Решение № 473 от 29.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Карлово, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100601 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл. 422 във връзка чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - „Т. С.” ЕАД твърди, че на 29.12.2023г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 375033 срещу ответника за сумата от 558.60 лв., от които 542.26 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.12.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 16.34 лева мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 12.12.2023г., ведно с направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултако възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 207/2024г., по описа на КрлРС е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от дружеството ни на 29.02.2024г., съдът е дал указаН., че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу ответника в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановеН. срок по чл. 415, ал.

1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу Т. Н. Б., като клиент на ТЕ за 1 топлоснабден имот гр.С., 1324, обл.С., общ.Л., ж.к.„Л.“, бл.******** за процесния период. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните:

Посочва, че ответникът, в качеството си на собственик на процесН. топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

По силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношеН. между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задължеН.та на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задължеН.та и др.

Ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М.” в сила от 10.07.2016г. Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетН. период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ 2 топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължеН.та по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задължеН.та по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесН. период (05.2020г. до 04.2022г.), като не е погасил задължеН.та си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 от ЗЕ) сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с „Н.“ АД. Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответникът, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.

2, сумите за ТЕ за процесН. имот са начислявани от „Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителН. период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Н.” АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ. бр. 34 от 173.04.2007 г.). За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърдеН.та ни, че сумите за топлинна енергия за процесН. имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесН. период, В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от него служебно се приспадат просрочените задължеН., като се започне от найстарото.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено по 3 отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 558.60 лв., от които 542.26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.12.2023г. до изплащане на вземането, 16.34 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 12.12.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът намира искът за допустим и основателен. Признава, че дължи сумата от 558.60 лева за ползваните услуги, предоставени от ищцовото дружество, като в тази връзка представя банков документ, удостоверяващ че претендираната сума е внесена от ответника по банковата сметка на ищеца.

Моли делото да бъде прекратено, с оглед погасената сума, предмет на производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 207/2024г. по описа на КрлРС, вземаН.та по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение № 111/02.02.2024г., досежно доставена топлинна енергия, като в исковото производство не се претендират суми за дялово разпределение, фигуриращи в заповедното производство. Заповедна за изпълнение е връчена на длъжникът, като в законовия срок е постъпило възражение по реда на чл.

414 от ГПК. Във връзка с това, съдът е дал указаН. на кредитора да предяви иск за вземането си. Съгласно указаН.та на съда, исковете, по които е образуван настоящият процес са предявени в месечН. срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предвид вида на предявения специален установителен иск за съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължеН.та си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възражеН.та си, водещи до неоснователност на исковата 4 претенция.

В хода на делото, ответникът представя доказателства за извършени плащания на процесните суми. Видно от представените платежни документи, с преводно нареждане от 07.08.2024г. (л. 61 от делото), ответникът е заплатил претендирани по гр.д. № 601/2024г. по описа на КрлРС суми в размер на 558.60 лева и с преводно нареждане от 07.11.2024г. (л. 82 от делото), ответникът е заплатил претендирани по гр.д. № 601/2024г. по описа на КрлРС суми в размер на 243.89 лева. Сбора на сумите възлиза на 802.49 лева и погасява вземания и разноски, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 207/2024г. по описа на КрлРС, както и разноски по гр.д. № 601/2024г. по описа на КрлРС, както следва:

- 558.60 лева сбора от главница и лихва за доставена топлинна енергия, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 207/2024г. по описа на КрлРС;

- разноски от общо 75.00 лева предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 207/2024г. по описа на КрлРС; разноските по настоящото гр.д. № 601/2024г. по описа на КрлРС, направени от ищеца в размер на 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 75.00 лева за платена държавна такса;

- налице е остатък от в размер на 6.11 лева.

По доказаността на иска няма никакъв спор - налице е пълно признание от ответника на основателността на иска, а съвкупН.т анализ на приетите писмени доказателства потвърждава този извод. Ето защо следва да се приеме, че в момента на предявяване на иска претендираната парична сума е била дължима в полза на ищеца от ответника. Точно поради това е била и платена от ответника на ищеца след образуване на делото.

От друга страна извършеното в хода на разглеждане на делото плащане на сумата следва да бъде зачетено, като релевантно за спора обстоятелство при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, в който смисъл е налице и ТР на ВКС. Поради това обаче искът следва да бъде отхвърлен, но не поради неоснователност, а поради погасяване чрез плащане на материалното право преди приключване на устните състезания.

В настоящия случай, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът се съобразява с факта, че задължението на ответника е погасено в хода на 5 процеса, тъй като с извършените на 07.08.2024г. и на 07.11.2024г. дългът, касаещ главница, лихва и разноски е изцяло платен. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене, претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираните с иска суми.

Такова е и становището на ищцовото дружества, заявено с нарочно Становище, вх. № 12644/27.11.2024г., с която моли съда да приеме, че постъпилите плащания от ответната страна на 07.08.2024г. и на 07.11.2024г. са в общ размер на 802.49 лв. С тях посочва, че са погасени задължеН.та на ищеца, както следва:

- за главница в размер на 542.26 лв.,

- мораторни лихви в размер на 16.34 лв.,

- съдебни разноски в размер на 100.00 лв. (по заповедното и исковото производство),

- юрисконсултско възнаграждение в размер на 94.93 лв., - ведно със законна лихва върху главница в размер на 48.96 лв.

С депозираното Становище, вх. № 12644/27.11.2024г., моли съда да постанови решение съобразено извършените плащания в хода на процеса, доколкото процесуалния представител няма мандат за оттегляне на иска.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид, като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница и лихва (включително и лихва, начислена след подаване на иска по пълното изплащане), то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК. Действително ответникът по делото успя да установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК плащане на дължимите от него суми. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл.