Решение № 33 от 17.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Благоевград, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20241200100417 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца С. К. И., чрез адв. Е. Н., срещу П. на Р Б..

В исковата молба се сочи, че ищецът е търговец - собственик и съдружник в няколко фирми. Срещу него е образувано НП по ДП 244/ЗМ237/2015г. по описа на ОДМВР, внесен е обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2, вр чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по който е образувано НОХД № 592/2017г. по описа на БОС. Съдът е постановил осъдителна присъда, като са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението, на което е отложено за срок от 5 години, както и конфискация и глоба. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 275/2020г. по описа на САС, по което присъдата на първа инстанция е потвърдена. Впоследствие е образувано касационно производство по НД № 937/2020г. по описа на ВКС, който отменя решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане, поради липса на мотиви. Образувано е ВНОХД № 907/2021г. по описа на САС, по което с решение присъдата на първата инстанция е отменена и делото е върнато за ново разглеждане, като е прието че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, производни от незаконосъобразната дейност на прокурора. Образувано е НОХД № 922/2021г. по описа на БОС, по което в разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт. По ВНЧД № 181/2022г. по описа на САС е потвърден актът на първоинстанциония съд.

1

След това прокурорът е разпоредил извършване на нови следствени действия.

Пет пъти е продължаван срокът на разследването, като на 20.02.2023г. е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца. Образувано е НОХД № 184/2023г. по описа на БОС, по което производството отново е прекратено и делото е върнато на прокурора, тъй като при съставянето на обвинителния акт са допуснати нарушения и отново е налична неяснота относно фактическото обвинение и относно формите на изпълнителното деяние. С определение на САС прекратителният акт на съда е потвърден. Впоследствие с постановление от 30.06.2023 г. прокурорът е прекратил наказателното производство като е приел, че обвинението е останало недоказано. Срещу постановлението за прекратяване е подадена жалба от ищеца, който счита, че основанието за прекратяване на наказателното производство следва да бъде не недоказаност на обвинението, а липса на извършено престъпление по чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК.

С определение от 08.08.2023 по ЧНД № 805/2023г. по описа на БОС постановлението на прокурора е потвърдено по същество. Определението е влязло в сила на 12.09.2023г.

Сочи се, че ищецът е подал заявление до Инспектората на ВСС за обезщетяване на нарушеното му право на процес в разумен срок, но предложеното от МП обезщетение е неприемливо.

Ищецът сочи, че е с.... След образуване на ДП е преустановил дейността си в две от дружествата си. Издържал се от доходите му като управител в „Х.“ ЕООД и като пенсионер, видно от ТЕЛК решение. Още със започване на наказателното преследване е подложен на огромно напрежение, викан е на разпити, предоставял е множество документи. Разкрита е данъчна информация за него и за фирмите му. Случаят е бил м.. Страдал е от ... След постановяване на осъдителната присъда се .... Ищецът сочи, че за него възниква правен интерес да търси обезщетение от П. на Р Б. за пр.пените имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства, доколкото е налице хипотезата на чл. 2 ал. 1 т.3 ЗОДОВ. Сочи че, при разглеждане на делото е нарушено правото му на процес в разумен срок. Продължителността на делото в двете му фази е 7 години, 10 месеца и 20 дни.

С оглед на изложеното в исковата молба е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за защита по воденото наказателно производство в размер на 24 420 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. до окончателното плащане и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника.

Предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи се, че НП по образуваното ДП е прекратено поради това, че обвинението не е доказано.

Липсват доказателства за действително пр.пените от ищеца вреди, които да се пряк резултат от воденето срещу него НП. Преустановяване дейността на двете дружества е поради направен личен избор на ищеца, а не заради 2 незаконосъобразните действия на П.. Налични са доказателства за достатъчно парични средства за покриване на ежедневните разходи на ищеца и на неговото семейство. Сочи се, че на ищеца е повдигнато обвинение на 17.07.20217г., като за периода преди това обезщетение не се дължи. Не се установява з. да е в резултат на повдигнатото обвинение. П. не е предоставяла информация на медиите за воденото наказателно производство срещу ищеца.

В прессъобщение от дата 21.11.2017г. анонимността на И. е запазена. По отношение на него не е вземана мярка за неотклонение, дори и най-леката такава. Претендираното обезщетение в размер на 120 000 лв. е изключително завишено и не отговоря на критерия за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД.

Не е нарушено и правото на разглеждане на делото в разумен срок. Твърди се, че общата продължителност на производството е 7 години 10 месеца и 20 дни, като от тях ДП е продължило приблизително 3 години и 3 месеца. Освен това се касае за престъпно деяние с усложнена правна и фактическа сложност, извършени са множество действия по разследването, прилагане е специфична нормативна уредба, касаеща данъчните престъпления. ДП е водено за извършени две тежки умишлени престъпления, извършени в условията на продължавана престъпна дейност. Разпитани са над 75 свидетели, 61 от тях пред съдия, разкрита е информация за търговските дружества на ищеца, разкривани са сведения, представляващи банкова тайна. Изготвени са множество експертизи. Проведени са 26 съдебни заседания, на 4 от тях не е даден ход на делото поради искания на ищеца и неговия защитник.

Прави се искане за отхвърляне на предявените искове, респ. за присъждане на обезщетение в по - нисък размер. Прави се възражение против претендираното възнаграждение в размер на 24 420 лв. като се твърди, че същото е прекомерно.

Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и изслушаната експертиза съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От изисканите ДП и наказателни дела се установява, че ищецът е бил предаден на съд по обвинение за извършени престъпления по чл. 255, ал. 1, т.

2 пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На 23.10.2015 г. е образувано ДП № 2443М-237/15 г. срещу С. К. И., затова че: 1. В качеството си на управител на „С. при условията на продължавано престъпление за периода от 2008 г. до м. 04.2015 г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, като е потвърдил неистина в подадени в ТД на НАП гр. Благоевград годишни данъчни декларации за 2007 г. - 2014 г. - престъпление по чл. 255, ал.1. т.2. пр.

1, вр. чл.26, ал.1 НК и 2. В качеството си на управител на „С..., при условията на продължавано престъпление за периода от 2014 г. до м. 04.2015 г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, като е потвърдил неистина в подадени в ТД на НАП гр. Благоевград годишни данъчни декларации за 2013 г. - 2014 г. - престъпление по чл. 255, ал. 1. г. 2, пр. I, вр. чл. 26. ал. 1 от НК. На ДП са разпитани в качеството на свидетели множество лица, вкл. са провеждани разпити пред съдия и по делегация, изготвено е заключение – основано и допълнително, предприети са действия 3 по разкриване на банкова, данъчна и осигурителна информация, изискани са и са представени множество писмени документи.

На 17.07.2017г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършени данъчни престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т.2, пр.2 вр. с чл.

26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр.2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

На 14.11.2017г. е внесен по внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 592/2017 г. по описа на БОС. На 21.11.2017г. ОП е качила на сайта си прессъобщение, в което е посочена информация по повод на внесения обвинителен акт.

По делото са проведени множество о.с.з, като само две от тях са отложени по искане на подсъдимия поради наличие на уважителни причини.

По делото са приети множество писмени доказателства, разпитани са множество свидетели и вещо лице, подсъдимият е дал писмени обяснения.

С присъда № 4536/21.10.2019 г., постановена по НОХД № 592/2017 г. по описа на БОС съдът е признал подсъдимия С. И. за виновен в това че: I. за периода от 13.03.2008 г. до 27.01.2015 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител па „С. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 26 993.98. като е затаил истина в подадени справки-декларации по ДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО - престъпление по чл. 255, ал. 3. вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26. ал.1 от НК, поради което и на осн. същите текстове и чл. 54, ал.1 от НК е осъден ма „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и конфискация на 1/4 идеална част от собствен на подсъдимия поземлен имот, като го оправдал по обвинението да е избегнат установяване и плащане на данъчни задължения за разликата до сумата 28 343, 98 лева. На осн. чл. 66. ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 5 (пет) години. II. за периода от 08.08.2013 г. до 18.01.2016 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „С... е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери -10 049.70 лв. като е затаил истина в подадени справки-декларации по ДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО престъпление по чл. 255. ал.1. т.2, пр.2. вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на осн. същите текстове и чл. 54, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване oт свобода“ за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева. На осн. чл. 66. ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години. На осн. чл. 23, ал.1 от НК наложил на С. И. едно общо наказание - „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, към което присъединил наказанията глоба и конфискация. На осн. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното общо наказание за изпитателен срок от 5 години.

По повод подадена въззивна жалба от подсъдимия на 06.03.2020г. е образувано ВНОХД № 275/2020 г. по описа на САС. Проведени са няколко с.з., като едно от тях е отложено поради заболяване на подсъдимия.

С решение № 10256/27.07.2020г. по ВНОХД № 275/2020 г. по описа на САС съдът е потвърдил присъда № 4536/21.10.2019 г. на БОС, постановена по НОХД № 592/2017 г. на БОС. Подадена е касационна жалба от подсъдимия.

4

На 23.11.2020г. е образувано НД № 937/2020 г. по описа на Върховния касационен съд. С неподлежащо на обжалване решение е отменено решението на САС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав поради липса на мотиви.

На 11.08.2021г. е образувано ВНОХД № 907/2021г. по описа на САС.

Проведени са две съдебни заседания, като на едното от тях не се е явил защитникът на подсъдимия поради служебни ангажименти.

С решение № 382/03.12.2021 г. по ВНОХД № 907/2021 г. на САС е отменена присъда № 4536/21.10.2019 г., постановена по НОХД № 592/2017 г. по описа на БОС и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“. Прието е, че обвинителният акт, изготвен от прокурора, не отговаря на изискванията на закона и това, че тези нарушения са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.