Определение № 303 от 03.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500291 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№12101/30.03.2026 г., подадена от Х. Н. А., чрез адв. Д. С., срещу Определение от 24.03.2026 г., постановено в открито съдебно заседание от същата дата с Протокол с рег.

№640/25.03.2026 г. по в.гр.д.№82/2025 г. на ОС – Пловдив, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по в.гр.д.№82/2025 г. на ОС – Пловдив, до приключване с влязло в сила решение на производството по искова молба вх.№4803/24.03.2026 г. на Р. Н. против Х. А., депозирана пред РС-Асеновград. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради недопустимост на предявения пред АРС иск, тъй като същият е предявен от лице без представителна власт, не е внесена необходимата държавна такса, вероятно е налице злоупотреба с право. Предявеният иск, по повод на който е спряно производството, е за собственост на подробно описани самостоятелни обекти, които са обявени за несъществуващи от РС – Асеновград с решението, което е предмет на спряното производство. Производството по съдебна делба е специално и в него следва да се изчерпят всички възражения по собствеността и да бъдат посочени всички основания за претенциите за собственост. В конкретния случай от представянето на завещанието по делото, до приключването на устните състезания, е изтекла почти една година и са проведени общо 5 съдебни заседания. Съгласно Определение №1365/31.05.2026 г. по гр.д.№3934/2022 г. на ВКС – 2-ро гр.отд., искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или възражение, като в случай, че искането е предявено чрез иск, таксата по него следва да е внесена. Всички оспорвания, относими за делбените имоти, следва да бъдат предявени в преклузивния срок по чл.342 и чл.343 от ГПК, като самостоятелното им предявяване след тези срокове извън делбеното производство е недопустимо. На това основание се претендира неправилност на 1 обжалваното определение, тъй като е постановено спиране на производството до произнасяне по преюдициален въпрос, който е несвоевременно заявен. Действително, наследодателката Е. Н. е починала след първото по делото открито съдебно заседание, но правото да се предяви възражение или иск за запазена част, е следвало да бъде упражнено в първото открито съдебно заседание след узнаването на новото обстоятелство – т.е. на 21.11.2023 г. Поддържа се, че искът, по повод на който е спряно производството, е недопустим, тъй като е предявен след приключване на устните състезания пред първата инстанция, в която завещанието е било представено – т.е. правото на искане за възстановяване на запазена част е преклудирано. Съдът следва да следи служебно за допустимостта на предявените претенции, поради което обжалваното определение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че предявяването на иска за възстановяване на запазената част от наследството на Е. Н. непосредствено преди първото съдебно заседание пред въззивната инстанция, без държавна такса и без представителна власт, съставлява злоупотреба с право, което жалбоподателят счита, че е самостоятелно основание за отхвърляне на искането за спиране на производството по съдебна делба. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Представят се като писмени доказателства: Определение №1337/26.03.2026 г. , Молба вх.№8736/26.06.2023 г., ведно с приложеното към нея завещание на Е. Н., Определение №2714/05.07.2023 г., Определение №3855/02.10.2023 г., Протокол №1348/21.11.2023 г., Протокол №141/31.01.2024 г., Протокол №384/19.03.2024 г., Протокол №569/18.04.2024 г., Протокол №885/02.07.2024 г., както и съдебна практика за сведение на съда. Релевирано е искане за присъждане на разноски в размер на 300 евро за адвокатско възнаграждение и 7,67 евро за държавна такса.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.55 от настоящото дело, частната жалба отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на останалите страни.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№15844/28.04.2026 г., подаден от Р. Е. Н. и Д. С. Н., двамата чрез адв. Л. А., с който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба. С обжалваното определение съдът правилно е приел, че е налице висящ спор, който има преюдициално значение за изхода на делбеното производство. Предмет на този спор е оспорването на саморъчното завещание, оставено от Е.А. Н., и правото на съделителя Р. Н. на въстановяване на запазена част от наследството на Е.А. Н., като страните по този иск са и страни по спряното делбено производство.

Уважаването на иска пряко би рефлектирало върху предмета на делбеното производство.

Неоснователно се поддържа, че предявеният от Р. Н. иск по чл.30 от ЗН е недопустим – при преценката за спиране на производството по делото съдът не следва да извършва проверка 2 за допустимостта или основателността на иска, тъй като тези въпроси подлежат на преценка от съда, пред който е висящо преюдициалното производство. Неоснователно се поддържа, че правата по чл.30 от ЗН следва задължително да бъдат упражнени в делбеното производство – искането за възстановяване на запазена част може да бъде предявено както в делбеното производство, така и с отделен иск. Възражението за настъпила преклузия е неоснователно.

Ищецът Р. Н. е навършил пълнолетие през м.март, 2026 г. и самостоятелно е упражнил правото си на иск, в качеството си на наследник по закон – внук на Е. Н., починала на 17.06.2023 г. – давностният срок за предявяване на иска не е изтекъл. Твърденията за злоупотреба с право са голословни – предявяването на иск за защита на накърненото право не представлява злоупотреба с право. Исковата молба е подадена чрез адвокат с надлежно пълномощно, а преценката относно представителната власт е от компетентността на съда, пред който е висящо исковото производство. Възраженията относно държавната такса са неотносими. Невярно е твърдението, че имотите са „несъществуващи“ – решението по гр.д.

№422/2022 г. на РС – Асеновград не е влязло в сила, и производството все още е във фазата по допускане на делбата, поради което не може да бъдат черпени аргументи от невлезлия в сила съдебен акт. Съдът, пред който е висящ обусловения спор, не следва да преценява допустимостта на обуславящия спор. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпило и Становище вх.№18143/14.05.2026 г., подадено от С. Д. А., чрез адв. Д. С., с което се поддържа становище за основателност на частната жалба, като се настоява тя да бъде уважена, и да бъде отменен обжалвания съдебен акт, който прегражда пътя на съдебната делба.

В изпълнение на служебните си правомощия да следи за валидността на обжалвания съдебен акт, настоящият съд намира, че обжалваното определение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан. Същият е постановен в изпълнение на задължението на съда във всяко положение на делото да следи за наличието на процесуални пречки за движение на производството, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

С обжалваното определение е спряно въззивно производство по съдебна делба във фазата на допускане.

На съда е служебно известно, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса дали с настъпването на преклузията по чл.343 във вр. чл.342 от ГПК възниква отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно исково производство. От една страна, в постановените определение № 21 от 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 485/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 577 от 22.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 330/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 512 от 21.11.2012 г. по ч.гр.д. № 425/2012 г. на ВКС, IІ г.о., определение № 951 от 18.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 6770/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 214 от 25.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 594/2015 г. на ВКС, IV г.о., както и с цитираното от частния жалбоподател Определение №48/20.01.2017 г. по ч.гр.д.

№5166/2016 г. на ВКС – 4-то гр.отд., се приема, че с настъпването на преклузията по чл.343 3 във вр. чл.342 от ГПК възниква процесуална пречка за предявяване на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно производство, поради липса на правен интерес. От друга страна, в други актове на ВКС се поддържа разбирането, че споровете между съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в производство за съдебна делба – разпоредбата на чл.342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата. Изводите на съда са в съответствие с решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 56052013 г. на ВКС, І г.о., по чл.290 ГПК, според което споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата. В този смисъл са постановени решение № 120/13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, определение № 16/08.01.2015 г. по ч.гр.д.

№ 5994/14 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 7287/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1535/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 72 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 550/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 192 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. на ВКС, І г.о., решение №18/03.02.2016.5 г. по гр.д.№4619/2014 г. на ВКС, определение №117/19.06.2018 г. по ч.гр.д.№1357/2018 г. на ВКС – 2-ро гр.отд. В актуалната практика на ВКС се установява второто разбиране, което се споделя и от настоящия състав на съда. Съдебното производство за делба е уредено като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Тези спорове могат да се решават не само в делбеното производство (с изключение на иска за установяване, че е прието наследство, и иска за нищожност на заявен отказ от наследство, които не може да се предявят в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини такъв иск – съгласно т.3, б.“д“ от ППВС №7/1973 г.), като предявяването им в делбеното производство представлява правна възможност, а не императивно изискване.

Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо.

Допустимостта за предявяване на иска в отделно производство произтича и от характера на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, който е конститутивен - за реализиране на потестативно право, като правният интерес от предявяването му пряко произтича от разпоредбата на чл. 124, ал.

3 ГПК. В тази хипотеза, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по иска по чл.30, ал.1 от ЗН, който, макар и заведен след предявяване на иска за делба, има обуславящ характер по отношение на делбеното производство.

Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4f171b5-33f0-43a1-a9a7-8a0a9927e685