Решение № 48 от 17.05.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Девин, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Радост Б. Настанлиева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100242 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД, чл.342, ал.2 ТЗ, във връзка с чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „А.

Ф.“ ЕООД, с предишно наименование „М. Б.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. А. К. № *, представлявано от управителя П. И., чрез пълномощник юрисконсулт К. И. К., с адрес за призоваване: гр. С., бул. Х. К. № **, ет. * да се установи по отношение на Е.

Д. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. Р. № **, съществуване на вземане по Договор за финансов лизинг № AG0001*, както следва: 849.75 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.03.2018 г. до 14.02.2020 г.; 2900.25 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.03.2018 г. до 14.02.2020 г.; 468.75 лева - неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя; 1093.55 лева - разходи за данъчни задължения; 1305.52 лева - разходи за застрахователни премии и 3164.97 лева - остатъчна главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на

01.06.2023г. е получил съобщение по Ч.Гр.Д. №391/2022 г. по описа на PC Девин, с което е даден едномесечен срок на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника за установяване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по посоченото ч.г.д.

Ищецът твърди, че на 07.12.2017 г. между „М. Б." ЕООД, ЕИК:

********* в качеството на лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател е сключен Договор №AG0001* за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността, по който в изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения 1 от лизингополучателя лек автомобил марка „Mercedes-benz" модел „С200", идентификационен номер на рама WDB2030451A121041, peг. № **** и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 07.12.2017г.

Автомобилът е оценен на 4 060.00 лева, размерът на финансирането е 4 060.00 лева. Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията неразделна част от Договора. В частност, лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.

Договорен е срок от 60 месеца, изтичащ на 05.12.2022 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 39.60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 156.25 лева.

Лизингополучателят е заплатил 2 вноски по договорения погасителен план и е преустановил плащания. Последното плащане в размер на 310.00 лева е от 28.02.2018 г. и е послужило за погасяване на първите две лизингови вноски по погасителен план.

Към 14.02.2020 г. неплатени са 24 падежирали вноски по Погасителен план - от № 3 с падеж 05.03.2018 г. до № 26 с падеж 05.02.2020 г.

Поради неизпълнение на задълженията от лизингополучателя, лизингодателят е отправил изявление за разваляне на договора с уведомление, връчено по реда на чл. 47 от ГПК, във връзка с чл. 18, ал.5 ЗЧСИ от ЧСИ С.

Д., per. № 917 на КЧСИ на 14.02.2020 г. чрез работодател и от тази дата договорът е развален.

Съгласно приложимите Общи условия, лизингополучателят е бил длъжен в срок от два работни дни да възстанови лизинговия актив във владение на лизингодателя на посочения в поканата - уведомление адрес, което свое задължение не е изпълнил, въпреки че изрично е поканен.

На основание чл. 345 ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от 3-та (с падеж 05.03.2018 г.) до 26-та (с падеж 05.02.2020 г.) и част от 27-а вноска пропорционално на дните ползване в общ размер от 3750.00 лева, в това число главница в размер на 849.75 лева и възнаградителна лихва в размер на 2900.25 лева.

На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 468.75 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора.

На основание чл. 8.6, във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Премиите са заплащани от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на 2 застрахователен брокер за целия период от сключване на процесния договор до подаване на Заявление вх. № 6813/14.12.2022 г. Общата им стойност възлиза на 1305.52 лева.

На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 1093.55 лева, както следва: 1) ДМПС за 2022 г. – 273.28 лева; 2) ДМПС за 2021 г. – 249.30 лева; 3 ) ДМПС за 2020 г. – 240.45 лева; 4) ДМПС за 2019 г. - вноска № 1 в размер на 81.18 лева и вноска № 1 в размер на 81.18 лева, общо 162.36 лева; 5) ДМПС за 2018 г. – 175.56 лева.

На 15.04.2022 г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна в търговското наименование на ищеца от „М. Б." на „А. Ф." ЕООД.

Въпреки връчената на (14.02.2020г.) покана - уведомление, лизингополучателят не е възстановил лизинговия актив във владение на собственика и не извършил плащания, а е продължил да ползва автомобила, поради което е била сезирана и Прокуратурата на Република България за извършено обсебване, а на 05.12.2022 г. е изтекъл и крайният срок на договора така, както е бил договорен.

Ответникът е предал автомобила на дружеството на 27.06.2023г., за което е съставен приемо - предавателен протокол, в който е отбелязано състоянието му „Не пали! Не е на ход! За скрап!", „Драскотини и ръжда по цялото купе", „Тежко захабен интериор". Ответникът е ползвал автомобила за целия срок на договора и след изтичането му, включително след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, с което го е амортизирал напълно и го е предал на лизингодателя в състояние за скрап (т.е. напълно негоден за употреба по предназначение), поради което ищецът предявява исковете:

1. На основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.

342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да постанови решение, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0001*:

2) На основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2, чл.347, ал.2 ТЗ, чл. 232 ЗЗД за сумата 849.75 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.03.2018 г. до 14.02.2020 г.:

3) На основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.

342, ал.2, чл.347 ал.2 ТЗ, чл.232 и чл. 86, ал.1 ЗЗД 2900.25 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.03.2018 г. до 14.02.2020 г.;

4) На основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 468.75 лева - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя.

5) На основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2, чл.347 ал.2 ТЗ, чл. 232 ЗЗД - 1093.55 лева разходи за данъчни задължения;

6) На основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с 3 чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл.347 ал.2 ТЗ, чл. 232 ЗЗД - 1305.52 лева разходи за застрахователни премии;

7) На основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.

342, ал.2, чл.347 ал.2 ТЗ, чл.232 ЗЗД - 3164.97 лева остатъчна главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.12.2022г. в съда, ведно със сторените в настоящето производство разноски, включително възнаграждение за представителство от юрисконсулт и тези сторени в производството по ЧГД № 391/2022 г. по описа на PC Девин.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, чрез назначения му особен представител адв. Ан. А. с който не оспорва процесуалната допустимост на иска, а неговата основателност.

Навежда доводи за нищожност на клаузите за сумата 2 900, 25 лева, представляващ незаплатени лихви по лизингови вноски. В т.5 от лизингов договор № AG0001* от 07.12.2017 година, е посочено, че лихвата върху стойността на лизинговия актив е в размер на 39, 60 % за целия срок на договора и дължимостта по т.7 на такса ангажимент в размер на 100 лева. С т.9 от договора е предвиден ГПР 49, 61 %, което включва такса ангажимент и лихва върху главницата, която клауза заобикаля ЗПК и поради това е нищожна, а искът за присъждане на лихви в размер от 2 900, 25 лева се явява неоснователен.

Оспорва изцяло претенциите за заплащане на 1 093, 55 лв. разходи за данъчни задължения и 1 305, 52 лв. разходи за застрахователни премии, тъй като същите не са били направени за лизинговата вещ по договора за лизинг.

В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт К. К. представя писмено становище, с което поддържа иска.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Ан. А. оспорва иска по съображенията, изложени в отговора.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложеното ч.гр.д. №391/2022г. по описа на РС Девин се установи, че на 14.12.2022г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което е уважено с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 7/13.01.2023г. срещу ответника за сумите: 9 782.79 лева (девет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 79 стотинки), представляващи 849.75 лева (осемстотин четиридесет и девет лева и 75 стотинки) - падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0001*, дължими за период от 05.03.2018г. до 14.02.2020г.; 2 900.25 лева (две хиляди и деветстотин лева и 25 стотинки) - падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг, със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0001*, дължими за период от 05.03.2018г. до 14.02.2020г.; 468.75 лева (четиристотин шестдесет и осем лева и 75 стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, на основание чл.15.5 от Общите условия; 1 093.55 лева (хиляда деветдесет и три лева и 55 стотинки) заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 4

2022г., на основание чл.8.6 от приложимите Общи условия, във връзка с чл.345, ал.2 ТЗ; 1 305.52 лева (хиляда триста и пет лева и 52 стотинки) заплатени от лизингодателя премии, на основание чл.8.6 от приложимите Общи условия, във връзка с чл.345, ал.2 ТЗ; 3 164.97 лева (три хиляди сто шестдесет и четири лева и 97 стотинки) - остатъчна главница, както и законната лихва върху главницата от 14.12.2022г. (датата на подаване на заявлението в съда 14.12.2022г.) до окончателно изплащане на задължението и разноски по делото – 195.66 лева (сто деветдесет и пет лева и 66 стотинки) държавна такса и 100.00 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.

На 04.07.2023г., изпратена на 03.07.2023г. ищецът е предявил настоящият установителен иск на основание чл.422 ГПК в едномесечен срок, даден с Разпореждане № 347/15.05.2023г. по ЧГД № 391/2022г. по описа на Районен съд – Девин, връчено на 01.06.2023г., поради връчване на Заповед №7/13.01.2023г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК.