Решение № 8103 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8103 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110148980 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 3 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 45 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът А. Л. А. твърди, че на 25.11.2024 г. прехвърлил възмездно в полза на „НКМ“ АД своите 6 999 дружествени дяла от капитала на „Олимекс“ ООД Новият собственик на дружествените дялове – на „НКМ“ АД учредил върху тях особен залог в полза на „Обединена българска банка“ АД на 13.11.2024 г. На 25.06.2025 г. ответницата М. Ж. предявила срещу „Олимекс“ ООД, Т А.а, А. А. и „НКМ“ АД искове с правно основание чл.

29 Закон за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ за признаване като невписани на обстоятелствата посочени в исковата молба по партидата на „Олимекс“ ООД, а в условията на евентуалност и на искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД. Предявените искове дали повод за образуването на т.д. № 1236/2025 г. по описа на СГС, VI-17, Търговско отделение. По искане на ищцата съдът допуснал обезпечение на така предявените искове с Определение № 2674/27.06.2025 г. чрез налагането на запор върху 1 200 дружествени дяла при условията на гаранция. Въз основа на издадената обезпечителна заповед били запориран посоченият брой дружествени дялове. За това правно действие бил известен изпълнителният директор на „НКМ“ АД, който от своя страна се свързал с ищеца и го уведомил за създалата се ситуация, която давала основание на кредитора „обединена българска банка“ АД да обяви договора за кредит с „НКМ“ АД за предсрочно изискуем. Тази ситуация довела до ангажирането на адвокат М. А. за изготвянето и депозирането на отговор на частна жалба на „НКМ“ АД.

Законният представител на дружеството уведомил ищеца, че на дата 07.07.2025 г. ще бъде проведена срещу между него в това му качество и представители на „Обединена българска банка“ АД посредством платформа за видеовръзка. На тази среща се включила и адв. А., която представила становището си по делото, като нейната ангажираност била въз основана на Договор за консултански услуги от 07.07.2025 г. Обжалваното от „НКМ“ АД определение било отменено с Определение № 1885/15.07.2025 г., постановено по в. ч. т.д. № 1873/2025 г.

След отмяна на обезпечението молителката по тази процедура поискала връщане на депозита по допуснатото обезпечение и в срока за становище по 403, ал. 2 ГПК насрещната 1 страна по тази молба и настояще ищец подавал исковата молба.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде осъдена ответницата да му заплати сума в размер на 1 200 лв., платена по Договор за консултански услуги от 07.07.2025 г. и Фактура № 737/07.07.2025 г., представляваща причинените имуществени вреди от допуснатото с Определение № 2674/27.06.2025 г., постановено по т.д. № 1236/2025 г. по описа на СГС, VI17 обезпечение – налагане на запор върху 1 200 дружествени дяла. Претендира разноски.

Ответницата М. Л. Ж. оспорва предявения иск. Сочи, че адвокат М. А. е присъствала на виртуалната среща с представители на „Обединена българска банка“ АД и в качеството на представител на Т Микова А.а – майка на ищеца. Поради това не е налице отделно обсъждане на общите за дискусията въпроси, като посочва, че отделно от настоящето дело Т Александорва води идентично дело срещу ответницата за същата сума и за подобни фактически обстоятелства. Оспорва достоверността на датата на договора поради следните аргументи: същата е посочена като 07.07.2025 г. Към тази дата обаче делото вече било изпратено на Апелативен съд – София с Писмо с изх. № 37238/07.07.2025 г., а плащането по договора за консултантски услуги било с дата 25.07.2025 г., която дата се явявала десет дена след постановяване на определението, с което било отменено определението, с което било допуснато обезпечението. Едва със Заявление с вх. № 84707/11.07.2025 г., т.е. четири дни след виртуалната среща адвокат А. е поискала електронен достъп до делото. По делото били представени доказателства за заплатено възнаграждение в нейна полза в размер на 3 600 лв., които били представени с нейно Възражение с вх. № 86139/16.07.2025 г. Оспорва елементите от фактическия състав на специалната деликтна отговорност по чл. 3 ГПК. Подаването на искова молба е разрешена от закона дейност и същата не е противоправна и не влечала след себе си противоправност.

Поддържа, че предвид спецификата на спора, банката не би следвало да допуска в дискусията й с неин клиент трето лице, каквото се явявал ищецът по настоящето дело.

По делото е приет като доказателство Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 25.11.2024 г., от който се установява, че А. А. и М А.а са прехвърлили на „НКМ“ АД общо 7000 дружествени дяла от капитала на „Олимекс“ ООД, всеки с номинална стойност 10 лв., представляващи 100% от капитала на дружеството. По договора А. А. прехвърля 6999 дяла, а М А.а — 1 дял.

От приетия по делото Договор за особен залог се установява, че „НКМ“ АД е залогодател, а „ОББ“ АД е заложен кредитор, като залогът е учреден във връзка с банков кредит. Договорът е между банката и „НКМ“ АД.

О т исковата молба по т.д. № 1236/2025 г. на СГС се установява, че М. Ж. твърди следната фактическа основа на предявените от нея искове: след смъртта на баща си ЛАМ тя, майка Т А.а и брат А. А. са сключили на 13.04.2001 г. договор за доброволна делба на дружествен дял, по силата на който М. Ж. получила 1200 дяла от капитала на „Олимекс“ ООД. Тя твърди, че не е подписвала последващия договор от 13.04.2001 г., с който тези 1200 дяла формално са прехвърлени безвъзмездно на Т А.а, поради което оспорва автентичността на подписа си и иска откриване на производство по чл. 193 ГПК и назначаване на съдебнопочеркова експертиза. Със същата искова молба М. Ж. е предявила главни искове по чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на „Олимекс“ ООД относно собствеността върху спорните 1200 дяла, както и евентуален иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договора от 13.04.2001 г. поради липса на съгласие. В исковата молба е поискано обезпечение на евентуалния иск чрез запор върху 1200 дяла от капитала на „Олимекс“, вписани като собственост на „НКМ“ АД.

С уточнителната молба по т.д. № 1236/2025 г. М. Ж. е изложила съображения относно правния интерес от исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и от евентуалния иск по чл. 26 ЗЗД, като е поискала всички приобретатели по веригата да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо. Същата е оттеглила иска по чл. 26 ЗЗД в частта му срещу „Олимекс“, но го е поддържала срещу Т А.а, А. А. и „НКМ“ АД.

С Определение № 2674/27.06.2025 г. по т.д. № 1236/2025 г. СГС е допуснал обезпечение 2 на субективно съединените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД чрез запор върху 1200 дружествени дяла от капитала на „Олимекс“ ЕООД, при условие че бъде внесена парична гаранция от 3000 лв. В мотивите си СГС е приел, че исковете са допустими, че на този ранен етап не може да се направи извод за вероятната им основателност, поради което обезпечението следва да се допусне срещу гаранция, че е налице обезпечителна нужда и че поисканата мярка е подходяща, защото евентуално прехвърляне на дяловете на трето лице би затруднило осъществяването на правата на ищцата при благоприятно за нея решение.

От отговора на частната жалба, подаден от Т А.а и А. А. чрез адв. М. А., се установява, че те са подкрепили жалбата на „НКМ“ АД срещу допуснатото обезпечение, като са развили подробни съображения за недопустимост на исковете на М. Ж., липса на правен интерес, липса на членствени права и неподходяща обезпечителната мярка.

С Определение № 1885/15.07.2025 г. по в.ч.гр.д./ч.т.д. № 1873/2025 г. на САС обезпечението е отменено и обезпечителната заповед е обезсилена.

От приетия по настоящето дело Договор за консултантски услуги от 07.07.2025 г. се установява, че А. А. възлага на адв. М. А. участие на 07.07.2025 г. в конферентна среща с банка „ОББ“ АД, отдели „Риск“ и „Правен“, представител на клон Варна и „НКМ“ АД, както и представителство пред тези лица по повод въпроси във връзка с т.д. № 1236/2025 г. на СГС и допуснатото обезпечение. Предметът на договора включва разясняване на предявените искове, стратегиите за защита срещу тях, предприетата защита срещу обезпечението, отговори на въпроси на банката, включително след срещата, както и своевременно уведомяване на банката за хода на производството до окончателното му приключване. Възнаграждението е уговорено в размер на 1000 лв. без ДДС, платимо по банков път.

От приетата по делото Фактура № 0000000737/07.07.2025 г. се установява, че адв. М. А. е издала на А. А. фактура за адвокатско възнаграждение по договор за консултантски услуги от 07.07.2025 г., с данъчна основа 1000 лв., ДДС в размер на 200 лв. и обща сума за плащане 1200 лв. От платежното нареждане се установява, че сумата 1200 лв. е преведена от А. А. на М. А. на 25.07.2025 г., с основание „по ф-ра 0000000737/07.07.2025 г.“ От поканата за среща в Microsoft Teams се установява, че на 04.07.2025 г. е изпратена покана с тема „Среща между правен отдел на ОББ и адвокат БМ (Олимекс)“, което съдържа израза „Понеделник 12.30 ако можеш“ и електронна препратка за присъединяване към срещата.

В откритото съдебно заседание от 31.03.2026 г. съдът е обявил за безспорно, че процесната фактура е заведена в счетоводството на адв. А., и поради това е отказал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

По делото за изслушани свидетелските показания на Бояна А.а Милчева - адвокатка, която заявява, че е участвала във видеоконферентната среща на 07.07.2025 г. и че адв. М. А. също е участвала, с включена камера. Свидетелката посочва, че самата тя е била представител на „Олимекс“ в конкретната среща, а преди това е представлявала „НКМ“ АД при придобиването на дружествените дялове. Свидетелката сочи, че в срещата са участвали представители на „НКМ“ АД и „Олимекс“ ООД, управителят Кеворк Крикорян, финансовият директор Светла Димитрова, юридически съветници, адв. А., самата свидетелка, както и представители на банката, включително главният юрисконсулт Стефан Лазаров, представител на звено „Риск“ и един от изпълнителните директори на ОББ. Според свидетелката срещата е била обща инициатива между юридическите екипи на „Олимекс“ и „Ню Кепитъл“ и адв. А. като представител на „сем. А.и“, като целта била да се изложат вариантите за защита срещу предявената искова молба. Свидетелката посочва, че адв. А. била активен участник в срещата, представила аргументи за защита, включително съдебна практика, и разговорът бил първо професионален, а след това търговски. При придобиването на дяловете не са били учредени правоотношения между А. А. или Т А.а и ОББ, а те „просто си продадоха дяловете“. Свидетелката сочи също, че кантората, в която работи, представлява страни по т.д. № 1236/2025 г., но тя лично не участва като адвокат по 3 това дело.

От фактическа страна съдът установява следното:

На 25.11.2024 г. А. А. и М А.а са прехвърлили на „НКМ“ АД всички 7000 дружествени дяла от капитала на „Олимекс“ ООД. А. А. е прехвърлил 6999 дяла. Във връзка с придобиването на дяловете „НКМ“ АД е учредило особен залог в полза на „ОББ“ АД върху дяловете от капитала на „Олимекс“, като залогодател по договора е „НКМ“ АД. На 25.06.2025 г. М. Ж. е предявила пред СГС искове, с които оспорва веригата на вписвания относно 1200 дружествени дяла от капитала на „Олимекс“. Тя твърди, че е придобила тези 1200 дяла по договор за доброволна делба от 13.04.2001 г., но не е подписвала договора от същата дата, с който формално е прехвърлила дяловете на Т А.а. Поради това е поискала оспорване на автентичността на подписа и назначаване на съдебно-почеркова експертиза.

По искане на М. Ж. СГС е допуснал обезпечение чрез запор върху 1200 дружествени дяла от капитала на „Олимекс“, вписани като собственост на „НКМ“ АД, при гаранция от 3000 лв.