Решение № 5246 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5246 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100510894 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД срещу Решение 6261/21.04.2023г. по гр.д.

23350/2022г. на СРС, 56 с-в, в частта, с която е уважен над размера от 1062,50 лева до предявения размер от 2125,00 лева, предявеният срещу жалбоподателя, от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД иск по чл. 411 от КЗ за сумата от 2125,00 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради игнориране на свидетелски показания и неправилни изводи за липса на съпричиняване на ПТП-то от водача застрахован при ищеца.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска над размера от 1062,50 лева.

Няма доказателствени искания.

Не е постъпил отговор на жалбата.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

С оглед на влизането в сила на първоинстанционното решение в осъдителната му част всички релевантни правопораждащи факти са установени със СПН. Във въззивното производство е спорен само въпросът за размера на дължимото на ищеца регресно обезщетение с оглед на възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на л.а., застрахован при ищеца.

Неоснователно е релевираното в отговора на исковата молба възражение от 1 ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Доказателствената тежест за установяване на съпричиняване е на ответника, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.

По делото не е доказано да са извършени определени действия или бездействия на водача на л.а. Фолксваген Голф , които да са в причинна връзка с вредоносния резултат. От съпоставката на показанията на двамата водачи –участници в ПТП-то, ценени съгласно чл. 172 ГПК, при отчитане на противоречията помежду им, относно обстоятелството дали водачът на л.а. Фолксваген Голф e обозначил повреденото превозно средство в съответствие с разпоредбата на чл. 97 от ЗДвП, съдът дава вяра и превес на твърденията на свидетеля на ищеца Р.Н.. СГС не кредитира показанията на свидетеля на ответника З.В. – водачът на л.а. Порше Кайен, в тази им част, а именно, че авариралият автомобил е нямал обозначителни знаци и на другия водач е бил съставен акт, че не е сложил триъгълник, тъй като те не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Както правилно е посочил СРС, от приетия по делото Протокол за ПТП № 1811910/22.03.2021г. е видно, че е бил съставен АУАН единствено на водача на л.а. Порше Кайен за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, а съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. След като не е отразено да е съставен акт на другия водач следва да се приеме, че няма такъв, което опровергава показанията на свидетеля В., освен това в тях има и друго противорчие, като свидетеля твърди, че ПТП станало на двеста метра след светофарното кръстовище на бул. Ситняково (преди бул.

Цариградско шосе), а после заявява, че авариралия автомобил бил на 100,00 м. от кръстовището.

С оглед изложеното, съдът приема че процесното ПТП е реализирано единствено и само по вина на водача на л.а. Порше Кайен. В тази връзка СГС не кредитира показанията на свидетеля В. и в частта им, че се е движел с позволена скорост. При съвкупна преценка на представените протокол, удостоверение с рег. № 433200-117263/12.11.2021г., издадено от отдел „Пътна полиция“ – СДВР, наказателно постановление № 21-4332-007391/12.04.2021 г. и показанията на свидетеля Низамов се установява, че водачът на л.а. Порше Кайен се е движел с несъобразена с пътната настилка скорост и е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

По отношение оплакванията, касаещи размерна на присъденото обезщетение следва да се отбележи, че съгласно чл. 390, ал. 2, т. 2 от КЗ в случай, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност е налице тотална щета. Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена по делото САТЕ, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 14 664,08 лева и надвишава неговата действителна стойност към датата на произшествието – 3127,00 лева и в случая е налице тотална щета.

Ето защо първоинстанционния съд е определил законосъобразно размера на 2 дължимото обезщетение за имуществени вреди следствие на ПТП от 28.09.2021 г., тъй като стойността на уврежданията на л.а. Фолксваген Голф надхвърлят 70% от действителната му стойност. След приспадане на стойността на запазените части от автомобила, която изчислена от вещото лице възлиза на 782,00 лева (25% от общата стойност на процесното МПС), дължимият размер на обезщетението следва да бъде 2345,00 лева.

Обхватът на суброгационното право е ограничен от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, съответно е до размера на обезщетението. В настоящия случай ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2100,00 лева и е сторило ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Следователно се установява, че в полза на ищеца срещу ответното дружество е възникнало регресно притезание за заплащане на сумата от 2125,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. Фолксваген Голф и обичайни разноски за определяне на обезщетението, причинени при реализирано на 22.03.2021г. ПТП.

Във въззивното производство е прието като писмено доказателство по делото платежно нареждане с дата 17.05.2023г. за платена от ответника на ищеца сума в размер 1180,40 лева. Въззивникът е посочил, че с това плащане след постановяване на първоинстанционното съдебно решение погасява 1062,50 лева – ½ главница и 117,90 лева – лихва върху главницата (за периода 22.03.2022г. – 17.05.2023г.). В жалбата е заявено, че с плащането се изпълнява частично първоинстанционното решение, като се сочи, че то се обжалва само над платеното до присъдената главница съответно законна лихва. Тоест с извършеното плащане жалбоподателя е заплатил по необжалваната част от решението и плащането е ирелевантно за въззивното производство и крайния изход на делото и решението в обжалваната част следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски за въззивна инстанция има само въззиваемия ищец.

Ищецът претендира заплатен адвокатски хонорар за въззивното дело в размер на 480,00 лева с ДДС. Направено е възражение за прекомерност, което СГС намира за основателно. По делото през въззивния съд няма депозиран отговор на жалбата от представител на ищеца. Единствено има явяване в съдебно заседание на адвоката П..

Въззивното дело е протекло в едно заседание, делото не е с правна или фактическа сложност и СГС намира, че справедлив размер на хонорара е сумата от 240 лева с ДДС (което според СГС е дължимо).

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение 6261/21.04.2023г. по гр.д. 23350/2022г. на СРС, 56 с-в, в обжалваната му част, с която е уважен над размера от 1062,50 лева до пълния размер от 2125,00 лева, предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД иск по чл. 411 от КЗ за заплащане на регресно вземане за изплатено на трето за делото лице обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско“, причинени от ПТП, настъпило на 22.03.2021г. в гр.

София на бул. „Михай Емнеску“ преди бул. „Цариградско шосе“ между л.а. „Порше кайен“ с рег. N. **** и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. N. ****, предизвикано по вина на водача на л.а „Порше кайен“ с рег. N. ****, със законна лихва за периода от датата на 3 исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615, с адрес на управление в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК 000694286 и адрес на управление в гр.

София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, сумата 240,00 лева разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

В останалата му част, с която СРС е уважил иска за сумата от 1062,50 лева, решението като необжалвано е влязло в сила.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4