Решение № 25 от 15.02.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ямбол, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500011 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Тополовград, представлявана от кмета Б.Б., подадена от пълномощника адв.Я.Х., против Решение №64/05.11.2021г. по гр.д.

№132/2020г. по описа на Тополовградски районен съд, с което е уважен предявеният от Т.Д.И. от с.* установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено по отношение на Община Тополовград, че въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 2004г., след подписване на предварителен договор за покупко-продажба и до настоящия момент, Тодорка И. е собственик на недвижим имот, представляващ Сграда - ремонтна работилница със застроена площ около 630 кв.м., построена в УПИ-V, кв.74, по ПУП на с.*, общ.Тополовград, одобрен със Заповед № 89/18.05.1983г. на Община Тополовград, целият имот с площ от 1500 кв.м., при граници на имота: УПИ-XV, път, УПИ-VII , УПИ-VI и улица, и Община Тополвград е осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото.

Оплакването на въззивната община е за неправилност на решението на ТРС, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Сочи се във въззивната жалба, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е допуснал процесуални нарушения, изразили се първоначално в отказ на съда да допусне свидетели до разпит и допускане до разпит в следващо съдебно заседание на същите свидетели, без излагане на мотиви за това, както и в преразпит на вещото лице без да му е възложена допълнителна експертиза или задача. В нарушение на материалния закон съдът признал правото на собственост на ищцата въз основа на давностно владение върху имота - ремонтна работилница, изградена в стопански двор на с.*, без да съобрази издадения от Община Тополовград акт за частна общинска собственост за същия имот и установения по делото факт, че сградата е бивша собственост на организация по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно чл.45, ал.10 от ППЗППЗЗ е държавна собственост и се актува от областния управител. Сочи, че земята, върху която е построена работилницата е държавна и съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Въззивната община излага, че е предприела действия по изясняване собствеността на сградата, поискала е 1 удостоверение от Областна администрация Хасково за липса или наличие на акт за държавна собственост, като при проверката и Министерствот о на земеделието, храните и горите дало отговор, че имуществото на прекратените организации по пар аграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което не може да бъде продадено , се предоставя безвъзмездно на общината, в която се намира. Относно приложената от ищцата фактура за продажба на имота от ЗК "Соколица" на дружеството "Агросакар"ООД гр.Тополовград , твърдението в жалбата е, че фактурата е от 20.12.2002г., по-късно по образувано изп.дело №127/2003г. на ДСИ при ТРС е наложена възбрана върху имота в полза на "Агросакар"ООД, в дневника „продажби" на „Агросакар" ЕООД гр.Тополовград не съществува фактура за продажба на имота и от публичната информация от търговски регистър се установява, че това дружеството, за което се твърди, че е продало имота на ищцата, публикува празни годишни финансови отчети и не е декларирало, че е получило тази сума. Независимо от това, според общината срокът за окончателното изплащане на сумата по последния анекс към предварителния договор бил 03.01.2016г., а приложената фактура з а плащането била с дата 20.05.2016г., към който момент дружеството "Агросакар" ООД не се е било снабдило с документ за собственост и е продало недвижим имот не в предвидената от закона форма. В обобщение, според въззивната община, при безспорния факт, че земята, върху която е построена процесната сградата е държавна собственост, дори да е налице владение от страна на ищцата, същата не е могла да придобие собственост върху сградата, нито да бъде призната за такава.

По тези съображения моли обжалваното решение на ТРС да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение от въззивния съд за отхвърляне на иска, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

С писмения отговор въззиваемата Т.И., чрез пълномощника адв.И.Х., е оспорила въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията на въззивната община и при споделяне изводите на районния съд. Въззиваемата е заявила искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивната община адв.Х..

Процесуалнят представител на въззиваемата Т.И. - адв.Х. пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, с присъждане на разноските по представения списък по чл.80 ГПК.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Ищцата Т.Д.И. от с.*, Община Тополовград е подала искова молба, с която против ответника Община Тополовград е предявила положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че е собственик на недвижим имот, представляващ Сграда- Ремонтна работилница със застроена площ от около 630кв.м., построена в УПИ V в кв.74 по ПУП на с.*, при посочени граници на имота.

Като придобивно основание за правото си на собственост ищцата е посочила изтекла в нейна полза придобивна давност, започнала да тече от 03.01.2004г., когато й е било предадено владението на имота въз основа на сключен предварителен договор с дружеството "Агросакар"ООД. Изложените от ищцата твърдения са, че при сключването на предварителния договор тя е заплатила цената за имота, по-късно дружеството-продавач издало и фактура за извършеното плащане, но страните не сключили окончателен договор с нотариален акт, тъй като продавачът "Агросакар"ООД не разполагал с акт за собственост, а закупило имота с фактура от кооперация "Соколица". След като ищцата предприела действия за снабдяване с нотариален акт за правото си на собственост върху сградата по обстоятелствена проверка, установила, че ответната община е актувала сградата с акт за частна общинска собственост от 14.06.2019г., което обусловило правния интерес у ищцата да предяви установителния иск за собственост. Твърденията на ищцата са, че считано от 03.01.2004г. тя, заедно със синовете си, е владяла като своя спорната сграда, отглеждала е животни в нея, поставила е съоръжения за отглеждане на животни, поддържала е сградата и е извършила ремонт на покрива й, а ответната община никога не е владяла, ползвала или се е разпореждала със сградата и от съставения акт за общинска собственост не е изяснено фактическото основание за придобиването на собствеността от Община Тополовград.

Ответникът Община Тополовград е оспорил иска като неоснователен с възраженията, че не е налице осъществено владение върху имота от страна на ищцата; че 2 имотът е бил възбранен и не е могъл да бъда предмет на разпоредителни сделки; че ищцата не е могла да придобие сградата в резултат на давностно владение, тъй като земята, върху която е построена е държавна собственост. Относно основанието за съставения акт за общинска собственост ответната община е посочила разпоредбата на чл.30 от ЗСПЗЗ, тъй като при предприетите от нея действия за изясняване на собствеността и разменената кореспонденция с Областния управител на Област Хасково и МЗХГ, е получила указания, според които ако сградите не са придобити по реда, предвиден в ЗСПЗЗ, на основание чл.30 ЗСПЗЗ те се предоставят безвъзмездно на общината, в която се намират.

От фактическа страна по делото е установено с представения протокол №1 от 19.06.1995г. за предаване от ЛС на основни и оборотни средства и приемането им от комисията на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС с.*, а и не е имало спор между страните, че спорната сграда - Ремонтна работилница, построена в УПИ-V, кв.74, по ПУП на с.*, общ.Тополовград е била собствена - част от имуществото на ТКЗС- с.* - прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С предавателно-приемателен протокол от 10.08.2995г. комисията на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКСЗ с.* е предала на ЗК"Соколица" с.* активи- движими вещи от имуществото на ТКЗС с.*, в т.ч. дъждовална инсталация, семечистачна машина, колиен кантар и др., но процесната сграда не е измежду тези активи. Липсват по делото данни за основанието, но в баланса за ЗК "Соколица" процесната сграда е била заприходена и включена в сметка 203 "сгради", като тази кооперация е подала и декларация по чл.17 от ЗМДТ за притежавани нежилищни нидвижими имоти към 01.01.2000г., в която е включена сградата - Ремонтна работилница.

Видно е от приложеното изп.д.№127/1999г. по описа на ДСИ при ТРС, изпратено за продължаване на изпълнението на ЧСИ с рег.№878 в КЧСИ и образувано в изп.д.

№14/2008г. по описа на този ЧСИ, както и от представената справка от АВп. по партидата на кооперация "Соколица", че сградата - Ремонтна работилница е била възбранена и срещу същата е било насочено принудителното изпълнение с извършени на 28.07.2002г. опис и оценка, за събиране на вземане на взискателя "Агроскар"ООД гр.Тополовград срещу длъжника кооперация "Соколица". Липсват данни по изпълнителното дело сградата да е била продадена на публична продан, като изпълнението е било прекратено с постановление на ЧСИ от 27.01.2016г. на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК и със същото е наредено да бъдат вдигнати наложените възбрани и запори по изпълнителното дело.

Независимо от насоченото принудително изпълнение срещу сградата - Ремонтна работилница за задължения на кооперация "Соколица", с фактура от 22.12.2002г. кооперация "Соколица" е продала тази сграда, заедно с други активи, на дружеството "Агросакар"ООД, което е включило сградата в баланса си в сметка 203 "сгради".

На 03.01.2004г. между ищцата Т.Д.И. и „Агросакар"ООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот сграда - Ремонтна работилница със застроена площ от 630 кв.м., построена в УПИ - V, в кв.74 по ПУП на с.* .

Страните по предварителния договор са поели задължение да сключат в срок от една година окончателен договор за покупко-продажбата на имота, при цена от 7000 лв., з а която е посочено в предварителния договор, че е изплатена при подписването му и същият служи за разписка за получената сума, като за извършеното плащане продавачът "Агросакар"ООд е издал и фактура №93 от 20.05.2016г. В договора е посочено, че при сключването му владението върху имота е предадено на купувача Т.И.. Ищцата признава, че окончателен договор за сградата не е бил сключен в срок, а с представените по делото анекси е установено, че срокът за сключване на окончателния договор многократно е удължаван в периода 2004г. - 2015г.

От представеното удостоверение за актуално състояние на кооперация "Соколица" към 01.01.2012г. е установено, че с решение на ЯОС от 25.11.1999г. по ф.д.

№1258/94г. е вписано прекратяване и обявяване в ликвидация на кооперацията, срокът на ликвидацията е бил удължаван, като към 01.01.2012г. в срока по §4, ал.1 ПЗР на ЗТР не е била поискана пререгистрация на кооперацията.

Не е имало спор по делото и е установено с удостоверение от 04.09.2017г. на Община Тополовград, че на 01.09.2017г. ищцата е декларирала в Община Тополовград като собствена сградата - Ремонтна работилница, заплащала е местните данъци и такси за този имот, което е удостоверено с издаденото от ответната община удостоверение за данъчна оценка №330/09.07.2020г.

Видно е от материалите по представената преписка №ДС-19-222/17.07.2018г. на Областна администрация Хасково и заявление до Община Тополовград от 10.07.2018г., че 3 претенция за собственост върху спорния имот - сградата от 600кв.м. в УПИ V в кв.74 по ПУП на с.* е заявило и лицето А.И.А. от с.*, който е поискал удостоверения, че имотът не е държавен или общински. За изясняване на собствеността върху процесната сграда между Община Тополовград, Областен управител на област Хасково и МЗХГ е разменена кореспонденция, с която на Община Тополовград е разяснено, че УПИ V в кв.74 по плана на с.* (върху който е построена спорната по делото сграда), както и съседните УПИ III и УПИ IV, са разположени на територията на бивша организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ са държавна собственост, а за застроените сгради не е отразен собственик, но общината е насочена към придобиването им на основание чл.30, ал.1 ЗСПЗЗ.