Решение № 17 от 16.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Оряхово, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100515 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Г. К., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „Христо Смирненски“ № 47, действаща чрез пълномощника си адв. Б. З. от САК против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от С.П.П., като като е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Искането е за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лв., представляваща частичен иск от общо 1048,20 лв. (включваща платени такса за експресно разглеждане – 628,80 лв. и неустойка за непредостявяне на поръчител по кредита – 419,40 лв.), която сума е недължимо платена по нищожен Договор за паричен заем № 5655679/11.12.2020 г., респ. нищожни клаузи за дължими такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на поръчител, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

С Разпореждане от 31.10.2022 г. съдът е допуснал увеличение на предявения частичен иск за цялата сума от 1048,20 лв., а с протоколно определение от 25.01.2023 г. отново е допуснал изменение в размера на иска в посока намаляването му на общо 963,32 лв. (сбор от 334,52 лв. платена договорна неустойка и 628,80 лв. платена такса експресно разглеждане).

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 963,32 лв.

(сбор от 334,52 лв. платена договорна неустойка и 628,80 лв. платена такса експресно разглеждане), която сума е недължимо платена по нищожен Договор за паричен заем № 5655679/11.12.2020 г., респ. нищожни клаузи за дължими такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на поръчител, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата 1 молба в съда – 30.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287 е сключен Договор за паричен заем № 5655679/11.12.2020 г.

Посочва се също, че съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на 1000 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 30 двуседмични погасителни вноски, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,37 % и при фиксиран ГЛП от 40,32 %.

Сочи се, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата следва да заплати допълнителна такса за услуга по експресно разглеждане на искането за заем в размер на 628,80 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да представи в 3-дневен срок обезпечение по заема, а в ал. 2 на същия член е уговорено, че ако не представи обезпечение ще дължи неустойка в размер на 419,40 лв., която също ще бъде разсрочена за плащане към погасителните вноски по заема.

Твърди се нищожност на сключения Договор за паричен заем № 5655679/11.12.2020 г. , поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неправилно посочване на ГПР по заема и на ГЛП по него, тъй като в същите е следвало да бъдат включени допълнителната такса за услуга по експресно разглеждане на искането за заем и неустойката за непредоставяне на поръчител по заема.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло дължимите по заема суми, но желае ответното дружество да бъде осъдено да й заплати платените от нея такса за експресно разглеждане – 628,80 лв. и неустойка за непредостявяне на поръчител по кредита – 419,40 лв., като в условията на евентуалност – в случай, че съдът не приеме целия договор за заем за нищожен, се твърди, че клаузите, предвиждащи тези плащания, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност .

Изложени са подробни доводи във връзка с твърденията за нищожност на тези клаузи, свързани главно с невключването на таксата и неустойката в ГПР по заема. Сочи се също, че клаузите са нищожни като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а клаузата за неустойката - и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, действащо чрез адв. А. Н. от МАК, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за паричен заем № 5655679/11.12.2020 г., който е изцяло предсрочно погасен на 11.11.2021 г.

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗКП, тъй като при посочена фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗКП, а не е налице и законово ограничение относно размера на възнаградителната лихва. Сочи се, че правилно е определен и ГПР, тъй като същият е изчислен именно към момента, в който е сключен договора, поради което в него няма основание да 2 се включва начислената в последствие неустойка. Това е така, тъй като на кредитора не е известно дали заемателят ще изпълни поетото с договора задължение, а чл. 19, ал. 3 от ЗПК гласи, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Цитирана е и практика на Съда на ЕС, според която не е необходимо договорът за кредит да съдържа разбивка на всяка погасителна вноски, от която да е видно погасяването на главница, лихви и други разходи по кредита.

По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за неустойка се твърди, че в случая същата има обезщетителна функция за евентуалните вреди от неизпълнение на договора, без необходимост от доказване на вредите и този разход изрично е изключен от законодателя при изчисляването на ГПР (чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК). Сочи се също, че при преценка за прекомерност следва да се намали нейният размер, а не директно да се счита за нищожна.

По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи се твърди, че същата не е действие по усвояване или управление на кредита, няма задължителен характер и ищцата доброволно е заявила ползването на услугата. Сочи се, че тя е допълнителна услуга и стойността и на основание чл. 19, вр. с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗКП не следва да се включва в ГПР по договора, а и следва да се има предвид, че договор за заем може да не бъде подписан и съответно да не възникне заемно правоотношение между страните.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, като се претендират и разноски по делото и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 324/31.10.2022 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 5655679/11.12.2020 г., който е изцяло предсрочно погасен на 11.11.2021 г. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем Standard 14 № 5655679/11.12.2020 г. „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 е отпуснало заем на ищцата в размер на 1000 лв. за срок от 60 седмици (30 вноски), с месечна погасителна вноска от 62,90 лв., включваща част от дължимите по кредита главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Договорът е сключен при ГПР от 49,37 % и фиксиран ГЛП от 40,32 %. Съгласно чл. 1, ал.

3 от договора ищцата следва да заплати допълнителна такса за услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В тази връзка съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора общият размер на всички плащания, с включената такса за експресно разглеждане, възлиза на 1887 лв. Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се 3 е задължил да предостави в 3-дневен срок обезпечение по заема – поръчител (отговарящ на редица изрично посочени условия) или банкова гаранция, а в ал. 2 на същия член е уговорено, че ако не предостави обезпечение, ще дължи неустойка в размер на 419,40 лв., която също ще бъде разсрочена за плащане към погасителните вноски по заема, при което дължимата месечна вноска ще възлиза на 76,88 лв., а общото задължение по договора става 2306,40 лв.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства и представени от ответното дружество справка – погасителен план по Договор за паричен заем Standard 14 № 5655679 от 11.12.2020 г., която включва дължимите по договора суми, съгласно погасителен план, вкл. и платените от ищцата суми по заема.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област. Същата касае установяване на действителния ГПР по процесния договор за кредит, във връзка с главното възражение на ищцата за недействителност на целия договор за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и искането й за произнасяне по този въпрос в мотивите на съдебното решение, с оглед предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 1000 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за заем. Последният е следвало да бъде върнат на дата 04.02.2022 г. с обща дължима сума от 2306,40 лв. – главница от 1000 лв., договорна лихва от 258,20 лв., неустойка от 419,40 лв. и такса за експресно разглеждане от 628,80 лв. Потвърждава се също, че заемът е предсрочно погасен от ищцата на 11.11.2021 г., като ищцата е заплатила сумата от общо 2208,05 лв. – главница от 1000 лв., договорна лихва от 244,73 лв., неустойка от 334,52 лв. и такса за експресно разглеждане от 628,80 лв.

За да изчисли действителния ГПР по заема, вещото лице е взело предвид началния (25.12.2020 г.) и крайния срок на заема (04.02.2022 г.), който е общо 15 календарни месеца и съобразно дължимите суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва, безспорно включват и начислени такса експресно разглеждане и неустойка за непредостявяне на обезпечение) и платеното от ищцата по заема, при заместването на тези стойности в съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че действителният ГПР по процесния договор за заем е всъщност 311,59 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем Standard 14 № 5655679 от 11.12.2020 г. за сумата от 1000 лв. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, 4 ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).