Определение № 7 от 08.01.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Габрово, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500468 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413 ГПК.

Образувано по частна жалба на „Ю.Б." ЕАД, подадена чрез пълномощника адв. Х. И., против разпореждане на Районен съд Габрово № 2161 от 02.10.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 1477/2023 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника М. Й. К..

В жалбата се излагат доводи, че разпореждането на съда е неправилно и незаконосъобразно, тъй като към заявлението, което е депозирано по електронен път е приложен пакет от документи, сред които и процесния договор за потребителски кредит. В случай че съдът е приел, че същия не е представен в изискуемата от закона форма по см. на чл. 184, ал. 1, пр. 1 от ГПК е следвало да укаже на заявителя да отстрани констатираната нередовност в 3 дневен срок е едва тогава да се произнесе по заявлението.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и делото да ес върне на първоинстанционния съд с указания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от „Ю.Б." ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от 1

ГПК срещу М. Й. К.. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч. гр. д.

1477/2023 г. по описа на РС - Габрово, като със заявлението е поискано заплащане на следните суми: 3035.58 лв. - главница по договор за потребителски кредит № PLUS - 19622713 от 31.12.2022 г., сключен от разстояние съгласно чл. 6 от ЗПФУР, който станал предсрочно изискуем на 10.02.2023 г.; 1528.08 лв.- възнаградителна лихва за периода и 250.42 лв.мораторна лихва.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК, като е приел, че заявителя обосновава дължимостта на претендираните суми въз основа на облигационно правоотношение по сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ. Към заявлението е представен на хартиен носител договора, на която се позовава заявителят, като липсва заверка на страната, която го представя по реда на чл. 184 ал.1 пр. 1-во от ГПК. Като е приел, че несъответствието с това изискване не съставлява нередовност на заявлението по смисъла на чл. 127 и 128 от ГПК, заповедният съд е отхвърлил изцяло депозираното заявление като е дал указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск по чл. 415 ал.1 т.3 от ГПК.

Въззивният съд като разгледа жалбата намира следното:

Съгласно изложените твърдения в заявлението по чл. 410 ГПК, процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Доказване на възникване на заемно правоотношение между страните по този начин е свързано с императивното изискване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, което свързано с предвиденото чл. 22 от ЗПК, че това форма за действителност.

Заявителят не е представил доказателства, че длъжника е изразил съгласието 2 си за сключване на договора по описания в заявлението начин. Съгласно чл.

18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР, при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а съгласно ал. 2 - за доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис. В изпълнение на задължението си по чл. 410, ал. 3 от ГПК при сключен договор за потребителски кредит от разстояние заявителят не е освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че са направени валидни електронни изявления от страните, насочени към сключването на договора. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Предвид това, за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят, който претендира вземания въз основа на потребителски договор от разстояние, следва да представи към заявлението електронния документ, обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка. От представените доказателства не се установява договорът да е валидно подписан с електронен подпис от потребителя, и не може да се установи от приложените доказателства валидно възникналото заемно правоотношение между страните по него.

Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2161 от 02.10.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 1477/2023 г. от Районен съд – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4