Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 771 от 25.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2010/2021
Вид
Определение № 771
Подписан
25.08.2021
В сила
25.08.2021
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Костадин Божидаров Иванов, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 и 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 и 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. Пловдив , 25.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николинка Г. Цветкова

Елена З. Калпачка

Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20215300502010 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Й. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д. Т.“ № ..., подадена чрез адв. Л.К., против определение № 2507 от 23.04.2021 г., постановено по гр. дело № 3970/2021 г. по описа на РС – Пловдив, ХIX гр. с., с което е прекратено производството по гражданското дело и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението и се твърди, че е налице хипотеза на изборна местна подсъдност, доколкото предявеният иск е за вреди от правоотношение, развило се в района на РС – Пловдив, а ищецът е с местожителство в гр.

Пловдив. Моли се за отмяна на определението и се претендират разноски.

Отговор на частната жалба не е постъпвал от ответната страна Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното.

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба от Й. А. А., с която е предявен осъдителен иск срещу БАБХ за сумата от 20,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода 04.01.2021 г. – 04.02.2021 г. върху главница от 1

2342,50 лв., за която бил издаден изпълнителен лист от Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2230/2017 г. С исковата молба са представени писмени доказателства относно вземането, а именно съобщение до БАБХ за предявяване на главното вземане и препис на Решение № 182 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2230/2017 г. по описа на АС – Пловдив, с което ответната държавна институция е осъдена да заплати на ищеца А. сумата от 2183 лв. обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., както и сумата от 159,50 лв. разноски. Видно от текста на представеното решение Й.А. е заемал длъжността инспектор по храните в отдел „Контрол на храните“ към Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ – Пловдив при БАБХ.

Присъденото с посоченото решение на АС – Пловдив в полза на А. обезщетение е за това, че последният бил останал без работа в резултат на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение с ОДБХ – Пловдив при БАБХ. С исковата молба, депозирана пред РС – Пловдив, е предявен иск относно обезщетение за забавеното изплащане на присъдените с горепосоченото решение на АС – Пловдив суми.

Ответната страна БАБХ, с отговора си на исковата молба, е направила възражение за неподсъдност, като сочи, че на основание чл. 108, ал. 2 ГПК РС – Пловдив не е местнокомпетентен да разгледа спора, доколкото ответната държавна институция е със седалище в гр. София.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на Софийски районен съд, като е приел, че е сезиран с иск по чл. 86 ЗЗД и че не е налице хипотеза, изключваща общите правила на местната подсъдност, предвиждащи компетентност на съда по адреса или седалището на ответника – чл. 105 ГПК.

Жалбоподателят основателно оспорва тези мотиви на първата инстанция, макар и неправилно да твърди, че местната подсъдност в случая е изборна.

Доколкото ответната страна е държавна институция, то приложение намира разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, съгласно която искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и императивна и дерогира общата подсъдност по чл. 105 ГПК, както и изборната такава за деликтни искове, установена в чл. 115 ГПК /в този смисъл Определение № 620 от 23.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2699/2021 г., Определение № 52 от 18.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 29/2019 г., 5-членен с-в, ГК и др./. Следователно местнокомпетентен не е съдът по седалището на ответника, а този, в района на който е възникнало спорното правоотношение. В случая това е Районен съд – Пловдив, доколкото главното вземане, твърдяното забавено изпълнение на което е основание за предявяване на настоящия иск за мораторна лихва, е присъдено във връзка с последиците от прекратяване на служебното правоотношение между ищеца А. и ОДБХ – Пловдив при БАБХ, по силата на което ищецът е заемал 2 длъжността инспектор по храните в отдел „Контрол на храните“. От това се извежда и връзката на акцесорното вземане относно обезщетението за забава с пловдивския съдебен район, където следва да се приеме, че е възникнало спорното правоотношение между страните. Последното определя и местната подсъдност на спора да е на Районен съд – Пловдив.

С оглед на гореизложеното жалбата се намира за основателна.

Обжалваното определение ще се отмени, а делото ще се върне на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разноски няма да се присъждат в настоящото производство, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за сторени разходи, нито списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2507 от 23.04.2021 г., постановено по гр. дело № 3970/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIX гр. с., с което е прекратено производството по гр. дело № 3970/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIX гр. с. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, ХIX гр. с., за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3