Определение № 1554 от 26.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. София, 23.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501826 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

На 27.02.2024г. е постановено решение по гр.д.№ 1826/2023г. по описа на САС, ГО, 14 състав, с което е отменено решение № 279/24.04.2023г. постановено по гр.д.№ 701/2022г., по описа на СОС, ГО, IV състав, като вместо това е отхвърлен предявения от Р. Р. Г. срещу Община Божурище, иск за заплащане на сумата 42 820,86 лева, представляваща неоснователно получена от взискателя, след проведена публична продан недвижим имот по изп. дело № 20189250400265 по описа на ЧСИ Р. Г. - Ч. с рег. № *** на КЧСИ с район на действие СОС и внесена без основание от обявения за купувач А. Ш. Ш., поради липса на право на собственост на длъжника „Уорлд Инвестмънт Кепитълс“ ЕАД върху имота, предмет на публичната продан, както и сумата 14 166,57 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 12.07.2019г. - 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като ЧСИ Г. е осъдена да заплати в полза на общината направените пред САС разноски, в размер на 2600 лв., съгласно приложения списък по чл.80 ГПК на л.32 и 1140 лв. платена д.т. за въззивно обжалване. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно. Разноските, направени от Общината пред първа инстанция са общо в размер на 5208 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане и са присъдени, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

В срока за обжалване на същото е депозирана молба от ЧСИ Г. с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на решението в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на общината в размер на 5208 лева разноски пред първата инстанция и 3740 лева пред въззивната инстанция. Съдът не е коментирал доколко такова възнаграждение е съобразено е фактическата и правна сложност на делото, а само се е 1 задоволил бланкетно да се позове за разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На второ място посочва, че адвокатското възнаграждение се явява прекомерно при съобразяване по реда на чл.78, ал.5 ГПК на обстоятелството, че единствено извършените от адвоката процесуални действия се изчерпват с подаване на отговор на исковата молба, съответно на въззивна жалба. В конкретният случай присъденото адвокатско възнаграждение не е обосновано от фактическа и правна сложност на самото дело, а още по-малко обуславя действително положен труд от адвоката, за който да се дължи възнаграждение в претендирания размер. На трето място посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и в хипотезата на осъщественото процесуално представителство от страна на двама процесуални представите на Община Божурище. В случая ответникът- въззивник се представлява и от юрисконсулт С.

К., и от адвокат Д.. След като Общината е надлежно представлявана от юрисконсулт, на същия се дължи юрисконсултско възнаграждение. Освен това няма никакви доказателства, че присъденото адвокатско възнаграждение е платено. Видно от представените от тях договори за правна помощ, такова е договорено, но не са представени платежни документи, от които да е видно че е извършено реално плащане.

Ответникът по молбата Община Божурище не изразява становище в предоставения срок.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – за частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

САС е преценил, че жалбата на Общината е основателна, поради което е отменил решението и е отхвърлил иска на ЧСИ, който се основава на твърдението за неоснователно обогатяване от страна на взискателя /общината/, получила цена от проведена публична продан на имот, който към датата на проданта вече не е принадлежал на длъжника /поради по-рано проведена по време публична продан от друг ЧСИ/, както следва:

Въз основа на възлагателно писмо от 21.06.2018г. на Общината, в качеството й на взискател, ЧСИ Р. Г. образувала изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК срещу длъжника „Уорлд Инвестмънт Кепиталс“ ЕАД с присъединен взискател В. Г..

Въз основа на това дело е възбранен и изнесен на публична продан недвижим имот - ливада с площ 11 501 кв.м. находяща се в с. Хераково, община Божурище, представляваща имот № 162017 по картата на землището. С постановление за възлагане от 17.01.2019г. за купувач на имота е обявен А. Ш. срещу заплащане на сумата 60 111 лв., която сума е внесена от него по специалната сметка на ЧСИ. С протокол за извършено разпределение от 11.04.2019г. постъпилата сума е разпределена между взискателите по делото Община Божурище - на която с платежно нареждане от 28.03.2019г. е преведена сумата 42 820,86 лв. и В. Г. - на която е платена сума в размер на 9 374,66 лв.

2

По-късно е установено, че към датата на публичната продан имотът вече не е принадлежал на длъжника, тъй като по партидата на описания имот на 26.01.2017г. /т.е. две години порано/ вече е вписан акт - Постановление за възлагане от 02.12.2016г. по изп.дело № 96/2012г. по описа на ЧСИ Н., влязло в сила на 21.12.2016г., по силата на което правото на собственост върху недвижимия имот е придобито от трето лице - купувач, в лицето на „Транс-авто груп България“ ЕООД. /л.29/ Длъжник в това изп.производство отново са били „Уорлд Инвестмънт Кепиталс“ ЕАД.

Затова с Постановление от 08.07.2019г. ищцата е указала на взискателите Община Божурище и В. Г. да възстановят получените от тях при разпределението суми с оглед връщането им на купувача А. Ш., тъй като Постановлението за възлагане от 17.01.2019г. не е породило прехвърлителен ефект в полза на купувача, поради липса на право на собственост върху имота, предмет на публичната продан, в патримониума на длъжника „Уорлд Инвестмънт Кепитълс“ ЕАД.

С цел избягване на съдебни спорове с обявения за купувач А. Ш., който би могъл да ангажира деликтната отговорност на ЧСИ по реда на чл. 441 ГПК вр.чл.74 ЗЧСИ, ищцата се е съгласила да възстанови на последния със свои средства платената от него цена при публичната продан, въз основа на договор за спогодба от 15.10.2019г. /л.47/ Договорът има характер на спогодба, която не обвързва трети лица респ. е непротивопоставима на взискателите.

САС е преценил, че сумата е платена обратно от ЧСИ Г. на купувача, която е изпълнила свое лично задължение, основано на деликтната й отговорност по чл.74 ЗЧСИ.

Затова е приел, че на основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна следва да заплати в полза на жалбоподателя-ответник направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 2600 лв., адв.хонорар съгласно приложения списък по чл.80 ГПК на л.32 и сумата от 1140 лв. платена д.т. за въззивно обжалване. Разноските, направени от Общината пред първа инстанция са общо в размер на 5208 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане и следва да бъдат присъдени, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно, тъй като пълномощното на адв.Д. на л.66 от делото пред СГС е от дата 25.11.2022г. т.е. след 04.11.2022г. В този смисъл приложима е новата редакция на чл.7 от Наредбата. Минимумът е в размер на 2650 лв. плюс 8% за горницата. Цената на иска възлиза на 42 820,86 лева.

С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност от ищеца/ жалбоподател/ и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение в тази връзка следва да съобрази конкретно от една страна това, че в случая ответник по делото е Община Божурище, че ЧСИ не е съобразила при депозиране на иска по чл.59 ЗЗД практиката на ВКС, възприемаща разрешението, че вредата в случая е причинена от небрежността на ЧСИ, който не е извършил надлежна проверка на собствеността, към 3 датата на издаване на постовлението за възлагане. Ако беше проведена надлежна и щателна проверка на собствеността на имота, към който е насочена публичната продан, купувачът не би претърпял процесните вреди. Твърденията в исковата молба, по която е образувано настоящото дело, категорично задават белезите, индивидуализиращи иска по чл.59 ЗЗД /покъсно уточнен на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД/, който иск е кондикационен, основан на забраната за неоснователно обогатяване. Юридическите факти, които го пораждат и се твърдят в исковата молба по образуваното дело, са несъвместими с фактите, които пораждат деликтната отговорност на ЧСИ. В случая недоказана остава пряката причинно-следствена връзка между обогатяването на общината и обедняването на ЧСИ, която е изпълнила едно свое лично задължение към купувача, основано на деликтната й отговорност по реда на чл.74 ЗЧСИ, а не се е суброгирала в неговите права, както се твърди. С оглед на тези критерии съдът е определил справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В този смисъл възражението, че последното е прекомерно е неоснователно с оглед правната сложност.

Независимо от горното е основателно възражението, че няма ангажирани доказателства за реално плащане на договорения хонорар с изключение на платените в брой 3000 лв. за първа инстанция. За първа инстанция на л.66 е приложено пълномощно с договорен хонорар от 5208 лв., от които платени в брой само 3000 лв. На л.75 е приложен договор за правна защита, от съдържанието на който е видно че останалата част от 2208 лв. следва да бъде платена по сметка, но действително няма извлечение от банковата сметка на адв.Д., установяващо реално извършено доплащане на сумата от 2208 лв. Затова за първа инстанция дължимия хонорар възлиза на 3000 лв., а не 5208лв. Що се отнася до въззивна инстанция към жалбата е приложено пълномощно с договорен хонорар от 2600 лв., но без да е посочено изрично, че е платен в брой. Към списъка по чл.80 ГПК на л.32 също липсват доказателства за извършено плащане по банков път. Ето защо и тази сума остава недоказана като реално извършен разход, поради което не следва да бъде присъдена.

С оглед горното съдът намира, че подадената молба по чл.248 ГПК е частично основателна и следва да бъде уважена, като за въззивна инстанция се присъди единствено платената д.т. от 1140 лв., а за първа инстанция единствено сумата от 3000 лв. Платен в брой адв.хонорар.

Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3, пр.2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение.

Воден от изложеното и на осн.чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение от 27.02.2024г. постановено по гр.д.№ 1826/2023г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, присъдени в полза на Община Божурище, като 4

ОСЪЖДА Р. Р. Г. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин" № 50, вх. А, ап.

7, чрез адв.Х. и Г., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Община Божурище, ЕИК 000776071, гр.

Божурище, бул. „Европа“ № 85, представлявана от кмета на общината Г. Н. Д., сумата от 1140 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция /платена д.т./ на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/ платен адв.хонорар пред първа инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 9632/09.04.2024г. по описа на регистратурата на САС, депозирана от ЧСИ Р. Р. Г. за изменение на решението в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________