Решение № 12874 от 16.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12874 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110159258 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 70584/15.10.2021 г. от Й. П. В., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес], с която срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], е предявен искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на сумата от 2 940 лева главница по запис на заповед от 29.05.2014 г., ведно със законна лихва от 30.03.2014 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 276,90 лева - разноски по гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45-ти състав, за които суми на 08.05.2015 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.

№[номер] по описа на ЧСИ М. Б., поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Ищецът твърди, че по гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, допуснато е незабавно изпълнение на същата и на 08.05.2015 г. е издаден изпълнителен лист срещу нея в полза на [фирма] за сумите от 2 940 лева главница по запис на заповед от 29.05.2014 г., ведно със законна лихва от 30.03.2014 г. до окончателното плащане и 276,90 лева разноски по делото. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., по което последното валидно изпълнително действие е извършено на 02.12.2016 г., след което в период над две години не са искани и извършвани изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона, считано от 03.12.2018 г. На 07.06.2019 г. след перемиране на делото е било предприето изпълнително действие, което не поражда правен ефект. Считано от датата на последното валидно изпълнително действие /02.12.2016 г./ е започнал да тече нов /тригодишен/ давностен срок, 1 изтекъл на 02.12.2019 г., с което се е погасило правото на принудително изпълнение на вземането. Сочи, че след изтичане на давностния срок по молба от 10.09.2021 г. на [фирмаО], цесионер на вземането, е било образувано изп.д. № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег.

№ [номер] на КЧСИ въз основа на същия изпълнителен лист, а ответникът се легитимирал като носител на вземанията по същия с договор за цесия. Твърди, че не дължи изпълнение на вземането, поради изтекъл погасителен давностен срок преди датата на образуване на второто по време изпълнително дело. Моли за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес. Евентуално намира претенцията за неоснователна. Твърди сумите да са дължими, да не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, погасяващ правото на принудително изпълнение на вземането. Възразява, че по отношение на вземанията по заповедта намира приложение общия петгодишен давностен срок, тъй като правните последици на заповедта са идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение. Твърди, че искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Допълва, че при искане за прилагане на нов способ след настъпване на перемпция съдебният изпълнител отново е длъжен да го приложи, а новото искане прекъсва давността независимо от настъпилата перемпция. Поддържа, че съгласно актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК самата перемпция е без значение за прекъсване на давностния срок, същият започвал да тече от прекратяване на изпълнителното дело съгласно ППВС №3/1980 г. Иска от съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни 2 обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45 с-в са били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания, че въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № [номер]/2015 г. по описа на ЧСИ М. Б., като взискател по същото е бил [фирма], а длъжник – ищцата. Не е спорно също така между страните, че заповедта за изпълнение е влязла в сила – ищцата не се позовава на нередовност на връчването на същата, нито че е била лишена от възможността да оспори съдебния акт по реда на чл. 414 ГПК, не твърди да е подавала възражение срещу заповедта за изпълнение, а се позовава на изтекла след влизането й в сила погасителна давност. Не е формиран и правен спор относно факта на образуване по искане на ответника в качеството му на цесионер по договор за цесия сключен с [фирма] на изпълнително дело № [номер].

Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, която е започнала да тече от влизане на заповедта за незабавно изпълнение в сила, какъв е нейният срок, настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност за вземанията.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег. № [номер] в регистъра, воден от КЧСИ, че на 01.07.2015 г. взискателят [фирма] е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши конкретни действия за събиране на вземанията по листа – да наложи запори на банкови сметки на длъжника. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да определи способа на изпълнението срещу длъжниците.

Със запорни съобщения от 03.07.2015 г. са наложени запори върху всички вземания на длъжника по банкови сметки в редица търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната.

С писмо, прието по изпълнителното дело на 14.07.2015 г., от [фирма] уведомяват, че длъжника е клиент на банката, сметката е с нулев авоар и на същата е наложен предходен запор.

С писмо, прието по изпълнителното на 15.07.2015 г., [фирма] информират, че е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, но по същата няма налични и постъпващи средства.

Аналогични на горните отговори са постъпили по изпълнителното дело на 16.07.2015 г. от [фирма], а на 22.07.2015 г. от [фирма].

Със запорно съобщение, изх. № 48076/07.07.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение, дължимо на длъжника от работодателя й 3

[фирма]. Съобщението е получено на 23.07.2015 г., като работодателят е изпратил отговор, съгласно който запорът е наложен и е готов да превежда удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 47474/03.07.2015 г., с приложени към същата препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение. Лицето не е било открито на посочения в поканата адрес, за да й бъдат връчени същите. На 23.08.2015 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, съгласно което длъжникът е следвало да се яви за получаване на книжата от кантората на съдебния изпълнител в двуседмичен срок от посочената дата. Този срок е изтекъл на 07.08.2015 г., а на 21.09.2015 г. е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с оглед което и предвид липсата на доводи в обратна насока, съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.09.2015 г.

Считано от 02.09.2015 г. до 04.07.2016 г. ежемесечно са постъпвали суми по изпълнителното дело, които регулярно са били превеждани на взискателя, видно от направените отбелязвания на гърба на изпълнителния лист /л.2 от изпълнителното дело/. На 02.12.2016 г. също е налице постъпление на суми по делото.

Парични преводи са получени по сметка на съдебния изпълнител и на следните дати:

04.01.2019 г., 06.03.2019 г., 04.04.2019 г., 03.05.2019 г., 06.06.2019 г., 04.12.2019 г., като към взискателя са извършени преводи на 17.06.2019 г. и на 11.12.2019 г.

На 26.08.2019 г. по делото е постъпила молба от ответника, с която уведомява за сключен на 17.08.2018 г. между първоначалния взискател и [фирма-О] договор за цесия, по силата на който е било прехвърлено вземането, за които е бил издаден процесния изпълнителен лист.

Заявено е искане за конституиране на дружеството като взискател по делото, както и да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

Към молбата са приложени следните писмени документи: уведомително писмо от цедента до цесионера за извършено прехвърляне на вземания, произтичащи от договор за кредит № 82074/30.05.2014 г., сключен с [фирма], адресирано до длъжника, препис извлечение от Приложение № 1 от 17.08.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от същата дата, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, потвърждение за сключената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно от [фирма] в полза на [фирма-О] за уведомяване на длъжниците от името и за сметка на цедента за извършеното по силата на договора за цесия прехвърляне на вземанията.

Със съобщение от 27.08.2019 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че му изпраща уведомително писмо за сключения договор за цесия, с които процесните вземания, за които е бил издаден изпълнителен лист от 08.05.2015 г. по гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, са били прехвърлени в полза на [фирма-О]. Изрично е посочено, че към писмото се прилага уведомление за извършената цесия. Писмото е получено от длъжника на 30.08.2019 г., видно от обратната разписка на л. 95 от изпълнителното дело.

С молба от 11.02.2020 г. [фирма-О] е поискало извършване на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземанията по листа – налагане на запор върху движимо имущество 4 и банкови сметки на длъжника, както и на възбрана върху притежавани от последния недвижими имоти.

На 08.03.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба, с която ответникът е поискал налагането на запор върху вземането за труд на длъжника, дължимо му от неговия работодател.

С постановление от 24.03.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като не са налице данни постановлението да е било обжалвано.