Решение № 1559 от 26.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Варна , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова

Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20203100502814 по описа за 2020 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, срещу решение №3292/20.07.2020г., постановено по гр.д. № 15079/2019 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу К. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. Георги Бенковски №11, ет.4, ап.7, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 136.12 лева, представляваща неизплатена главница за периода от 24.09.2014 г. до 14.12.2016 г., дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2006 г. и Допълнително споразумение към договора за кредит от 14.04.2009 г. , сумата от 21,76 лева, неплатена договорна лихва за периода от 24.09.2016 г. до 14.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 17.09.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и ОТП Факторинг България ЕАД.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради необоснованост на извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост и изтекла погасителна давност. Твърди се, че изявлението на цедента не е достигнало до длъжника, поради което липсва надлежно упражнено право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Декларирането от страна на ответника за подобно обстоятелство не представлява 1 годно доказателствено средство и не следва да бъде кредитирано. Поддържа се, че неправилно съдът е възприел датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за дата на настъпване на предсрочната изискуемост, респ. за начално на давността. Основанието на предявените осъдителни искове е настъпил краен падеж по кредита на 14.12.2016г., предвид липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост, поради което давността тече за всяка вноска поотделно считано от датата на падежа, като за главницата е петгодишна, а за лихвата – тригодишна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Позовава се на предвидената в общите условия автоматична предсрочна изискуемост, настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 14.06.2011г.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с предявени от ”ОТП Факторинг България” ЕАД срещу К. М. Г. искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6136.12 лева, главница за периода от 24.09.2014 г. до 14.12.2016 г., 21,76 лева, договорна лихва за периода от 24.09.2016 г. до 14.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата, претендирани по Договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2006 г. и Допълнително споразумение към него от 14.04.2009 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ АД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 17.09.2012г.

В исковата молба се поддържа, че на 07.12.2006г. между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 20000 лева срещу задължението му да я върне на 96 месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца при преференциален лихвен процент 7.95% годишно и ГПР 8.75%. Преференциалният лихвен процент е формиран от базовия лихвен процент от 4.69% и стандартна надбавка от 3.26 процентни пункта. По искане на кредитополучателя кредитът е преструктуриран с Допълнително споразумение от 14.04.2009г. поради затруднения в изплащането му, като страните се договарят лихвеният процент да бъде изменен на 10.70 % (стандартен лихвен процент на банката към съответната дата). Поради допуснато просрочие кредитът е отнесен от банката като предсрочно изискуем и на ответника е изпратено уведомление с обратна разписка, върнато в цялост като непотърсено. По подадено заявление по чл.417 от ГПК банката се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 15.06.2011г., издадени по ч.гр.д. №8917/2011 г. на ВРС, срещу която ответникът е подал възражение. На 17.09.2012г. с Договор за цесия вземанията по процесния договор са прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД на ищеца, за което ответникът е бил надлежно уведомен от цесионера по силата на изрично предоставеното му от цедента пълномощно, а в условията на евентуалност се позовава на уведомяването му за цесията с исковата молба. Осъдителният иск е основан на твърдения за настъпил краен падеж на 2 договора на 14.12.2016г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като погасени по давност. Поддържа, че последното плащане по кредита е извършено на 07.10.2009г., поради което на основание чл.19, т.2 от договора остатъкът от главницата е станала автоматично предсрочно изискуема на 14.02.2010г. От този момент за банката е възникнала възможността да събира вземането си по съдебен ред, а в полза на длъжника е започнала да тече погасителна давност. Исковата молба е депозирана в съда на 21.09.2019г., т.е. изминали са повече от 9 години след настъпване на изискуемостта до предявяването на иска. Излага, че по изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения по ч.гр.д. №8917/2011 г. на ВРС изпълнителен лист, в полза на ищеца е разпределена сума от 13528,09 лева.

Поставеният за разглеждане осъдителен иск първоначално е бил предявен в условията на евентуалност, но с влязло в сила определение №15185/20.11.2019г. производството по главния иск с правно основание чл.420 от ГПК с предмет вземанията по същия договор, е било прекратено като недопустимо, като са обезсилени издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая същите се концентрират около правилността на формирания от първоинстанционния съд извод за изтекла погасителна давност считано от приетата за установена дата на предсрочна изискуемост.

Преди да разгледа възражението за погасяване на вземането по давност съдът дължи произнасяне по правопораждащия фактически състав, доколкото погасено може да бъде само съществуващо и установено по основание и размер материално право.

По предявения иск с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на цедента срещу ответника, 3 произтичащо от валиден договор за кредит, по който цедентът е изправна страна, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделни пера. В тежест на ответника е да докаже, че дългът е погасен чрез плащане, респективно поради изтекла давност и поконкретно твърдяната предсрочна изискуемост като начало на течение на давностния срок.

В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието на валидно договорно правоотношение между ”Банка ДСК” ЕАД и ответника К. М. Г. по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2006 г., за сумата от 20000 лева при преференциален лихвен процент 7.95% годишно и ГПР 8.75%. С Допълнително споразумение от 14.04.2009г. е постигнато съгласие кредитът да се олихвява със стандартния лихвен процент на банката към съответния момент. Липсва спор между страните, че увеличената ставка от 10.70 % съответства на приложимата за стандартен потребителски кредит на банката, поради което следва да се приеме, че изменението на лихвения процент е извършено в съответствие с уговореното. По делото не са наведени твърдения и представени доказателства за едностранно увеличаване на лихвата от страна на банката през време на действие на договора. Налага се изводът, че клаузите за възнаградителната лихва не се явяват неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като от една страна не са довели до ощетяване на икономически по-слабата страна в правоотношението, а от друга са индивидуално договорени (чл. 146, ал.1 от ЗЗП). Договорът е сключен преди приемането на Закона за потребителския кредит, на който в пар. 5 от ПЗР на ЗПК не е придадено действие спрямо заварени правоотношения, поради което не попада в приложното му поле.

Изправността на кредитора по договора се установява от заключението на вещото лице, според което сумата е усвоена от кредитополучателя.

Задължението по договора се претендира в хипотезата на настъпил краен падеж.

Видно от погасителния план крайният срок на договора е изтекъл на 14.12.2016г., поради което задължението за главница и възнаградителни лихви се явява изцяло изискуемо.

Извършените от ответника погашения по договора според ССЕ са в общ размер на 9787.76 лева, с която сума са погасени задълженията за периода 07.12.2006г. – 07.10.2009г.

Последното плащане е извършено на 07.10.2009г. и с него е погасена вноска с падеж 07.10.2009г. След този момент обслужването на кредита е преустановено. Постъпилата след предявяване на иска в резултат от разпределение от ЧСИ сума в размер на 13612,09 лева не следва да бъде съобразявана по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като е вследствие от допуснато незабавно принудително изпълнение, по аргумент от т.9 и 13 от ТР от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013 на ОСГТК на ВКС. Налага се изводът, че задълженията за главница и възнаградителна лихва, включени в анюитетните вноски за процесния период 24.09.2014 г. - 14.12.2016 г., са останали непогасени.

Легитимацията на ищеца като носител на вземанията по процесния договор се 4 установява от представения по делото договор за цесия от 17.09.2012г., с който цедентът ”Банка ДСК” ЕАД му е прехвърлил пакет от вземания, посочени в Приемо-предавателен протокол, неразделна част от него, в който задълженията по процесния договор за кредит са описани в позиция 0317. Длъжникът е уведомен за цесията най-късно с получаване на препис от исковата молба, като датата на узнаване е ирелевантна при липса на наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане в полза на стария кредитор.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за цесия е произвел действие по отношение на ответника.

С оглед формирания извод за доказаност на вземанията по основание подлежи на разглеждане възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност.

Относно началния момент на давностния срок следва да се има предвид разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, според която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая липсват данни преди настъпването на падежа договорът за кредит да е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва две предпоставки – неплащане на определен брой вноски и волеизявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ представлява отнемане преимуществото на срока на длъжника в случай на неизпълнение. Касае се за потестативно право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, като преобразуващият ефект настъпва с получаването му от длъжника. Ето защо евентуалното наличие на уговорка за автоматична предсрочна изискуемост не поражда действие. За да настъпи промяна в чужда правна сфера, е необходимо изявление на носителя на потестативното право, който с разполага със суверенна преценка дали и кога да го упражни. В разглеждания случай, независимо от просрочието на кредита и счетоводното му отнасяне като предсрочно изискуем, липсва настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не е осъществена кумулативната втора предпоставка от фактическия състав. Изпратеното до ответника уведомление не е получено от него, видно от представената обратна разписка, върната като непотърсена.