Определение № 144 от 03.12.2024, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Радомир, 03.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Частно наказателно дело № 20241730200341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 НПК.

С постановление на прокурор при РП – П., ТО- Р., от 27.10.2024 г., по пр. пр. рег.

№ ./2022 г. на РП - П., ТО - Р., ДП № ./2023 г. по описа на РУ – Р., на основание чл.243, ал.1, т.1, чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, е прекратено наказателното производство.

Недоволен от постановлението е останал жалбоподателят Т. Н. Д., в качеството му на баща на малолетното дете Б. Т.ов Д., с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ж.к.“Д. .“, бл.., вх.., ет.., ап.., поради което го е обжалвал в законоустановения срок. Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на атакувания акт. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени постановлението на Районна прокуратура - П., ТО- Р., със задължителни указания за събиране на доказателства.

Съдът, като провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Развити са подробни правни доводи и оплакванията в жалбата за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания прокурорски акт. Сочи се в жалбата, че обжалваното постановление е постановено при неизяснена фактическа обстановка и не се основава на пълното, обективно и всестранно изследване на всички правно значими факти и обстоятелства.

Съдът, като провери на основание чл. 243, ал. 4 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, което би могло да има качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, бащата и законен представител на малолетното дете към момента на постановяване на заповед № ./07.02.2022 г., издадена от СРС по гр. д. № ./2022 г. за защита от домашно насилие, срещу подлежащ на съдебен 1 контрол акт на прокурора. Спазен е преклузивния срок за обжалване по чл.243, ал.4 от НПК.

Разгледана по същество e неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 29.12.22 г.,за това, че в периода, от 01.07, до 03.07.2022 г., в гр.Р., не се изпълнява Заповед № 07.02.2022 г. на СРС за защита от домашно насилие/упражнено насилие над малолетното дете Б. Д., с което му е била нанесена лека телесна повреда - престъпление по чл.296 ал.1 пр.2 от НК.

В хода на разследването са разпитани като свидетели Т. Н. Д., С. Н.а Д.., Н. С. С., Н. В. К., Е. Г. К. и Г. Е. К., приложени са писмени документи, като е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Т. Н. Д. и свидетелката Г.Е.К. живели на семейни нанала, от 2016 г., до 04.01.2022 г., като от съжителството им, на 16.03.2017 г., се родил синът им Б. Т.ов Д..

От есента на 2019 г., до пролетта на 2021 г., през работните дни от седмицата Г. и сина й предимно живеели в гр.Р., при родителите й, като през почивните дни Д. ги прибирал в гр.С..

Д. твърди, че през годините, когато живеели заедно, Г. злоупотребявала с алкохола и не се грижела добре за детето, наказвала го, скубела го и го щипела, като той не бил свидетел на действията й, но му го разказвало детето. През есента и зимата на 2021 г. тя станала още по - агресивна и постоянно имали скандали. На 03 срещу 04.01.2022 г., при поредния скандал, тя изгонила Д. от апартамента й и оттогава се разделили.

След раздялата на родителите, детето останало да живее при баща си.

Отношенията между родителите били силно влошени, водели множество дела от различно естество.

По молба на Т. Д. е било образувано гр. дело № ./2022 г. по описа на СРС, по което на 07.02.2022 г. е била издадена Заповед №. за незабавна защита по чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

По силата на тази Заповед свидетелката Г. Е. К. била задължена да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо Т. Д. и сина им Б. Д.. Било й забранено да доближава на по- малко от 50 метра жилището, в което живеели, находящо си в гр.С., ж.к.“Д.“ бл.. вх.., ап.. и да не доближава на същото разстояние детската градина, която детето посещавало.

Срещите между майката и детето били определени да се извършват всяка втора и четвърта събота от месеца за два часа в детски контактен център „Отворена врата“.

По силата на същата заповед било определено местоживеенето на детето а именно на посочения по- горе адрес до постановяване на решение или привременни мерки относно родителските права.

В хода на друго гражданско дело № ./22 г. по описа на СРС на 13.04.2022 г. е било постановено Определение №., с което са били определени привременни мерки за упражняване на родителските права по отношение на малолетния Б. Д., а именно: бащата да ги упражнява и детето да живее при него, а на майката бил определен режим на лични 2 отношения с детето.

С определението било указаноьче зароведта спира да се прилага от деня на постановяване на определението, в частта относно местоживеенето на детето и контактите на майка му с него в контактния център, като тези контакти трябвало да са на нейния адрес.

На 01.07.2022 г. свидетелят Т. Д., съгласно графика, определен в определението, зъвел детето при майка му, на адрес: гр.С. ж.к.“Д.а“ бл.. вх.., ет., ап.. където то останало.

Когато отишъл да го вземе на 03.07.2022 г., видял, че по крачетата на детето имало кървави драскотини в областта на коленете. Този факт се потвърждеве от показанията на свидетелките С. Д.а, сестра на Д. и Н. С.- негова майка.

Всички те, твърдят, че когато питали детето от какво са му драскотините то отначало мълчало, но после казало, че му били от пръчка го удряла и много го боляло и плакал много. Това се било случило в къщата на родителите на майката на детето в гр.Р..

На 04.07.2022 г. свидетелката Н. С. - баба на детето го завела на преглед в УМБАЛ “Л.“, където било прегледано в Съдебна медицина и било издадено съдебно медицинско удостоверение № ./22 г.

За случилото се Д. уведомил психолог С. В. която от есента на 2021 г. провеждала терапия с Б. и след като на 05.07.2022 г. го завел при нея, след това тя му споделила, че детето й казало, че видял майка му как пиела бира, тя му се скарала и го била с пръчка.

Д. бил подавал и няколко сигнала до ДСП “М.“ и ДСП “С.“, които са изготвяли социални доклади, приложени по делото.

В показанията на свидетелите Г. К.- майка на детето, Н. К. и Е.К. – нейни родители и баба и дядо на детето, категорично се твърди, че когато на 01.07.2022 г. детето Б. е доведено при тях е имало охлузвания по крачетата и им казал, че били от падане. При престоя си в гр.Р. детето се чувствало добре и спокойно, не е плакало. Тримата свидетели са изразили съмнения, че детето е манипулирано и тенденциозно настройвано против майка си от баща му и неговите близки.

След 03.07.2022 г., детето е било доведено някога през месец февруари 2023 г. и след това на 03.03.2023 г., когато баща му го държал заключен в колата и детето не било слизало.

Видно от показанията на свидетелката Г. К., от раздялата й със свидетеля Т. Д. в началото на 2022 г., той четири месеца не й давал да вижда детето си.

По молба от Д. срещу нея е била издадена заповед за незабавна защита, с която й било забранено да доближава детето си и баща му и да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо тях.

След това били определени и привременни мерки, с които родителските права над детето били предоставени на бащата, а на нея й е бил определен режим на виждане.

Последно детето било при нея от 01 до 03.07.2022 г. К. твърди че още в момента, в който Д. й завел детето, то било с обелени колене и категорично е заявила, че не го е 3 удряла.

Б. Д. и семейството му непрекъснато подавали различни жалби и сигнали срещу нея и настройвали детето й срещу нея.

Към момента, съгласно съдебно решение, тя имала право да вижда сина си но това не се случвало, тъй като Д. не й го давал, поради което е завела изпълнително дело при ЧСИ С. Я., както и наказателно дело за това, че ограничава вижданията й с детето.

Прокуратурата е истановила, че свидетелските показания са силно пртиворечиви и, с оглед влошените отношения между родителите и водените между тях дела, не може по категоричен и безспорен начин да се установи фактическата обстановка, като се даде вяра на едната или другата група свидетели.

В представеното по делото копие на съдебно - медицинско удостоверение са описани нараняванията, установени при прегледа на детето, които са му причинили болка, но въпреки, че е посочено да са получени по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения, поради противоречивите свидетелски показания не може по безспорен начин да се установи кога точно те са получени.

С оглед на така установената/ противоречива/ фактическа обстановка,с постановление от 13.06.2023 г. на РП-П., ТО-Р. наказателното производство е било прекратено,поради липса на престъпление от общ характер на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

С Определение от 03.11.2023 г. на РС-Р. по ЧНД №./2023 г. постановлението за прекратяване е било отменено и делото върнато за допълнително разследване сдадени указания.

В хода на допълнителното разследване е била назначена съдебномедицинска експертиза, изискани са документи, разпитани са служители от отдел „Закрела на детето“ към ДСП „С.и е извършена очна стравка между свидетелите Т. Д. и Г.К..

В заключението на съдебно- медицинската експертиза относно нараняванията на малолетното дете Б. Д. е посочено че не било възможно да се определи точния моментна на установените наранявания при извършения преглед на детето на 04.07.2022 г., като същите са били получени в период от 12 до 24 часа преди прегледа.

Уврежданията, според вещото лице, били видово „нехарактерни“ и от медицинска гледна точка било невъзможно да бъде идентифициран и посочен конкретен предмет, причинил наравяванията.

Разпитани са като свидетели З. С.- П. и К. А.- Ч.- социални работнички при ДСП „С.“, които са заявили, че при провежданите от тях беседи активно участва бабата Н.С., а детето само потвърждава думите й. Същата не е дала възможност на детето само да разкаже за случилото се.

При срещата на 05.07.2022 г. свидетелката Ч. не забелязало следи по крачетата на детето.

4

При извършената по указания на съда очна родителипротиворечията в показанията им останали същите. страка между двамата

Междувременно с приложеното по делото копие от решение № ./09.04.2024 г. по гр. д. № ./2022 г. на СРС, са придоставени родителските права по отношение на детето Б. Д. на майката Г. К.. Допуснато е привременното им изпълнение. Определен е режим на свиждане на бащата.

Последният е завел гр.д. № ./2022 г. по описа на СРС, с правно основание чл.8 ЗЗДН.

На 28.03.2023 г. е било постановено Решение № ., с което иска е оставен без уважение и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, което решение е било потвърдено от СГС с Решение №./06.10.2023 г., като е прието, че събраните доказателства са противоречиви, изключващи се и твърдените актове на насилие не са установени, не е установено авторството на причинените травматични увреждания и че не е безспорно и наличието на тези увреждания на детето преди предаването на детето от бащата на майката в периода 01-03.07.2022 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, и след допълнителното разследване прокурорът е достигнал до извода, че не са събрани данни за извършване на престъпление от общ характер - по чл.296 ал.1 пр.2 от НК, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено.

Съдът споделя като цяло изводите на прокурора. В производството по реда на чл.243, ал.4 и ал.5 от НПК съдът е длъжен да разгледа цялостно досъдебното производство и в случай, че установи, че изводите на прокурора, не само относно липса на престъпление по повдигнатото обвинение, а и относно липса на извършено престъпление въобще, се подкрепят от събраните доказателства, следва да потвърди постановлението. В този смисъл в настоящия казус съдът намира, че постановлението следва да бъде потвърдено.

По делото не се събраха каквито и да бола одаказателства, водещи до извода, че е налице извършено деяние по чл.296, ал.1, пр.2 НК. Текстът гласи: „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ На 28.03.2023 г. е било постановено Решение № ., с което искът е оставен без уважение и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, което решение е било потвърдено от СГС с Решение № ./06.10.2023 г., като е прието, че събраните доказателства са противоречиви, изключващи се и твърдените актове на насилие не са установени, не е установено авторството на причинените травматични увреждания и че не е безспорно и наличието на тези увреждания на детето преди предаването на детето от бащата на майката в периода 01-03.07.2022 г.