Присъда № 147 от 10.08.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 147/10.08.2023 г. по НОХД № 3070/2023 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу В. М. П. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 28.07.2023 г., по общински път „BGS 1211“, в района на пресечката за „***“, гр. Созопол, обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „А4”, с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество, а именно „Канабис-25”/ТНС 25/, установено с техническо средство – „Drager Drugtest 5000”/“Дрегер Дръг Тест 5000” /, с фабричен номер “ ARKH - 0031, проба № 69/28.07.2023 г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият П. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.

Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а НК и на П. да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3 годни и наказание „Глоба“ в размер на 800 лева. Счита, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, а вещественото доказателство да остане приложено по делото.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. А. Г. – БАК заявява, че не оспорва фактическата обстановка или вината на подсъдимия. Пледира обаче за налагане на наказание с по-нисък срок на лишаването от право, предвид трудовата ангажираност на П..

Подсъдимият П. дава кратки обяснения пред съда, като признава за извършеното деяние и изразява съжаление и разкаяние за него. В пледоарията си заявява, че се придържа към казаното от защитника му, допълвайки че би искал да плати по-голяма глоба, но да бъде лишен за по-кратък срок от възможността да управлява МПС. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за постъпката си и няма да я повтори.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. М. П. с ЕГН: ********** е роден на *** г. в гр. ***. Той е българин, **********. П. работи в *********, като куриер и е с постоянен адрес: гр. ***, *******.

Подс. П. е правоспособен водач и притежава СУМПС № ********, валидно до ***** г. До дата на инкриминираното деяние П. е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата с общо 7 НП и 11 фиша.

На 28.07.2023 г. свидетелите К. Т. и Д. Т., и двамата полицейски служители към РУСозопол на ОД МВР Бургас, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения на територията, обслужвана от горепосоченото районно управление на МВР, а именно по общински път „ВGS 1211“, в района на пресечката за „***“, гр. Созопол, обл. Бургас. Около 16.00 часа, те видели, че по общинския път се движел, лек автомобил, чийто водач решили да спрат за проверка. Полицейските служители спрели горепосоченото МПС на общински път „ВGS 1211“, в района на пресечката за „***“.Управляващ, моторното превозно средство 1

- лек автомобил марка „***”, модел „А4”, с рег. № СО 3221 СМ, бил подсъдимият В. М. П..

Пътници в автомобила били св. К. Б., св. М. Г. и св. Д. Д.. Водачът П. бил видимо притеснен, със забавени реакции и зачервяване на очите - причина поради която извършващите проверката полицейски служители К. Т. и Д. Т., поискали съдействие от полицейски служител при „Пътен контрол“ РУ Созопол, който да дойде и да извърши проверка с техническо средство за употреба на алкохол и на наркотични вещества от водача.

Пред полицаите, подс. П. обяснил, че предния ден е пушил „марихуана“.

На място пристигнал св. Д. Л. - младши автоконтрольор при РУ Созопол. Той извършил проверка на подсъдимия В. П., с техническо средство „Drager Drugtest 5000” /„Дрегер Дръг Тест 5000” /, с фабричен номер „ARKH – 0031“, проба № 69/28.07.2023 г., която отчела положителен резултат за „Канабис-25”/ТНС 25/.

Впоследствие на подс. В. П. бил издаден талон за медицинско изследване № 103437.

В изготвения протокол за медицинско изследване, подсъдимият П. собственоръчно написал, че отказва да даде кръвна проба за анализ, за наличие на упойващи и наркотични вещества.

За случая било образувано настоящето досъдебно производство (протичащо по реда на бързото производство), в хода, на което подс. П. бил привлечен като обвиняем. В последвалия разпит той заявил, че иска да се възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия П. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: К. Т. (л. 13-14 от ДП); Д. Т. (л. 15-16 от ДП); Д. Л. (л. 17-18 от ДП); К. Б. (л. 19 от ДП); М. Г. (л. 20-21); Д. Д.

(л. 22-23) и от обясненията на подсъдимия В. П. (л. 11 от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 8 от съдебното производство);

ЗППАМ (л. 25 и л. 26 от ДП); АУАН (л. 37-28 от ДП); талон за медицинско изследване (л. 33 от ДП); протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества (л. 30 от ДП); протокол за медицинско изследване (л. 34-35 от ДП); справка от Сектор „ПП“ (л. 36-38 от ДП); справка за собственост на МПС (л. 39 от ДП); разписка (л. 32 от ДП); протокол за проведено обучение (л. 42 от ДП); документи по задържане по ЗМВР (л. 52-53 от ДП) и разпечатка от техническо средство (л. 31 от ДП)

От веществените доказателства: 1 брой тест касета от „Drager Drugtest 5000”/„Дрегер Дръг Тест 5000”/ с фабричен номер „ARKH – 0031“, проба № 69/28.07.2023 г. (л. 54 от ДП) Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.

373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството по общински път „BGS 1211“, в района на пресечката за „***“, гр. Созопол, обл. Бургас - представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил „***”, модел „А4”, с рег. № ***, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от приложените писмени и веществени доказателства, след направената проверка с техническо средство - „Drager Drugtest 5000” /„Дрегер Дръг Тест 5000”/ с фабричен номер „ARKH – 0031“, проба № 69/28.07.2023 г. безспорно се установява, че подсъдимият е бил употребил „канабис“ - представляващо високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.

3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил наркотично вещество „канабис“, както и че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна той е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотично вещество.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.

В конкретния случай въпреки, че предвиденото наказание за умишленото 3 престъпление е до 3 години „Лишаване от свобода“, неприложим се явява институтът на чл.

78а НК, съобразно забраната по чл. 78а, ал. 7 НК (деянието е извършено след употреба на наркотични вещества).

Същевременно въпреки настъпилите законодателни промени досежно престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК (ДВ, бр. 67 от 2023 г.), в сила от 08.08.2023 г., съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК съдът следва да приложи този закон, който е най-благоприятен за дееца, и който в случая се явява законът, който е действал към датата на извършване на деянието.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст, както и че към датата на извършване на престъплението той е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да е данни за извършени до момента противоправни прояви. На следващо място подс. П. изразява искрено съжаление и разкаяние за постъпката си и е оказал пълно съдействие на разследващите. Не може да се подмине обстоятелството, че в случая е налице употреба на само едно наркотично вещество и то от т.нар. „леки“ наркотици, както и че управлението на МПС е било извършено извън населено място. Съдът отчита и факта, че подсъдимият е трудово ангажиран. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в живота му, както и че е осъзнал стореното и искрено се разкайва за него. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат множеството предишни нарушения на ЗДвП, но това обстоятелство не е в състояние да разколебае горните изводи, а следва да бъде съобразено при определяне на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.