Решение № 115 от 12.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253000500142 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№28426/08.11.2024г. по описа на ОС-Варна, депозирана от Д. Ш. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.“*. *“ *, вх.*, ап.*, чрез процесуален представител адв. Костелянчик, против решение № 1063/22.10.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 851/2024г., с което е прието за установено по отношение на въззивницата, че Р.

А. А., ЕГН * с адрес гр.Варна, ул.“*.*“ *, вх.*, ап.* е изключителен собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, ул.“*“, блок * , вх.*, ет.*, с площ 86.45 кв., с предназначение за здравни и социални услуги, състоящ се от : входно антре; кухня-столова; дневна, две спални, килер- дрешник, баня, тоалет, два балкона, при съседни обекти : на същия етаж- ***; под обекта -няма; над обекта – ***, ведно с избено помещение под ап.7 с площ 9 кв.м., при граници : избен коридор; изба №27; двор; изба №14, ведно с общо избено помещение под стълбището и 4.1074 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, върху имота, в който е построена сградата, по силата на трансформация на лични средства при придобиването му и е осъдена първата да заплати разноски.

Наведените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че не са представени оригинални удостоверение за данъчна оценка и скица на процесния имот, приети са 1 нечетливи доказателства, решението е постановено на следващия деня, в който е изтекъл срока за писмени бележки, ден. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като въобще не е отчетено, че въззивницата има принос в придобиването на имота, доколкото по време на брака е отгледала две деца, работила в семейната лаборатория, грижела се за домакинство, внасяла средства в семейния бюджет от възнаграждения и дарения от родителите й.

Излага, че неправилно са кредитирани свидетелските показания на свидетелите П. А. и Ив. А., тъй като същите са близки роднини на ищеца.

Оспорва се , че е доказано дарение от 6 800 долара, а ако има такова, се твърди, че то не е само в полза на ищеца, а на семейството. Счита, че дори да са били лични на съпруга част от средствата, то той влагайки ги, е дарил половината на съпругата си. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.

На 23.01.2025г. е депозирано от Д. Д. чрез адв. Д. А. допълнение към въззивна жалба, в което са наведени нови и допълнени изложените вече основания за обжалване. Депозираното допълнение съставът намира, че следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото е подадено след изтичане срока за въззивно обжалване. Въззивната жалба е била редовна, поради което и навеждането на нови основания след срока за обжалване е преклудирано.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р. А. А., чрез проц. представител П. Х., с който отговор жалбата се оспорва. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно.

Излага, че предмет на спора е дали имотът е закупен изцяло с лични средства на единия съпруг, а не дали е налице принос от въззивницата. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от Р. А. А., чрез проц. представител П. Х., срещу Определение № 508/28.01.2025г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. на 5 000 лв. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че спорът е сложен от фактическа и правна страна, а материалният интерес с оглед статута на имота- лаборатория и медицински кабинет, съответства на претендирания хонорар. Твърди се, че същият не е прекомерен и моли да бъде присъден в пълен размер.

Отговор на частната жалба не е депозиран от Д. Д..

За да се произнесе по спора, съобразно събраните по делото доказателства и приложимия закон, съставът взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.23 ал.1 СК от Р. А. да се приемане за установено в отношенията между него и бившата му съпруга Д. Ш. Д., че ищецът е собственик на придобития по време на брака с лични средства на ищеца недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, 2 ул.“*“, блок * , вх.*, ет.*, с площ 86.45 кв., с предназначение за здравни и социални услуги, състоящ се от : входно антре; кухня-столова; дневна, две спални, килер- дрешник, баня, тоалет, два балкона, при съседни обекти : на същия етаж- ***; под обекта -няма; над обекта –

***, ведно с избено помещение под ап.7 с площ 9 кв.м., при граници : избен коридор; изба №27; двор; изба №14, ведно с общо избено помещение под стълбището и 4.1074 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, върху имота, в който е построена сградата. В исковата молба се излага, че страните са бивши съпрузи като бракът им е сключен на 23.03.2002г. и прекратен с развод с решение, постановено по гр.д.

№13309/2023г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 21.12.2023г. Твърди се, че процесният имот е придобит по време на брака изцяло с лични средства на ищеца, което се случило чрез няколко трансформации и дарение от близки.

Като цена в нотариалния акт била записана сумата 21 000 лева, но в предварителния договор за закупуване на имота от 23.02.2005г. била посочена действителната цена 38 000 евро, които се твърди да са платени изцяло с лични средства на ищеца чрез последователни трансформации на средства, дарени от родителите му и вложени лични средства в друг закупен по време на брака имот. В деня на подписване на предварителния договор 23.02.2005г. от него била заплатена сумата от 3800 евро, която получил като дарение от родителите си, като баща му я бил изтеглил още в края на месец януари съгласно платежен документ №30545/31.01.2005г. Останалите 34 200 евро били заплатени в деня на подписване на сделката 15.03.2005г., като 28 000 евро били преведени от ищеца по банковата сметка на Д. Б., съгласно авизо 046/22737/15.03.2005г. на ОББ, а останалите били заплатени в брой отново от ищеца, който ги изтеглил от банковата си сметка съгласно разписка от ОББ от 15.03.2005г. Продажната цена, извън дарението на родителите на ищеца, се твърди да е платена с лични негови средства от продажната цена на имот, който също бил закупен с негови лични средства, макар и придобит по време на брака чрез две последователни трансформации на лични средства. Преди брака през *г. ищецът закупил ап.44 в ж.к. Младост 2, бл.*, вх.*, ет.* съгласно НА №164, т.21, дело 7916/1998г. Този имот бил продаден за 8 000 щ.д., като в предварителния договор за продажбата му била вписана и ответницата, но същият бил лична собственост на ищеца като придобит преди сключването на брака им. С НА №49, т.1, рег. №41/2003г. на 17.03.2003г. по време на брака им страните закупили ап.33 в ж.к. Възраждане, блок *, ет.*, вх.* за сумата от 16 615 лева. В предварителния договор за закупуване на имота от 12.02.2003г. била вписана действителната продажна и платена цена 14 800 щ.д., от които 8000 щ.д. била сумата, получена от ищеца от продажбата на личното му жилище в ЖК „Младост“, а равностойността на 6 800 щ.д. били получени от неговата майка, която дълги години работила в Л. и дарила част от спечелените там пари на двамата си сина. Този имот – в ЖК „Възраждане“, бил продаден през 2005г., като в предварителния договор от 29.01.2005г. била вписана действителната продажна цена 41 500 евро, от които 25 400 евро били 3 преведени по банковата сметка на ищеца в ОББ и откъдето заедно с други лични средства на ищеца е била преведена остатъчната цена от 34 200 евро.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност на иска. Не се оспорва, че има редица покупко-продажби, докато се стигне до последната сделка. Не се оспорва, че през 1998г. е закупен апартамент преди брака, който е продаден за 8000 щ.д. през 2003г. Сочи се, че следващата сделка била през 2003г., като по предварителния договор страните заплатили 1500 долара, като 800 долара от тях били от полученото капаро от продажната цена на първия имот, а остатъкът бил заплатен със семейни средства, в които участвала и ищцата. Покупната цена на имота била 14 800 долара, като се твърди, че е изплатена с общи средства, в които участвала й ответницата, и които били от заплати, получавани от двамата. Този имот бил продаден за 41 000 евро. На 21.01.2005г. било получено капаро от 4 100 евро съгласно предварителния договор. Това капаро било дадено на 23.02.2005г. за капариране на процесния имот. Цената на процесния имот била по-ниска от последния продаден имот поради това нямало доплащане, нито били влагани някакви други средства.

Оспорва се да са дарявани средства за закупуване на процесния имот. Излага се, че няма връзка, нито логично обяснение за твърдяната нужда от сума в размер на 3 800 евро, която се твърди ищецът да е получил като дарение от баща си. Сочи се, че това от коя сметка са били преведени парите не води до извод за лични средства, тъй като именно ищецът бил получил сумата от отпуснатия кредит на предходните купувачи в ОББ. Оспорва се да са дарявани средства от майката на ищеца в размер на 6800 щ.д. Излага се, че ответницата е зъботехник и е работила от 01.10.2002г. в частната семейна лаборатория, която от началото била в друг имот. След закупуването на процесния имот лабораторията се преместила в него и тя продължила да работи там.

Трудовото й правоотношение било прекратено на 12.01.2024г. ищецът бил неин работодател в качеството му на управител на „СМТЛ Родента“ ЕООД.

Сочи се, че ответницата е работила заедно с ищеца, неин бивш съпруг, с който имат две деца, за които тя полагала грижи. През 1999г. тя продала свой апартамент парите, от който послужили впоследствие за издръжка на семейството. Излага се, че е заплащала данъците за ½ ид.ч. от процесния имот, както и че е допринесла за придобиването му с вложени средства от труд от 01.10.2002г. , с грижите и издръжката за децата и семейството, както и средства от продажба на предходен апартамент, който е бил СИО. Отправя искане за отхвърляне на иска.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, че същите са сключили граждански брак през *г., прекратен с развод през 2023г. Безспорно е, че лична собственост на ищеца е бил имот, находящ се в ж.к.“Младост“ бл.*, вх.*, ет.*, който е бил 4 закупен лично от него преди брака, видно от НА №164, том XXI, дело №7916/1998г. На 23.01.2003г. Р. А. А. и Д. Ш. А. са сключили предварителен договор за продажба на Ап.44, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.*, вх.*, ет.* с Ил. П. Ил. с продажна цена 8 000 щатски долара. На 10.02.2003г. Р.

А. А. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №58, том 1, рег.

№1291, дело №48/2003г. на нот. №214-Ж. К. продава Ап.44, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.*, вх.*, ет.* срещу продажна цена от 13 334.40 лева. Няма спор, че действително получената цена е 8 000 щ.д., както и посочено в предварителния договор.

На 12.02.2003г. Р. А. А. и Д. Ш. А. са сключили предварителен договор за закупуване на Ап.№33 в гр.Варна, ж.к.Възраждане, бл.*, ех.*, ет.* за сумата от 14 800 щатски долара. На 17.03.2003г. е сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в НА №49, том I, рег.№1469, дело №41/2003г. на нот.№149- Ж. К., съгласно който Р. А. А. и Д. Ш. А. закупуват Апартамент №33, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.*, вх.*, ет.* срещу продажна цена от 16 615 лева. Няма спор, че реалната договорена и заплатена цена е 14 800 щ.д., както е посочено в предварителния договор. На 29.01.2005г. Р. А. А. и Д. Ш. А. сключват предварителен договор от 29.01.2005г. за продажба на Ап. №33 в гр.Варна, ж.к. Възраждане бл.*, вх.ет.* за сумата от 45 100 евро. На 28.02.2005г. с договор за продажба, обективиран в НА №107, том I, рег.№1140, дело 91/2005г. на нот.№192-Д. С., Р. А. продава Ап.№33, находящ се в гр.Варна, ж.к.Възраждане, бл.*, вх.*, ет.* срещу продажна цена от 41 000 евро. Видно от приложена справка от „СЖ Е.“ клон Варна е, че на 31.01.2005г. А. Цв. А. е получил по сметката си сумата от 4 100 евро. На 23.02.2005г. Р. А. А. е сключил Предварителен договор за закупуване на Апартамент №7 в гр.Варна, ул.“*“ бл.*, вх.*, ет.* за сумата от 38 000 евро с Д. П. Б.. Продажната цена е уговорено да се изплати по следния начин : 3 800 евро при подписване на предварителния договор и останалата част в размер на 34 200 евро в деня на нотариално изповядване на сделката. Съгласно представено нареждане разписка от 15.03.2005г. Р. А. А. е изтеглил от банковата си сметка в ОББ сумата от 6 200 евро. Представено е авизо по платежно нареждане от 15.03.2005г. за внасяне на сумата от 28 000 евро по банковата сметка на Д. П. Б. от Р. А. А. с посочено основание – покупка на апартамент. На 15.03.2005г. Р. А. А. е сключил договор за покупко-продажба на Апартамент №7 в гр.Варна, ул.“*“ бл.*, вх.*, ет.* за сумата от 21 000 лева, обективиран в НА №197, том I, рег.№1450, дело №118/2005г. на нот.№192-Д.