Определение № 2757 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2757 гр. София, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000502573 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано по частна жалба на адв. М. като пълномощник на М. А. А. срещу Определение № 13736/16.07.2025год.,постановено по гр.д.№ 7324/2025год. на СГС, ГО, ЧЖ- 2-В състав, с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 148 955/28.04.2025год. на М. А. срещу Заповед № 11825/18.04.2024год. по ч. гр.д. № 19720/2024год. на СРС като просрочено.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и прави искане то да бъде отменено и в полза на адвокат пълномощника на жалбоподателя да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Твърди, че подаденото по чл. 423 от ГПК възражение не е просрочено,тъй като е узнал на 27.03.2025год. за издадената срещу него заповед за изпълнение и то при осъществена със своята сестра Д. П. комуникация по интернет , тъй като живее в Испания.

Сочи , че неправилно съставът на СГС бил приел, че лицето „ И. О.“ , на което било връчено съобщение за образувано изп.дело пред ЧСИ М. за принудително събиране на суми по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е негова майка и тя била поела задължение да му го предаде. Сочи се , че неговата майка се казва Евелина Оник, че тя не била получавала съобщение за образувано дело пред ЧСИ, че не била поемала задължение да му го предаде и съответно че такова предаване не е било осъществено. Твърди се , че по изрично негово искане и искане на неговия адвокат ЧСИ му бил връчил на 24.07.2025год.съобщение за образувано въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение изпълнително дело , от който момент бил узнал за заповедта за изпълнение и спрямо който момент на узнаване, подаденото от него възражение по чл. 423 от ГПК на 28.04.2025год.,не се явява просрочено.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна"Топлофикация София" ЕАД е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното определение за правилно, и моли същото да бъде потвърдено.

Апелативен съд-София, след като по реда на чл. 278 от ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания , намира последната за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По делото се установява следното от фактическа страна :

На 03.04.2024год. в СРС е подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „ Топлофикация 1

София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. А. , М. А. и Б. А. за суми ,представляваща стойността на доставена , потребена , но незаплатена топлинна енергия в апартамент 23, находящ се в *** на гр.София, въз основа на което е образувано ч. гр.д.№ 19720/24год. По искането е издадена Заповед № 11825/18.04.2024год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчването на която е осъществено спрямо М. А. и Б. А. по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на обявление на адреса на топлоснабдения имот.

На 16.08.2024год. Д. А. е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , с оглед на което и в указания от съда срок, заявителят – „ Топлофикация София“ ЕАД е предявил против Д. А. иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземанията по заповедта.

По депозираната от „ Топлофикация София“ ЕАД искова молба е образувано гр.дело № 68328/24год. по описа на СРС, което е висящо.

На 28.04.2025год. в СГС е постъпило възражение по чл. 423 от ГПК, подадено от М. А. срещу издадената заповед № 11825/18.04.2024год. по ч. гр.д.№ 19720/2024год. на СРС, въз основа на което е образувано гр.д.№ 7324/25год. по описа съда. По изложени в него доводи за незаконосъобразното издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК , с оглед на това ,че длъжникът М. А. няма постоянен адрес в Р България и/ или че няма обичайно местопребиваване на територията на Р България, е поискано да се приеме възражението и да се обезсили издадения спрямо него, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, изпълнителен лист. Във възражението се сочи, че длъжникът е разбрал за издадената заповед за изпълнение на 27.03.2025год. от съдлъжника и негова сестра Д. П. чрез осъществена комуникация по интернет и на същата дата бил изпратил пълномощно от Испания , с което бил упълномощил адвокат за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК. Възражението било изготвено по спешност на 26 и 27 април 2025год. от адв. М. и депозирано в СГС на 28.03.2025год., тоест в законоустановения срок.

Към възражението по чл. 423 от ГПК е представено пълномощно от 27.03.2025год., удостоверение за настоящ адрес, пощенски плик и приемо-предавателен протокол от 25.04.2025год..

В приложеното по делото гр. д. № 19720/24 год. на СГС се съдържа Справка, извършена в НБД, съгласно която М. А. А. има постоянен адрес в *** и настоящ адрес в Испания.

По гр.д.№ 7324/25год. по описа на СГС се съдържа съобщение, изпратено до М. А. А. по изп.дело 20248600403809 по описа на ЧСИ В. М. за издаден срещу него изпълнителен лист за дължими суми на „ Топлофикация София „ ЕАД, който изпълнителен лист е издаден по ч. гр.д.№ 11825/2024год. на СРС. Същото е адресирано по постоянния адрес на длъжника А. и върху него е налице отбелязване, че е връчено на 07.02.2025год.на лицето „ И. О.“ , посочена като майка на длъжника и срещу задължение да го предаде.

С обжалваното определение СГС е оставил без разглеждане депозираното от М. А. възражение по чл. 423 от ГПК като просрочено. Приел е ,че на 07.02.2025год. заповедта за изпълнение е била връчена на майката на длъжника – И. О. , която била поела задължение да я предаде на сина си и от този момент е започнал да тече срока за подаване на възражението. С оглед на последното и на обстоятелството, че възражението било подадено на 28.03.2023год. е заключено, че предвиденият месечен срок в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК не е спазен и възражението е просрочено .

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

За да се разгледа възражението по чл. 423 от ГПК необходима процесуална предпоставка е то да бъде подадено в едномесечния срок, посочен в чл. 423, ал.1 от ГПК, който срок по своя характер е преклузивен. Началото на срока тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Законът не посочва начина, по който длъжникът следва да узнае за заповедта, за да може да се възползва от правото си да възрази по настоящия ред. При твърдения на молителя относно момента на узнаване на заповедта, съдът е длъжен да провери и извърши преценка относно спазване на срока за депозиране на възражението, както от изявленията на длъжника, така и от данните по делото. При позоваване на длъжника във възражението за ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, имащи отношение към допустимостта на възражението, от тези по връчването й, касаещи неговата основателност.

Преди да пристъпи към преценка за основателността на възражението съдът следва да извърши 2 проверка на неговата допустимост, като изследва въпроса дали правото на длъжника е упражнено в регламентирания от закона срок. Тежестта на доказване момента на узнаване за заповедта за изпълнение е на длъжника.

В конкретния случай във възражението се твърди, че молителят А. е узнал за издадената заповед за изпълнение на 27.03.2025год. от разговор по интернет със своята сестра и съдлъжник Д.

П. и веднага предприел действия за упълномощаване на адвокат , който да защити правата му.

Обстоятелствата във връзка с това се установяват от представените към възражението доказателства , а именно пълномощно от дата , която се сочи като момент на узнаване на заповедта за изпълнение , пощенски плик със същата дата , установяваща изпращане на пощенска пратка от Испания до Е. О. , приемо-предавателен протокол от 25.04.2025год. , установяващ предаване от Е. О. на адв. М. на изпратени от М. А. книжа, а именно-пощенски плик и находящо се в плика пълномощно,кореспонденция между ЧСИ и упълномощения адвокат от 24.07.2025год. и връчено на същата дата на адв. М. съобщение за образуваното въз основа на процесната заповед за изпълнение изпълнително дело.

Твърдението на частния жалбоподател за друг момент за узнаване за заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по същество съставлява оспорване на обстоятелството, че е узнал за нея от връченото на лицето „ И. О.“ на 07.02.2025год. съобщението на ЧСИ. Съобщението на ЧСИ от 25.11.2024год. , изпратено по изп. д.№ 20248600403809 и адресирано до М. А., оформено като връчено на лицето „ И. О.“ на 07.02.2025год. като майка на М. А. и при задължение да му го предаде, не може да обоснове категоричен извод, че именно от 07.02.2024год. за М. А., който има настоящ адрес в Испания, е съществувала обективна възможност да узнае за заповедта за изпълнение и да упражни предоставеното от закона право да подаде възражение. Узнаване е налице при фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, които са се осъществили в действителността. Узнаването не е равнозначно със съществуваща възможност това да бъде сторено. В случая дори е опровергана възможността за узнаване, доколкото са налице доказателства по делото, които в рамките на това производство са достатъчни да обосноват извод , че лицето , получило съобщението не е майка на молителя и че майка му - Е. О. не е получавала такова съобщение ,респ. не е поемала задължение да уведомиш сина си за неговото съдържание.

Касае се за представеното с частната жалба удостоверение за родствени връзки, установяващо че майката на М. А. носи имената Е. А. О..

Като е приел, че връчването на 07.02.2024год. на заповедта за изпълнение на И. О. съвпада с момента на узнаването от М. А. , без да са налице данни за това , СГС е постановил неправилен съдебен акт, който като такъв следва да бъде отменен и делото върнато на СГС за произнасяне по същество на подаденото в срок по чл. 423 от ГПК възражение, което съгласно сочената от частния жалбоподател дата на узнаване, се явява подадено в законоустановения срок.

Въпреки изхода от спора се явява неоснователно искането в частната жалба за присъждане в полза на адв. М. на възнаграждение по чл. 38 от ЗА за производството пред САС.Трайната и последователна съдебна практика на ВКС е категорична, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие сключен между страна в процеса и адвокат-пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото–физическо лице, което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено искане за присъждането на такова възнаграждение. В случая такъв договор не е представен с частната жалба и при липсата му се явява недоказана твърдяната договореност между жалбоподателя и неговия адвокат за предоставяне на безплатна правна помощ в производството по чл. 274 от ГПК пред САС.

Договарянето на осъществяване на правна помощ като безплатна не се презумира, а следва да бъде доказана.

Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ, определение № 13736/16.07.2025год., постановено по ч. гр.д.№ 7324/2025год. на СГС , ГО, ЧЖ-II-В, с което е оставено без разглеждане възражение по чл. 423 от ГПК на М. А.

А. с вх. № 148955/28.04.2025год. срещу Заповед № 11825 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2024год. по ч.гр.д.№ 19720/2024год. на СРС като недопустимо и с което М. А. е осъден да заплати на „ Топлофикация София“ ЕАД сумата от 50 лева , представляваща разноски в производството пред СГС.