Решение № 138 от 22.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Благоевград, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Г. В. М. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600388 по описа за 2023 година С присъда № 5/19.01.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 227/2022 год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият А. Г. Ч. е признат за виновен в това, че на неустановени дати в периода от началото на месец април 2020 г. до 15.03.2021 г., в тъмните часове на денонощието, адрес, при условията на продължавано престъпление с неустановен брой /повече от три на брой/ отделни деяния, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват продължение на предшестващите е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14– годишна възраст - Д. Л. С., /дата/ като я опипвал с ръце по интимните части, събличал се по гащи, изваждал половия си член, движел се напред и назад, опирайки се в тялото на Д. Л. С. - престъпление по чл.149, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание цитираната норма във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при първоначален "строг" режим на изтърпяването му.

1

Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК от определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ч. е задържан по делото за срок до 72 ч. с постановление на РП - Благоевград.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години по отношение на подсъдимия Ч., наложено му по н.о.х.д. № 347/2016 год. на РС – Благоевград с присъда, влязла в сила на 08.06.2017 г., определяйки му на основание чл. 57, ал.2, б. „в“ от ЗИНЗС първоначален "строг" режим на изтърпяване.

Освен това и на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Ч. е осъден да заплати на Д. С., родена на * г., по откритата на нейно име банкова сметка в „ДСК“ АД с IBAN ,,,, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди от престъплението по чл.149, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Срещу присъдата на БлРС е депозирана жалба от подсъдимия А. Ч., с която оспорва законосъобразността и правилността й. Според защитника му липсват убедителни доказателства, които да установят извършване на посоченото престъпно посегателство срещу детето. По делото са събрани доказателства, че Ч. е живял осем години с майката на Д. С. и съответно се е грижил за нея като собствено дете. Отделно от това всички посещения в дома на подсъдимия са осъществявани заедно с бабата на детето, поради което липсва логика да се смята, че нещо се е случило в нейно присъствие. А и детето определено лъже за случилото се, тъй като никой друг не потвърждава казаното от него.

Оспорва се и формулировката на обвинението срещу Ч., тъй като не са посочени отделните дати и броя на извършените отделни деяния. В пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата и изложените в нея аргументи като иска отмяна на атакуваната присъда и оправдаването на подсъдимия, както и отхвърляне на предявения граждански иск за неимуществени вреди.

Особеният представител на Д. С. пледира за цялостно потвърждаване на атакуваната присъда. Според него с жалбата се оспорва само авторството на престъплението, което е установено с множество гласни и писмени доказателства. Наложеното наказание съотвества на степента на обществена 2 опасност на деянието и дееца, а размерът на уважения граждански иск съотвества на действително причинените неимуществени вреди на детето.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва жалбата и счита, че като правилна и законосъобразна атакуваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена. Събраните доказателства и най-вече показанията на пострадалата и разпитаните от първата съдебна инстанция социални работници разкриват недвусмислено, че именно Ч. е лицето, което е извършило сексуалните посегателства срещу Д. С.. Направените правни изводи съотвестват на установените фактически положения, а наложеното наказание е справедливо.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, следва да се отбележи, че въз основа на логичен и смислен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, първостепенният съд е извел обоснована фактическа обстановка. Обяснено е защо са кредитирани показанията на пострадалата Д. С., акцентирайки върху споделеното от нея и потвърдено от разпитаните социални работници Л.Н. и С. Д., на които детето се доверявало. Отделено е нужното внимание и на заключението по комплексната СППЕ, назначена в хода на съдебното следствие, която подробно е разисквала състоянието на детето и причините, поради които на заявеното от него може да се вярва. В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки, че е съзрял недостатък по отношение на назначената в хода на ДП комплексна СППЕ, БлРС неправилно е приел, че може да гради изводите си и на основание нейното заключение. Съобразно чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, ал.1, т.4 от НПК са възникнали основания за отвод на лекаря психиатър, който се оказал съпруг на защитника на подсъдимия. Касае се за абсолютно основание за отвод, което е изисквало от съда еднозначна реакция, свързана с изключване на цитираното заключение от доказателствената маса и назначаването на нова експертиза със същата задача от други вещи лица.

Доколкото такава е назначена в хода на съдебното следствие и заключението й потвърждава това на първата във времето експертиза, доказателствени 3 проблеми относно възприетите факти не възникват. Правилно са оценени и показанията на всички разпитани свидетели, като е отделено нужното внимание и на заявеното от дядото на детето Д.С., както и на обясненията на самия подсъдим. В крайна сметка и след обстоен анализ съдът е приел за доказано вмененото на Ч. обвинение, признавайки го за виновен по повдигнатото му обвинение. В принципен план въззивната инстанция се съгласява с правните изводи в проверявания съдебен акт, но с внасяне на корекция относно това дали са налице данни за извършено престъпление при условията на чл.26, ал.1 от НК. Продължаваното престъпление изисква наймалко две отделни престъпни деяния, обединени от изискванията в цитираната разпоредба. Това означава, че всяко от деянията като фактически самостоятелно престъпно посегателство следва да бъде отграничено от останалите с описание на време, място и начин на извършване. При липсата на убедителни доказателства и съответно на възможност това да бъде направено, правната квалификация следва да изключи приложението на чл.26, ал.1 от НК, поради невъзможността обвиненото лице пълноценно да се защити по всяко от вменените му деяния. След като прокурорът в конкретният казус не е могъл да посочи какъв е точния брой на извършените от Ч. блудствени действия спрямо малолетното дете, е следвало да формулира обвинението си без квалификацията на чл.26, ал.1 от НК, която съобразно константната съдебна практика винаги се явява по-тежко и отежняващо отговорността на дееца обстоятелство. След като посочената грешка е допусната и от първата съдебна инстанция, настоящият състав на Окръжен съд намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена и извършеното от подсъдимия квалифицирано само по текста на чл.149, ал.1 от НК с оправдаването му относно приложението на чл.26, ал.1 от НК.

С направените уточнения въззивната инстанция намира, че жалбоподателят Ч. към инкриминарания период е имал навършени 66 години.

Същият е осъждан с присъда по н.о.х.д. №347/2016 год. на БлРС, влязла в сила на 08.06.2017 год. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието ефективно изтърпяване е отложено съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Ч. живеел в самостоятелно жилище в /адрес/. Пострадалата Д. Л.

С. е родена на * г. С решение №211/11.04.2012 г. на РС Дупница Д. е била настанена за отглеждане в семейството на дядо си по майчина линия - Д.М.С., 4 за срок до навършване на пълнолетие, поради установена неспособност на майка й Л.Д. С. да се грижи за нея. Л. С. до края на месец март на 2020 год. живеела във фактическо съжителство с подсъдимия Ч. на посочения по-горе адрес. След като тя се изнесла от дома на Ч., малолетната й дъщеря Д. продължила да го посещава, заедно със своята прабаба – С.П. /майка на Д.С. и баба на Л. С./. В периода от началото на месец април 2020 г. до 15.03.2021 г. детето, заедно с прабаба си, посещавали редовно жилището на подсъдимия, като оставали и да пренощуват там. За посочения период двете гостували на Ч. около два пъти месечно, като през някои месеци го посещавали и три пъти.

Обичайно пострадалата Д. и прабаба й С. отивали в апартамента на Ч. през деня в събота, оставали да нощуват и в неделя се прибирали в дома си.

В жилището имало две легла, като вечер С.П. лягала на едното от тях и заспивала, а подсъдимият казвал на Д. да отиде и легне при него в неговото легло, където и двамата били само по бельо. В леглото Ч. с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, започвал да я опипва по гениталиите през бельото. Д. се обръщала с гръб към него, а той изваждал половия си член, движел се напред и назад, опирайки го в задните й части, като продължавал да опипва гениталиите й под бельото. Детето изпитвало притеснения и страх от действията на подсъдимия и се отдръпвала от него, като се надявала, че той ще престане. Подсъдимият й казвал, че я обича много и затова прави подобни неща с нея, като я предупреждавал да не казва на никой за случващото се. В тази връзка детето споделило един път на прабаба си какво са правили, но въпреки това продължили по нейно желание отново да посещават подсъдимия. Всеки път, когато оставали да пренощуват в апартамента на Ч., той извършвал с детето описаните блудствени действия, като понякога извършвал такива с него и през деня, когато прабаба му излизала навън и то оставало само с подсъдимия. В дома на Ч. било добре отоплено, той осигурявал храна, докато детето и баба й били при него, като Д. имала възможност да гледа телевизия и да използва интернет, за да играе игри на телефона си. Отделно от това, Ч. давал на детето и дребни парични суми /2-5 лева/, за да спечели доверието и да не я отблъсне от него.

През 2019 г., в отдел „Закрила на детето”, дирекция „Социално подпомагане” в Благоевград, се получил сигнал за извършени блудствени действия спрямо Д. от непълнолетно момче на име М.. В тази връзкат Ч. започнал често да посещава отдела и твърдял пред социалните работници, че 5 дядото на Д. не полага необходимите грижи за нея. При комуникацията си с подсъдимия социалните работници разбрали, че детето често посещавала дома му и предупредили св. Д.С. да не го допуска и възможните рискове от това. След случайна среща на детето и св. С. Д., която констатирала, че детето е облечено несъобразно периода от годината, социалните работници го насочили за психологическо консултиране от Център за обществена подкрепа – Благоевград /ЦОП/. При работа с детето специалистите констатирали нехарактерни за възрастта й познания и интерес към сексуалните взаимоотношения между половете. При проучването на близкото обкръжение на детето подсъдимият Ч. бил установен като особено значим за него възрастен. В тази връзка подсъдимият бил поканен на среща в Центъра, на която присъствали свидетелите Т.Т. – ръководител екип в ЦОП, психолога Г.А. и социалните работници Л.Н. и Х.М.. Пред тях Ч. изразил възмущението си, че Д. му споделя информация, свързана с ерекция на полов член, като той предполагал, че това се отнася за дядо й Д.С.. Езикът му бил изпълнен с цинизми и пред всички останали на зададен му въпрос какво ще прави, ако Д. спре да ходи при него, той отвърнал, че „ще си хване ново гадже“. В създадената ситуация служителите сигнализирали отдел „Закрила на детето”, а св. Л.Н. провела няколко срещи с детето, на което успяла да спечели доверието. При срещите им Д. й разказала за извършените спрямо нея блудствени действия от страна на подсъдимия, който по думите й докато я опипвал мастурбирал. Детето споделило още, че такива действия спрямо него били извършвани и от друг възрастен мъж на име М., познат на баба й М.М. и близък на Ч.. При тези данни на дядото на Д. било указано да не допуска тя да ходи в дома на подсъдимия, но въпреки това детето и прабаба му С. продължили да го правят. За извършените спрямо нея от Ч. блудствени действия Д. споделила и на свидетелката С. Д.. По този повод от социалните служители бил изготвен и подаден сигнал до РП - Благоевград, инициирал образуването на досъдебното производство.