Решение № 111 от 02.08.2023, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Берковица, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20221610100504 по описа за 2022 година

Предявен е иск от П. Б. ЕООД с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 364/2022 г. по описа на Районен съд Берковица.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на договор за потребителски кредит № *** от 03.01.2018г. Ответникът е получил кредит в размер на 2000 лева като се е задължил да върне същия в сроковете и размерите в приложения погасителен план, изменен и допълнен с последващи анекси № 1 и № 2 към договора за кредит. Ответникът е заплатил сумата от 1 660.60 лева. Дължими остават суми в общ размер от 4246.22, от които главница – 1850.34 лева, договорно възнаграждение 854.90 за периода от 15.12.2018г. до 03.09.2019г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1331.64 лева. За посочените суми ищецът е предявил правата си в заповедно производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК е образувано 1 настоящото производство. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че е заплащала суми по договора. Представя писмени доказателства.

С молба от 04.06.2023г. ищецът е признал направени плащания от ответника след образуване на делото от 486 лева или общо платено по договора според ищеца е 2152.60 лева.

С оглед установените факти по делото и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът приема от фактическа и правна страната следното:

На 30.06.2022г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от ищеца за заплащане на дължими суми по процесния договор за кредит. Съдът е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на 06.07.2022г. Предвид подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК на основание чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на дължимостта на претендираните суми по заповедта. Съобщението е получено от заявителя на 03.08.2022г. и той е изпълнил разпореждането на съда като на 02.09.2022 по пощата е подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за кредит между него и ответника, по силата на който е предоставил парични суми, и за ответника е възникнало задължение за плащане в претендираните размери. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената и размера на обезщетението за забава.

Установява се по делото, че между страните в производството е сключен договор за потребителски кредит № *** от 03.06.2020г.. Ответникът е получил кредит в размер на 2000 лева като се е задължил да върне същия в срок от 36 месеца с месечни вноски от 97.59 лева. Посочен е ГПР 49.89% и годишен лихвен процент 41.17% и общо дължимата сума в размер на 3513.24 лева. На следващо място в договора е посочено, че ответникът е поискал и закупил пакет от допълнителни услуги на стойност на 1558.80 лева. Размерът на месечните вноски за допълнителните услуги е 43.30 лева и е дължим заедно с 2 месечната вноска по кредита или така общо кредитът възлиза на сумата от 5072.04 лева.

В исковата молба ищецът признава направени плащания от ответника в общ размер от 2152.60 лева, от които 486 лева след образуване на делото. В съдебно заседание на 09.06.2023г. ответникът е представил платежни нареждания за още 142 лева или обща платената сума възлиза на 2294.60 лева.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д.

№ 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

С проекта за доклад, обективиран в Определение № 18 от 18.01.2023г. на страните е указано, че съдът с решението си ще се произнесе по действителността на договора за потребителски кредит № *** и наличието неравноправни клаузи в него в това число но не само пакет от допълнителни услуги, договорно възнаграждение. Съдът е дал възможност на страните за изразяване на становище по действителността на договора и клаузите му в срок най-късно в първото по делото съдебно заседание.

В настоящия случай съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен предвид следното:

Между страните няма спор, че са обвързани от облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, който е регламентиран в ЗПК. Ищецът признава направени плащания от ответника в общ размер от 2152.60 лева. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с 3 еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит. След анализ на съдържанието на приетия договор за кредит съдът намира, че същият не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.89 %/. Съгласно чл. 19, ал .1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. На потребителя следва да бъде обяснено по ясен и разбираем начин всички разходи по кредита, които ще направи. В случая съдът намира, че това законово изискване не е изпълнено в процесния договор.

Видно е, че договорът е сключен при параметри размер на вноската от 97.59 лева и ГПР 49.89 % с общо задължение по кредита от 3513.24 лева. В допълнение към това обаче на следващия абзац в договора на потребителя са начислени суми за пакет от допълнителни услуги, които се включват към месечните погасителни вноски за срока на договора и увеличат общото задължение по кредита на сумата от 5072.04 лева. В договора не се е посочено как се образува ГПР и какво включва. Поради тази причина не става ясно за съда и потребителя дали посоченият ГПР от 49.89% е действително приложеният в случая и сумата за пакета от допълнителни услуги е включена в него. Тези услуги са също разходи по кредита, които се дължат от потребителя, и следва да включени в този ГПР, но това не може да бъде установено от договора и общите условия.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Въз основа на посочените разпоредби съдът приема процесния договор за кредит за недействителен. В тези случаи потребителят връща само чистата 4 стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От събраните по делото доказателства се установяват плащания от ответника в общ размер от 2294.60 лева /като се вземат предвид на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК и доказателствата за плащане, представени в съдебното заседание на 09.06.2023г. С оглед на установената недействителност на договора дължима е единствено само чистата стойност на кредита от 2000 лева. От изложеното следва, че към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство длъжникът е заплатил цялата главница от 2000 лева, като е без правно значение как ищецът е осчетоводявал и отнасял постъпилите плащания по кредита.

Поради това установителният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

При отхвърляне на исковете на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на разноски има ответника. Той обаче не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за извършването им поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, вх. В, представлявано от С.** и Ц.** – управители, срещу С. М. Н., с ЕГН ********** от гр. Б., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1850,34 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2022 година до изплащане на вземането, сумата 854,90 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.12.2018 г. до 03.09.2019 г., сумата 1331,64 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 209,34 лева - законна лихва за периода от 03.09.2019 г. до 28.06.2022 г., по договор за потребителски кредит № *** от 01.01.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОБЕЗСИЛВА издадената на 07.07.2022 г. по ч.гр.д. 364/2022 Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата НАД 209.34 лева - законна лихва за периода от 03.09.2019г. до 28.06.2022г., до размера по заповедта от 5

269,34 лева

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр. 364/2022 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 6