Решение № 402 от 25.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Бургас, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120105156 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „БАНКА ДСК“ АД против Д.

Ж. Г., П. Г. Н. и Ж. Г. Г.. С нея срещу всеки един от ответниците е предявен главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.44 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗН за прогласяване на нищожност на отказ от наследството, оставено от Г. П. Г., направен от всеки един от ответниците и вписан в особената книга на РС – Бургас. В условията на евентуалност, ако главните искове бъдат уважени, срещу всеки един от ответниците са предявени три осъдителни иска с правно основание чл.9 ЗПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по делото постъпва общ отговор на исковата молба от тримата ответници, с който исковете се оспорват и се моли съдът да ги отхвърли, като присъди на ответниците разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на банката поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски В съдебното заседание ответниците не се явяват и не се представляват.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № **** от 29.01.1998 г. на Поземлена комисия – гр. К. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ч. В., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на Р. С. А., ЕГН – **********, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ч. В., върху нива от 9,500 дка, четвърта категория, местност „КА.а“, имот № **** по плана за земеразделяне.

През 2000 г. Р. А. умира, като оставя за свои наследници по закон С. П. М. (дъщеря), Д. П. М. (дъщеря), Д. П. М. (син) и Г. П. Г. (син и наследодател на ответниците по делото), 1 като всеки един от тях е придобил по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху възстановения имот.

На **** г. между бащата ищец и Г. П. Г., в качеството му кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление (за краткост Договора), по силата на който кредиторът предоставя на Г. потребителски кредит в размер на 15 000 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредитът се издължава на месечни вноски, дължими на всяко 7-мо число от месеца съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договора. Предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,9 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,060 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,840 %, предоставена на кредитополучателя при кумулативното изпълнение на Условията за ползване на преференциален лихвен процент, съгласно т.9 от Договора. При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията.

Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е променлив лихвен процент в размер на референтния процент по т. 8 от Договора към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 9,84 %.

Неразделна част от Договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (за краткост ОУ), които Г. получава и приема с подписването на Договора и подписва на всяка страница. На същата дата, **** г., е сключен и договор за залог на вземане по сметка в „БАНКА ДСК“ АД, по силата на който банката блокира сметка на Г., в случай, че не изпълнява задълженията си по Договора.

Съгласно т. 16.1. от ОУ при допусната забава на плащането на месечна вноска, от деня следващ падежна дата, определена в Договора, просрочената част от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

Според т.16.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, като изпраща уведомление до кредитополучателя.

Според т.21 от ОУ наличието на застраховка „Живот” на кредитополучателя, по която и банката е ползващо се лице, не освобождава кредитополучателя, съответно неговите наследници, от изпълнение на задълженията по Договора и ОУ, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза банката е предоставила на Г. сумата по кредита в размер на 15 000 лева, като той е извършил плащания по Договора в размер на 1908,39 лева, с които са погасени главница в размер на 990,97 лева и възнаградителна лихва в размер на 917,42 лева или 11 броя вноски с падеж от 07.03.2023 г. до **** г. включително.

На **** г. Г. П. Г. умира, като оставя за свои наследници по закон Д. Ж. Г. (съпруга), П. Г. Н. (дъщеря) и Ж. Г. Г. (син).

На **** г. е сключен договор за замяна на недвижим имот и движими вещи, обективиран в нотариален акт за замяна на недвижим имот и движими вещи, № 63/**** г., нот. дело № 57/2024 г. по описа на нотариус Б. К., по силата на който Д. Ж. Г., П. Г. Н. и Ж. Г.

Г. прехвърлят на И. М. И. своята 1/4 ид.ч. от поземлен имот с площ 9499 кв.м. с кадастрален номер **** по КККР на с. Ч. В., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, бивш имот № **** с площ 9,500 дка по Плана за земеразделяне на местност „КА.а“ – землище на с. Ч. В., като в замяна на прехвърления имот, И. М. И. прехвърля на Д. Ж. Г., П. Г. Н. и Ж. Г. Г. правото на собственост върху 5000 кг. пшенично зърно с пазарна цена от 2000 лева.

На **** г. всеки един от наследниците на Г. П. Г. подава в РС – Бургас заявление за 2 отказ от наследството, оставено от техния съпруг, респективно баща. По заявлението на П.

Г. Н. е образувано ч. гр. дело № 791/2024 г., по заявлението на Ж. Г. Г. е образувано ч. гр. дело № 792/2024 г., а по заявлението на Д. Ж. Г. – ч. гр. дело № 793/2024 г., и трите по описа на РС – Бургас. Отказът от наследство на всеки един от ответниците е вписан в особената книга на РС – Бургас под номера 34, 35, 36, всички от дата **** г.

Към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело, 30.07.2024 г., е настъпил падежът на 6 броя вноски по Договора за периода от **** г. до 07.07.2024 г.

Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза неиздължената главница за периода **** г. – 07.07.2024 г. е в размер на 553,66 лева, неиздължената възнаградителна лихва е в размер на 553,26 лева за периода **** г. – 29.07.2024 г., а мораторната лихва за периода от **** г. до 29.07.2024 г. е в размер на 15,17 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Срещу всеки един от ответниците е предявен главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.44 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗН за прогласяване на нищожност на отказ от наследството, оставено от Г. П. Г., направен от всеки един от ответниците и вписан в особената книга на РС – Бургас.

В условията на евентуалност, ако главните искове бъдат уважени, срещу всеки един от ответниците са предявени три осъдителни иска с правно основание чл.9 ЗПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Искът за прогласяване на нищожност на отказ от наследство, предявен от кредитор на наследодателя, е допустим – аргумент от Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о. и Решение № 875 от 14.IV.1969 г. по гр. д. № 381/69 г., I г. о.

По главните искове:

Според разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като това може да стане с изрично волеизявление до районния съд, в района на който е открито наследството, или с конклуденти действия, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството – чл.49, ал.1 и ал.2 от ЗН.

Безспорно всеки един от ответниците е приел наследството, оставено от техния баща, респективно съпруг, защото участва в договор за замяна на недвижим имот и движими вещи, по силата на който се разпорежда с придобитата по наследство идеална част от правото на собственост върху недвижим имот. Тази идеална част е принадлежала на наследодателя и касае именно имот с кадастрален номер **** по КККР на с. Ч. В., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, бивш имот № **** с площ 9,500 дка по Плана за земеразделяне на местност „КА.а“ – землище на с. Ч. В., който имот, от своя страна, е бил собствен на наследодателя на Г. П. Г. и негова майка Р. С. А..

По отношение на отказа от наследство като едностранна сделка, на основание чл. 44 от ЗЗД важат общите правила за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. Затова, той не може да породи правно действие, поради липса на предмет, ако е направен, след като наследството вече е прието – в този смисъл Решение № 991 от 21.XI.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о., Решение № 672 от 6.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 365/2001 г., I гр. о. и други. В настоящия случай отказът от наследство е направен на **** г., след като преди това, на **** г., всеки един от ответниците е приел наследството, оставено от техния баща, респективно съпруг, чрез конклудентни действия.

Ето защо главните искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Тъй като се е сбъднало процесуалното условие, съдът следва да разгледа и евентуалните искове.

3

По евентуалните искове:

След като отказът, направен от всеки един от ответниците, от наследството на починалия кредитополучател е нищожен, то всеки един от тях не е загубил качеството на наследник на Г. П. Г. и тъй като е приел наследството с конклудентни действия, отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дела, който получава – чл.60, ал.1 от ЗН. Всеки един от ответниците е придобил 1/3 ид.ч. от наследството – аргумент от чл.5, ал. 1 и чл.9, ал.1 от ЗН.

С доклада по делото съдът указа на ответниците, че в тяхна тежест е да докажат, че банката няма вземания срещу тях, защото те са погасени чрез изплатено й застрахователно обезщетение, но такова доказване не беше проведено. В гражданския процес основно е диспозитивното начало (чл.6 от ГПК). Служебното начало не означава служебно допускане и събиране на доказателства. В исковия процес всяка страна следва да е активна при доказване на фактите, на които основава своите искания или възражения (чл. 154, ал. 1 ГПК), за което следва да направи нарочно доказателствено искане. От евентуално приобщаване на застрахователни преписки не зависи допустимостта на настоящото производство с оглед характера на предявените искове, поради което съдът няма „служебно“ задължение да ги изисква, каквото твърдение се съдържа в отговора на исковата молба. С определението за насрочване на съдебно заседание съдът остави без уважение искането на ответниците да бъде задължена банката да представи евентуално държани от нея договори за застраховка, както и искането да бъде задължено трето неучастващо по делото лице „Групама Застраховане“ ЕАД да представи договори за застраховка, сключени от наследодателя, поради неяснотата на исканията и поради неизпълнение на предпоставките на чл.192 от ГПК. Ответниците не предприеха процесуалния действия за „коригиране“ на исканията или за отправяне на нови такива.