Определение № 2146 от 06.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2146 гр. Варна, 05.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501002 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна жалба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 срещу разпореждане №2811/23.01.2023 год. по ч.гр.д. № 16987/2022 год. на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: ************** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 154,81 лв., представляваща дължими такси за периода от 01.11.2019 г. до 11.11.2019 г., както и за сумата от 25,20 лв., представляваща обезщетение за уведомяване, на основание чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, поради това, че претендираните суми не са свързани с усвояване и управление на потребителски кредит, като сключения между страните договор е такъв за кредитна карта.

На осн. чл. 413,ал. 2 от ГПК производството е едностранно, поради което насрещна страна не е конституирана.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. По същество въззивният състав намира следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София срещу длъжника Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: ************** за вземания по Договор за издаване на 1 кредитна карта VISA CLASSIC от 19.10.2018 г., сред които сумата 25,20 леваразноски за уведомяване и сумата от 154,81 лева, като според допълнително уточнение с молба вх. № 4165/18.01.2023г. вземането включва сумата от 45,00 лева- 1 бр. годишна такса за обслужване на платежен инструмент; 30,00 лева-3 бр. такси за теглене в брой на банкомат; 19,33 лева- 5 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, 0,48 лева с ДДС – такса за изпращане на кратко съобщение (SMS); 30 лева- 1бр. такса за блокиране на кредитна карта, всички начислени съгл. чл.10.1 от ОУ към договора; 30 лева- 1 бр. такса, начислена съгласно раздел VIII, В, т. 13 Тарифа за таксите и комисионите за ограничаване на негативните последици от просрочие.

За да отхвърли заявлението в обжалваната част, заповедният съд е приел, че, договорните клаузи, въз основа на които са начислени вземанията за такси и разходи за уведомяване противоречат на нормите на чл. 10а, ал.2 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, а дейността, за която са начислени е такава по управлението на кредита.

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В конкретния случай, видно от сезиралото съда заявление и доказателства към него, вземанията на заявителя произтичат от сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC от 19.10.2018 г., по отношение на който е приложим Закона за платежните услуги и платежните системи /отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./, който урежда, правата и задълженията на страните и изискванията за предоставяне на информация при извършването на платежни услуги, както и условията и реда за осъществяване на дейност по платежни системи.

Съгласно чл.49 ал.1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на неговите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в тази глава е предвидено друго. Начислените и претендирани със заявлението такси не са от посочения характер, защото нито са свързани с информационните задължения, нито са свързани с 2 предприети при използване на платежния инструмент коригиращи и предпазни мерки. Естеството им сочи, че таксите по т. 10. 1 от ОУ са свързани с обслужването/поддържането на самия платежния инструмент или произтичат от прекратяване възможността от използване на картата. Тоест задълженията са начислени с оглед осъществяване на платежните операции, за които доставчикът може да начислява такси / арг. чл. 58, ал. 1, т. 3, чл. 103106 от ЗПУПС/.Наред с това таксите са договорени със сключения договор, като техният размер е предварително определен и обявен на ползвателя, с което е изпълнено и условието на изречение второ от чл.49, ал.1 от ЗПУПС.

Не така стоят нещата с претендираната сумата от 30лв., представляваща такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие по т.13, Раздел VIII, б.“В“ от Тарифата за таксите и комисионните, и сумата от 25.20лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Първата сума според уточнителната молба на заявителя, се дължи кумулативно за всеки един от предварително определените от банката периоди на просрочие за предоставяне на услуга по уведомяване, чрез телефонни обаждания и за изпращане на писма и покани, и т.н. Въпросното вземане макар и наименувано на като “такси“, не променя факта, че това задължение не съответства като разход за предоставяне на някаква конкретна допълнителна услуга, а се дължи с изтичане на съответният период от време. Същото е и с предварително фиксиран размер, който размер не кореспондира с направата на разходи за конкретно предприети в случая действия за събиране на просроченото задължение. В този смисъл посочената такса на практика служи за компенсиране на вреди от допуснато неизпълнение в срок на задължението за погасяване на дълга, като същата дублира обезщетението дължимо под формата на мораторна лихва, каквато се претендира в настоящото производство. Изложеното обосновава извод, че клаузата уреждаща дължимостта на процесната такса, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, т.е. че е неравноправна. В резултат, от което искането на издаване на заповед за изпълнение за сумата от 30лв., представляваща такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие по т.13, Раздел VIII, б.“В“ от Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиенти-физически лица, следва да се отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или на обоснована вероятност за това.

На следващо място претендираните разноски в размер на 25,20 лева за уведомяване за просрочие по съществото си представлява обезщетения за вреди от неизпълнение на задължението за погасяване на главницата по отпуснатия кредит. Тоест вземанията се претендират като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – реално сторените разходи от неизпълнението. Фактическият състав, от който възниква вземането за обезщетение обаче предполага установяване на договорно 3 неизпълнение, претърпени вреди под формата на извършени разходи, причинна връзка между неизпълнението и вредите. Фактите от състава на правото на обезщетение за вреди в случая не могат да установяват посредством извлечението от счетоводните книги по чл.417, т.2 от ГПК. Дори и счетоводното извлечение, като извадка от търговските книги на кредитна институция, да е годно да установи размера на вредите, неизпълнението на задължението по оказване на съдействие за връчването стои извън изпълнителното основание.

С оглед на тази мотиви, обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта в която е отхвърлено заявлението за сумата 25,20 леваразноски за уведомяване и сумата от 30 лева- такса, начислена съгласно раздел VIII, В, т. 13 Тарифа за таксите и комисионите за ограничаване на негативните последици от просрочие, като се постанови издаване на заповед за изпълнение в тази част. Разпореждането следва да се потвърди в останалата обжалвана част.

При този изход на обжалването в полза на заявителя, следва да се присъдят допълнителни деловодни разноски в размер на 77,80 лева първоинстанционното производство и 8,66 лв. за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №2811/23.01.2023 год. по ч.гр.д. № 16987/2022 год. на ВРС, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на "Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: ************** в частта за сумата от 45,00 лева- 1 бр. годишна такса за обслужване на платежен инструмент; 30,00 лева-3 бр. такси за теглене в брой на банкомат;

19,33 лева- 5 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, 0,48 лева с ДДС – такса за изпращане на кратко съобщение (SMS); 30 лева- 1бр. такса за блокиране на кредитна карта, всички начислени съгл. чл.10.1 от ОУ към договора по Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC от 19.10.2018 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в полза на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, против Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: ************** за сумата от 45,00 лева- 1 бр. годишна такса за обслужване на платежен инструмент; 30,00 лева-3 бр. такси за теглене в брой на банкомат; 19,33 лева5 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, 0,48 лева с ДДС – такса за изпращане на кратко съобщение (SMS); 30 лева- 1бр. такса за блокиране на кредитна карта, всички начислени съгл. чл.10.1 от ОУ към договора по 4

Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC от 19.10.2018 г., както и за сумата от 86,46 лева, представлява съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на РС Варна за фактическото издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2811/23.01.2023 год. по ч.гр.д. № 16987/2022 год. на ВРС, в останалата обжалвана част, а именно в частта, с която е оставено без уважение заявлението на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: **************, за сумата от 30лв., представляваща такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие по т.13, Раздел VIII, б.“В“ от Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършване на услуги на клиентифизически лица и за сумата от 25.20лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________