Протоколно определение № 335 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 335 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Стефани К. Черешарова

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600359 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:28 часа се явиха:

Обвиняемата В. С. Ц. заедно със служебния си защитник адв. Д. Б..

Обвиняемият М. А. Д. лично с адв. Д. И..

Обвиняемият Б. А. Б. лично със служебния си защитник адв. К..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.Б.: Да се даде ход на делото. Няма пречки.

Адв.И.: Да се даде ход на делото.

Адв.К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.

Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да представям нови доказателства.

Адв. Б.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени искания.

1

Адв. И.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени искания.

Адв. К.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени искания.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, която съм представил пред Вас, тя е доста подробна и мотивирана. Въпреки това Ви заявявам, че делото беше гледано в петък следобед и срокът за обжалване изтичаше в понеделник, а съдията, поради нейния ангажимент не можа да качи протокола в ЕПЕП и да го представи в деловодството и затова жалбата е по това, което съдийката ни прочете в залата и сме запомнили. След това обаче имам допълнителни неща, които съм си отбелязал, които са съобразени с определението на съда за определяне мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът в мотивите си не отрече, че моята клиентка е неосъждана, няма никакви противообществени прояви и има постоянен адрес. Съдът на л. 24 от определението твърди, че от събраните доказателства по делото не само не се разколебава първоначалното мнение за обосновано предположение относно извършване на престъплението, а то се затвърждава. Съдът обоснова този си извод с новите разпити на свидетелите К., К., А.И. и С.И. , както и на майката на обвиняемата - Р. Ц.. Наистина тези свидетели говорят за други престъпления, но първо за тези престъпления няма обвинение в делото и няма как да се обосновава едно обвинение с това, че са извършени и други престъпления и най-важното което е според мен, че тези свидетели говорят за престъпления, които вероятно са извършени от Б. Б., не от моята подзащитна.

За това, че този извод, че обоснованото предположение само се затвърждава, не се касае за моята подзащитна, а за други обвиняеми. В медицинската експертиза също няма никакви доказателства спрямо моята подзащитна.

Единствено се твърди, че от свидетелски показания и справка от АИС, оперативен анализ, имало данни за други престъпления, извършени по подобен начин. Става въпрос за порочен и незаконен начин за доказване на престъпление, доказване с почерка за престъпление или щом две престъпления си приличат и има доказателства, че едното е извършено от определен обвиняем, значи че той е извършил и другото престъпление. Това е абсолютно противозаконно, вие сте съдии с опит от апелативен съд и няма защо аз да казвам колко решения на ВКС има, които казват точно обратното, а именно че почерк за престъпление не е доказателство за престъпление.

Относно принудата, извършена от обв. Б. продължавам да считам, че тя е извършена само от него без Ц. да е знаела или предполагала какво става в къщата между двамата - Б. и пострадалата. От повечето доказателства по делото вече се вижда, че той действа по различен начин спрямо пострадалите, 2 ако приемем, че има и други пострадали. С една от свид. Б. например той е правил секс в хотела напълно доброволно и след това му е купил телефон, нещо като плащане за секс, там даже няма престъпление. С друга от свидетелките, разпитани по делото, също са спали в хотел, той е искал тя да легне на леглото до него, но тя не е искала и е спала на стола в стаята, защо е изкарала цяла нощ там да спи на стола и това е, не е имало никаква принуда.

Каквото и да е ставало през нощта между мъж и жена, насаме между тях, моята подзащитна няма как да го знае това нещо, това е станало вътре в някаква къща и тя няма как да е съучастник на тази принуда.

Новото, което имаме в определението на съда съдът потвърди това, което ние твърдяхме защитниците спрямо моята подзащитна, че няма реална опасност обвиняемата да извърши ново престъпление. Това е на л. 27 от делото, вече имаме един пробив, тя казва че няма такова нещо и затова ще Ви моля както съдът казва „А“ да каже и „Б“ и да прецени всички доказателства по делото. Фактът, че тя е неосъждана, фактът, че няма никакви противообществени прояви, че има постоянен адрес, това са доказани по делото неща. Моля спрямо нея Вие да се разграничите от другите обвиняеми и да промените мярката за неотклонение, която вече се явява като част от наказание едва ли не и излиза извън целите на мярката за неотклонение.

В този смисъл аз ще Ви моля за справедливо и мотивирано, съобразно доказателствата решение.

Обв. В. Ц. /за лична защита/ : Съгласна съм с казаното от адвоката си.

Моля за по-лека мярка.

Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата срещу първоинстанционното определение, с което се потвърждава най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по горепосоченото досъдебно производство спрямо подзащитния ми.

Считам, че определението е неправилно, незаконосъобразно, като цяло и моля да бъде отменено. необосновано и

В жалбата съм се спрял, в основни линии, на съображенията, които касаят обоснованото предположение за извършване на деянието, като частично съм засегнал, понеже, както каза колегата Б. преди мен, мотивите, а и определението не беше изготвено към момента на депозиране на жалбата и съвсем бланкетно съм фиксирал някои неща.

Ще допълня, на базата на постановеното определение, неговата мотивна част, допълнителни съображения защо считам същото за незаконосъобразно.

Няма да повтарям съображенията за обоснованото предположение за извършване на деянието. Ще се спра на това дали е налице реална опасност така, както приема съдът, М. Д. да е извършил престъплението. На базата на какво първоинстанционният съд прави това свое заключение, което за мен е необосновано?

Ще зачета част от определението на съда: Съдът посочва, че от 3 доказателствата към настоящия момент, цитирам от втори абзац на стр. 28, който продължава и на стр. 29 до края.

В тази част на мотивите на първоинстанционния съд на базата на обоснованото предположение, което съдът се опитва да изведе на базата събраните доказателства към момента, прави опит да аргументира наличието на реална опасност за извършване на престъпление. Това е категорично недопустимо. ТР № 1 от 2002 казва, че реалната опасност следва да бъде доказана по несъмнен начин и следва да бъде изведена само на база на събрани до момента и приобщени по делото доказателства. Съдът обаче, в противоречие на така установената практика от това решение, тя се доразвива и към настоящия момент няма промяна в нея, на база на тези предположения за извършване на деянието, казва, че е налице завишена степен на обществена опасност на дееца. Съдът предварително е осъдил явно подзащитния ми, затова че е извършил деянието, като това е в разрез абсолютно и категорично с презумпцията за невиновност, визирана в закона. Смятам, че пренебрегвайки тази презумпция и базирайки се, както е казал законът в чл. 63 НПК, от наличието на обосновано предположение няма как да бъде изведена една реална опасност за извършване на престъпление.

На следващо място, прави впечатление в мотивната част на определението, че името на моя подзащитен се споменава на три места.

Първото е, че е обвиняем по въпросното дело; второто, че заедно с майка си Ц. нямат обременено съдебно минало; третото е, че под влиянието на обв. Б. са били извършени престъпления. Оттам нататък съдът в мотивите си говори в множествено число, но буквалното прочитане на текстовете на съображенията на първоинстанционния съд водят до извода, че се касае за дейност, упражнявана от обв. Б.. А не и за деяния, които могат да бъдат свързани с моя подзащитен. Но, така или иначе, подвеждайки ги под общ знаменател, съдът се опитва да аргументира наличието и да ангажира реална опасност спрямо моя подзащитен.

На следващо място, както посочи колегата Б., съдът се спира на една медицинска експертиза, която се опитва са интерпретира в тежест на моя подзащитен и на останалите, като казва, че лицата са извършили деянието, като са имали към пострадалата изключително арогантно, заплашително, немилостиво, неморално и дори цинично поведение, като аргументира понадолу за това, че същата е страдала от заболяване. Може би бих се съгласил с едно такова виждане на първоинстанционния съд, когато то е базирано на събраните по делото доказателства. В конкретния случай нямаме никакви данни моят подзащитен да е познавал пострадалата, на първо място. На второ място, никакви контакти между тях не е имало до онзи момент, така че той няма как да знае какво е нейното здравословно състояние. Да не говорим, че по делото, освен показанията на пострадалата, които навеждат на някакво понередно поведение и демонстрация спрямо нея, те са извършени само от Б., не от другите двама обвиняеми. Ето защо не мога да споделя вижданията на 4 първоинстанционния съд.

Ще посоча само, че в края на цитирания абзац, отново за да обоснове реалната опасност за извършване на престъпление, съдът сочи В насока на този извод са е изводимите от доказателствата данни за нееднократно подобно съвместно поведение на обвинените лица, което ги характеризира като такива с утвърден престъпен модел на поведение, с насоченост към придобиване на имотни облаги по непозволен и неморален начин. Как и откъде съдът прави този свой извод? Предполага. Макар и тук да не е достатъчно добре обоснован на базата на кои доказателства той стъпва, за да го направи. Но в крайна сметка изправени сме под хипотезата на Една жена ми каза. Има разпитан свидетел по съвсем друго дело и по съвсем друго производство, чиито гласни доказателства са приобщени по настоящото, което споменава мъж и жена, които са били с Б.. Нищо повече. Как и по какъв начин първоинстанционният съд свързва Ц. и Д. именно с това деяние, за да направи извод, че тази престъпна дейност те я са развивали във времето продължително, не става ясно и не е подкрепено с никакви доказателства, защото нямаме нито извършено разпознаване, нито има в разпитите някакви данни, по които да бъдат оприличени, идентифицирани и конкретизирани въпросните лица, които са били с Б. Б.. Така че и в тази част мотивите на първоинстанционния съд не са базирани на събраните по делото доказателства и по-конкретно, за да бъде изведен аргумент, че е налице реална опасност от извършване на престъпление.

Ето защо аз ще ви помоля, ако споделите нашите виждания по конкретния въпрос, да отмените първоинстанционното определение, което ние атакуваме пред вас, и да измените мярката за неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека такава, а именно в ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ.

Обв. М. Д. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, предлагам Ви да отмените определението на ПОС като незаконосъобразно и неправилно, уважавайки депозираната от мен частна жалба, приемайки същата за основателна. Ще бъда по-кратък от колегите защитници на другите двама обвиняеми.

И към настоящия момент срещу Б. Б. са повдигнати две обвинения за две извършени престъпления. Безспорно намирам, че първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража е налице - и за двете обвинения законодателят предвижда наказание лишаване от свобода. Същите се явяват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 НК.