Решение № 390 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508723 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20009476 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д. № 63656/2019 г. на СРС, ГО, 26 състав, е признато за установено по предявените от „Т. С.“ ЕАД срещу Г. М. ИЛ. и И.И.И. искове, че Г. М. ИЛ. и И.И.И. дължат на „Т. С.“ ЕАД, при квоти: Г.

М. ИЛ. – 5/6 и И.И.И. – 1/6, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 631, 82 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 282376, ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 424, 58 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 11.06.2019 г.

Отхвърлени са искът за главницата, представляваща цена на услугата дялово разпределение за сумата от 59 лв., и искът за мораторна лихва върху нея за сумата от 12, 21 лв. за периода 30.06.2016 г. – 11.06.2019 г.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца при горепосочените квоти, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 732, 84 лв. разноски за заповедното и исковото производство – по компенсация.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, са депозирани въззивни жалби от ответниците Г. М. ИЛ. и И.И.И.. Излагат съображения, 1 че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Навеждат доводи, че не са били обсъдени всички релевирани с отговорите на исковата молба възражения. Поддържат, че между тях и ищцовото дружество не е налице облигационно правоотношение, както и че заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъдат кредитирани. В тази връзка излагат съображения, че не са подписвали представения по делото протокол от 28.09.2001 г.; че представеното заверено копие на договор № 224/17.10.2001 г. е неотносимо; че срокът на договор № 224/17.10.2001 г. е изтекъл; че не са ангажирани доказателства – декларация или заявление от ответниците за откриване на партида за имота на името на някой тях; че не са ангажирани доказателства общият топломер в абонатната станция да е преминавал изискуемите на всеки две години метрологични проверки. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т. С.“ ЕАД, който поддържа доводи за неоснователност на релевираните с въззивните жалби оплаквания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивните жалби.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че ответниците Г. М. ИЛ. и И.И.И. са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб. № 282376, като му дължат сумата от общо 4 127, 61 лв., от която: сумата от 3 631, 82 лв. главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 424, 58 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 11.06.2019 г., сумата от 59 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., и сумата от 12, 21 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 30.06.2016 г. – 11.06.2019 г. Във връзка с подадено на 20.06.2019 г. заявление по ч.гр.д. № 35291/2019 г. по описа на СРС, 26 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците, с които оспорват предявените искове. Излагат съображения, че ищецът не ангажира доказателства за установяване качеството им на потребители на топлинна енергия. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет – доставка на топлинна енергия. Твърдят, че представеният по делото 2 протокол от Общо събрание на етажната собственост от 28.09.2001 г. не е подписван от ответниците; че представеният договор № 224/17.10.2001 г., сключен между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, е неотносим към исковия период, тъй като срокът му е изтекъл; че не са ангажирани доказателства – декларация или заявление от ответниците за откриване на партида за имота на името на някой тях; че не са ангажирани доказателства общият топломер в абонатната станция да е преминавал изискуемите на всеки две години метрологични проверки. Излагат съображения във връзка със законосъобразността на избора на фирма за дялово разпределение. Позовават се на погасителна давност. Считат, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на претенцията си по размер. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

На 20.06.2019 г. „Т. С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. М. ИЛ. и И.И.И. за сумата от 3 631, 82 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 424, 58 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 11.06.2019 г., сумата от 59 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., и сумата от 12, 21 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 30.06.2016 г. – 11.06.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. *********, аб. № 282376. Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират в условията на разделност, както следва: И.И.И. – 1/6 и Г. М. ИЛ. – 5/6.

С разпореждане от 05.07.2019 г. по ч. гр. д. № 35291/2019 г. на СРС, 26 състав, съдът е издал исканата заповед за изпълнение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен е нотариален акт за собственост № 141, том III, нот. дело № 541/1989 г., с който Г. М. ИЛ. е призната за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 7, бл. ******, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 88, 43 кв.м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том IV, рег. № 18203, дело № 0620/2009 г. от 25.09.2009 г. Р. И. И. дарява на своята майка и съсобственик Г.

М. ИЛ. собствената си 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к.******, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 43 кв.м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том VI, рег. № 19130, дело № 0947/2018 г. от 02.10.2018 г. – след края на исковия период, И.И.И. дарява на своята майка и съсобственик Г. М. ИЛ. собствената си 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. ********, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 43 кв.м.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ******* от 28.09.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т. С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

3

На 17.10.2001 г. е сключен договор № 224/17.10.2001 между „Т. С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Видно от удостоверение, издадено от Столична община, Район „Слатина“, на изградения жилищен комплекс след 1976 г. на територията на района е дадено наименованието ж.к. „Христо Смирненски“, което не е променяно с решение на столичния общински съвет в популярното сред населението име „Слатина“.

Пред СРС е ангажиран договор № У-144/29.07.2015 г., сключен между „Т.

С.“ ЕАД – възложител и „Т. С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице инж. Д. С., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н.

„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на месеца.

Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в случая е направено, се разпределя между потребителите. Констатира се, че в имота за процесния период е имало 4 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО, щранг лира в банята и 2 бр. водомери за топла вода. На 01.11.2000 г. е изключено отоплението на стълбите. Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Директ“ ООД на база реален отчет на разпределителите за отоплителния сезон 2016/2017 г., при който са съставяни протоколи за главен отчет с подпис на абоната, като за 2017/2018 г. не е бил осигурен достъп за отчет на уредите и е била начислена топлинна енергия за отопление на имота на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно чл.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ бр. 25 от 20.03.2020 г.), действала през исковия период. Размерът на дължимата сума за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. по данни на фирмата за дялово разпределение възлиза на сумата от 3 636, 90 лв., формирана като сбор на общо фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 957, 12 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 679, 73 лв. Констатира се, че през процесния период общият топломер е преминавал метрологични проверки – на 15.09.2014 г., 13.10.2016 г. и 13.09.2018 г., при които е констатирана неговата изправност.