Решение № 153 от 18.08.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Сливница, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200668 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. К. Д., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № BG19032022/5800/Р8406/01.09.2022 г., издадено от Г.А.Т. – директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят излага подробни съображения относно твърденията си. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Претендира сторените по делото разноски.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – Директорът на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

На 19.03.2022 г. в 1 1:28 часа в направление излизане от територията на 1

Република България, на ГКПП-Калотина е пристигнало пътно превозно средство с рег. № **, вид: влекач, марка и модел: ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12 тона/, управлявано от Д. К. Д., с ЕГН **********. След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ** попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 07.03.2022 г. в 10:59 часа по път I-8, км 41+234, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път I-8, км 41+234, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № DA67C5C637382F9CE053021F160AF14F, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 40672) - част от системата.

При така установеното – че на 07.03.2022 г., в 10:59 часа на път I-8, км 41+234, засечено с контролно устройство с № 40672, и чрез извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси, на 19.03.2022 г., в направление излизане от територията на Република България, ГКПП Калотина, Д. К. Д., като управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното административно нарушение, на 19.03.2022 г., свидетелят И. М. Д. – инспектор в Митнически пункт – Калотина към ТД 2

„Митница София“, в присъствието на свидетеля С. Г. А., съставил срещу жалбоподателя АУАН № BG19032022/5800/Р8-406/19.03.2022 г. Веднага след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го е разписал, без отбелязване на възражения. Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен размер, в 14дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на така съставения акт, на 01.09.2022 г. Директорът на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.

София издал и обжалваното НП № BG19032022/5800/P8-406/01.09.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП , наложил на жалбоподателя Д. Д. наказание "Глоба" в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева.

Наказателното постановление е връчено на Хр. Д.а на 27.09.2022 г., а на 28.09.2022 г., т.е. в законоустановения срок, е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба. В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят.

Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, удостоверяващ липсата на маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването - "no payment" за ППС с рег. ** на 07.03.2022 г. в 10.59 часа, тол селекция 40672, път I-8, 41+234, посока намаляващ километър, ведно със статично изображение във вид на снимков материал на същото. Представено е и копие от тристранен договор, сключен между дружеството „Т.Т.“ ЕООД /работодател на жалбоподателя/, „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД, с предмет на договора: електронно събиране на пътни такси и извършване на дейности, свързани с отчитане на тол сегментите, в които ППС с рег. № ** е навлязло. Съгласно този договор, това събиране на пътни такси и извършване на дейности е било задължение на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД, а „Т.Т.“ ЕООД е имало задължението да заплаща дължимите суми. Към АНП е представена и фактура № 0446900226/04.04.2022 г., издадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с получател „Т.Т.“ ЕООД на стойност 3

1026,86 лева за периода: 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г., както и платежно нареждане по същата фактура от 18.04.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респективно - издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП , тъй като актосъставителят е длъжностно лице от Агенция "Митници", като материалната му компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директора на Агенция "Митници". Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. По делото са приложени Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, видно от които Директорът на Национално тол управление е оправомощен да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания, въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон, съгласно чл. 189е, ал. 12 от 4

ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП622/11.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. В настоящия казус, съдът констатира, че при така съставения АУАН липсва ясно разграничение между дата и място на установяване на нарушението и датата и мястото, когато и където същото е извършено. В тази връзка следва да се посочи, че актосъставителят буквално констатира, че на 07.03.2022 г., в 10:59 часа на път № I-8, км 41+234, процесното ППС е засечено с контролно устройство с идентификатор № 40672 – липсва описание на каквото и да е деяние от страна на лицето, сочено за нарушител. След това уточнява, че проверката за заплатена такса се е извършила чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси, на 19.03.2022 г., в направление излизане от територията на Република България, ГКПП Калотина, където е пристигнало пътно превозно средство с рег. № **, вид: влекач, марка и модел:

ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от Д. К. Д., което попада в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Сочи, се че жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП . При тази формулировка, не е ясно какво нарушение е вменено на жалбоподателя – за това, че на 07.03.2022 г., в 10:59 часа на Божурище, път № I-8, отсечка 41+234 е засечен, или за това, че на 19.03.2022 г., в направление излизане от територията на Република България, ГКПП Калотина, управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП .