Решение № 462 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500680 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. П. С., ЕГН **********, с адрес: област С., община Г. М., с. Б., със съгласието на П. И. С., ЕГН **********, като негов баща и законен представител, чрез адвокат А. Г.-Ц. от САК срещу Решение № 48/07.03.2025 г., постановено по гр. дело № 304/2024 г., по описа на Районен съд - Е. П., II състав в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на издръжката на непълнолетното дете за разликата над присъдената сума от 350 лева до пълния предявен размер от 450 лева. Искът с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е бил частично уважен от районния съд, като месечният размер на дължимата издръжка бил увеличен от 180 лева на 350 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излагат и обосновават оплаквания, че майката не 1 би имала затруднения да заплаща по-високия размер на поисканата от тях издръжка, чийто размер, с оглед на шестнадесет годишната възраст на детето, нуждите му за обучение, издръжка и водене на нормален живот постоянно нарастват, като счита, че претендираната сума от 450 лева би ги оправдала адекватно.

Претендира разноски пред СОС в размер на 1000 лева –платени за един адвокат.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба .

Постъпила е обаче частна въззивна жалба от М. П. Н., ЕГН **********, чрез адвокат А. М. срещу определение № 349 / 14.05.2025 година, постановено по гр. дело № 304/2024 г., по описа на Районен съд - Е. П., II състав, в частта, с която по реда на чл.248 ГПК районният съд е изменил Решение № 48 от 07.03.2025 г., постановено по гр. дело № 304/2024 г., по описа на Районен съд - Е. П., II състав, като вместо посоченото в решението: осъжда М. П. Н., ЕГН ********** да заплати на А. П. С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител П. И. С., ЕГН ********** сумата от 388,89 лева - разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, е постановил, че осъжда М. П. Н., ЕГН ********** да заплати на А. П. С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител П. И. С., ЕГН **********, сумата от 778,00 лева разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска и е оставил без уважение искането в останалата част искането, заявено с молба вх. №1575 от 21.03.2025 г., за изменение на Решение № 48 от 07.03.2025 г., постановено по гр.д. № 304/2024 година, по описа на РС-Е. П. - за присъждане на адвокатско възнаграждение на ищеца в пълен размер от 1000,00 лева.

Излага съображения в тази насока, че процесуалният представител се е явявал на шест съдебни заседания, което следва да се заплаща съгл. НВАР допълнително по 250 лева– за всяко едно от тях.

Счита, че нито в решението на ЕПРС, нито в обжалваното определение на ЕПРС по чл.248 ГПК е налице диспозитив по отношение на поисканите от нея разноски. Излага, че съда следвало да й присъди разноски върху отхвърлената част от исковата претенция, а също така и за разликата на признатата от нея издръжка от 300 лева, която била 50,00 (петдесет) лева по-ниска от присъдената от съда – 350 лева. Следователно разноски следвало да се дължат за сумата от 50 лева, представляваща разликата между призната от нея сума и присъдената такава.

Иска присъждане на разноски в случай на уважаване на частната жалба, сторени пред СОС от 1400 лева – платени за един адвокат.

Постъпил е отговор на частната въззивна жалба от А. П. С., ЕГН ********** със съгласието на П. И. С., ЕГН **********, като негов баща и законен представител, чрез адвокат В. А. от САК, касателно оплакванията срещу определението на ЕпРС, постановено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като се изразява становище за нейната неоснователност. Считат, че частната жалба заобикаля закона, като едва на този етап частният жалбоподател, излага доводи за непълнота на първоинстанционното решение в частта на разноските, тъй като такива не му били присъдени, а процесуалната възможност за това ответникът по първоинстанционното производство е могъл да упражни по реда на чл. 248 от ГПК след постановяване на решението, но не и на този етап, поради което се явява неоснователно. Счита, че не следва въззивния съд да разглежда 2 новонаведените твърдения от частния жалбоподател, с който цели да заобиколи процесуалните срокове и процедури.

Излага, че аргументите за присъждане на разноски на ответника, с оглед частичното признание на иска, което прави, са неоснователни, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е категорична, че за да е налице присъждане на разноски в полза на ответника при признание на иска, то същият следва да не е дал повод и завеждане на делото, какъвто не е настоящият случай, тъй като с бездействието си (неплащане дори на законоустановения минимален размер на издръжката на сина си) М. Н. е дала повод за завеждане на процесния иск.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Основният спорен въпрос, заявен с въззивната жалба е свързан с определения от първоинстанционния съд размер на дължимата се от майката издръжка.

Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - Е. П., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Не е спорно между страните, че са родители на непълнолетното дете и че с Решение № 107/25.09.2020 г. по гр. д. № 605/2019 г. по описа на РС-Е. П., ответницата е осъдена да заплаща на детето си А. П. С. ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от влизане в законна сила на съдебното решение до навършване на пълнолетието на детето или друга погасяваща издръжката причина.

От приетата служебна бележка с изх.№124/16.05.2024 г., издадено от СУ „Х. Б.“ - с.Г. М. е видно, че детето А. С. е редовен ученик в 8 А клас за учебната 2023/2024 г. и посещава редовно учебните занятия.

От приетата служебна бележка, издадена от ФК „Звездец“ - с.Г. М. се установява, че детето А. С. от четири години провежда пълноценен тренировъчен процес и редовно взема участие във футболни двубои на ФК „Звездец“ - с.Г. М. от футболния календар на БФС.

От приетите писмени доказателства писмо от ТД на НАП София с изх.

№ 10-00-571/23.04.2024 г. и приложени справки към него се установява, че за периода от 12.03.2024 г. до датата на изготвяне на справката родителите да детето имат действащи трудови договори, като и за двете лица няма данни за доходи от извънтрудови правоотношения. За работодател на ответницата е посочен "Б. Б. ЕООД, с основана заплата 2418.56 лв., а за работодател на бащата на детето е отразен "Н." ООД с основна заплата 800 лв.

3

Не се спори и че оттогава до настоящия момент са настъпили значителни промени и инфлационни процеси, налагащи увеличение на така определената издръжка от 180 лева, тъй като като нуждите на детето били нараснали, в каквато насока майката – ответник в първоинстанционното производство е изразил готовност да заплаща сумата от 300 лева, както и че получава средномесечен нетен доход в размер на около 2100 лева.

Въззивният съд, като взе предвид продължителността на изминалия период от време – п е т години от определяне на размер на дължимата издръжка от 180 лева и настоящата възраст на детето - 16 години, намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които издръжката е била присъдена, дори и само предвид обстоятелството, че детето е преминало в повисока възрастова група, обуславяща по-големи и интензивни разходи за облекло, храна, учебни пособия, ежедневни нужди, за задоволяването на които са необходими повече средства, както и с оглед голямата динамика на социално-икономическа обстановка и инфлация, която е ноторно известна.

От постъпилия по делото пред ЕПРС социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Е. П. се установява, че основни грижи за детето А. се полагат от неговия баща, с помощта и подкрепата на чичото и бабата по бащина линия. Посочено е, че жилището, в което се отглежда непълнолетното дете представлява двуетажна къща, наследствена собственост на неговия баща. За детето има обособена стая, обзаведена с мебели и вещи по предназначение. Бащата работи към "Еконт", гр. Е. П., на длъжност куриер, със средномесечен доход в размер на около 2000 лева и с работно време от 8:00 ч. до 18:00 ч. Детето А. се интересува от футбол и участва в тренировки и футболни мачове във футболен клуб "Звездец" с. Г. М.. Месечна такса не се заплаща, но е необходимо осигуряване на бутонки, за закупуването на които са заплатили сума в размер на 300 лева. Детето е споделило на социалния работник, че не ходи на гости при майка си, с която много рядко се чуват по телефона и е на мнения, че "тя не се интересува от него". А. твърди, че с баба си и дядо си по майчина линия контактуват по-често, отколкото с майка си.

Последната среща с майка му била осъществена през юли, когато са били на море, заедно с майка си и сина на нейния съжител, с когото са в много добри взаимоотношения.

От събраните по делото гласни доказателства - разпит на св. И. С.

(чичо на детето) се установява, че той помага в грижите за отглеждане на А., както и с финансова помощ. Твърди, че майката М. не помага с нищо допълнително за детето, като се е случвало няколко пъти да дойде да види детето, като му е оставяла по 20 лева. Заявява, че тя няма интерес да вижда и посещава детето си, като А. я търси основно по телефон. Не е виждал майката да изпраща подаръци на детето, дори за рождения му ден. Свидетелства, че бабата и дядото на детето по майчина линия помагат повече от майката в отглеждането му, като дядото по майчина линия давал по 50 лева на детето.

При изслушване на детето А., същият заявява, че живее в село Б.. с баща си, като е ученик в 9 клас в СОУ „Х. Б.“ в с.Г. М.. Заявява, че баща му се грижи за неговата издръжка и от време на време чичо му. Установява, че тренира футбол и посещава частни уроци по маркетинг, като таксата за 4 уроците по маркетинг за 6 месечен курс възлиза в общ размер на 400 лева.

Заявява, че майка му не помага финансово, не получава допълнителни пари за празници или рожден ден, ходи само с баща си на море, като миналата година бил с майка си за първи път на почивка.

Въз основа на установените по делото обстоятелства относно възрастта на детето, съобразявайки социално-икономическата обстановка в страната, в която детето живее и учи, която е ноторно известна на българския съд, настоящият съдебен състав намира, че необходимата цялостна месечна издръжка за задоволяване на нуждите на детето в конкретния случай възлиза на сумата от 650 лева, съобразена както с нуждите на детето, така и с реалните възможности и доходи на родителя, който я дължи, съгласно изискванията на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК, като последният следва да отделя по - голям размер за издръжка на детето от другия родител, в случая бащата, който полага непосредствени и ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Поради това на този родител следва да бъде възложен по-малък дял в издръжката, с оглед и на факта, че реализира трудов доход в по-нисък размер на този, получаван от майката.