Решение № 769 от 06.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Диана В.а като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603396 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 25.11.2016 г. Софийският районен съд, 110-ти състав, по НОХД № 3890 по описа за 2021 г. на същия съд е признал подсъдимия И. Х. Й. за невиновен в това, че в периода от неустановена дата през месец април 2019 г. до 24.02.2020 г., в с.Чепинци, ул.„****, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, самоволно, не по установения от закона ред - предвиден в чл.124, ал.1 от ГПК: „Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това“, във вр. с чл.109 от Закон за собствеността:

„Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“, осъществил едно оспорвано от другиго - от А.Ц.М. и А.Ц.Т., чуждо - на майка му Д.И.Х., предполагаемо право -демонтирал и преместил оградата от телена мрежа, разделяща имотите на адрес с.Чепинци, ул.„**** и №25, и случаят не е маловажен, както следва:

1. На неустановена дата през месец април 2019 г., в с.Чепинци, ул.„****, самоволно, не по установения от закона ред да е осъществил едно оспорвано от другиго - от А.Ц.М. и от А.Ц.Т., чуждо - на майка му Д.И.Х., предполагаемо право демонтирал и преместил част от оградата от телена мрежа, разделяща имотите на адрес 1 с.Чепинци, ул.„**** и №25, като случаят не е маловажен

2.

На 24.02.2020 г., в с.Чепинци, ул.„****, самоволно, не по установения от закона ред да е осъществил едно оспорвано от другиго - от А.Ц.М. и от А.Ц.Т., чуждо на майка му Д.И.Х., предполагаемо право - демонтирал чрез срязване с клещи на телената мрежа на местата, на които била захваната за металните колове и чрез натиск наклонил към имота на №25 пет от металните колове от оградата, разделяща имотите на адрес с.Чепинци, ул.„**** и №25 , като случаят да не е маловажен, поради което на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.323, ал.1 от НК.

Срещу постановената присъда е постъпил протест на СРП и допълнение към него. Представителят на държавното обвинение приема, че присъдата на първия съд е неправилна и незаконосъобразна. Релевират се съображения, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото, поради което и е достигнал до грешни фактически изводи. В тази връзка, се изтъкват фактите, събрани посредством разпита на свид. Н. В., който според прокурора се явява очевидец на деятелността на подсъдимия от 24.02.2020 г. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

В съдебно заседание представителят на СГП заявява, че поддържа подадения протест и допълнението към него, като намира, че подсъдимият с действията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Инвокира съображения касателно неправилността на направения от първия съд доказателствен анализ и възприетите въз основа на него фактически констатации. Моли въззивния съд да уважи протеста, като отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.

Защитникът на подс. Й. – адв. Д. заявява, че намира протеста за неоснователен, а присъдата на първостепенния съд за правилна и законосъобразна, като моли съдът да я потвърди. Изтъква, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани лица, които се явяват и страни по различни дела с подсъдимия и неговата майка. Посочва също, свидетелят В., освен че е заинтересован от изхода на делото, е налице и друго обстоятелство, което компрометира заявеното от него. Адв. Д. инвокира аргумента, че между имота на В. и този на подсъдимия е построена ограда с височина около 220 см., което следва да е възпрепятствало свидетеля да възприеме действията на подс. Й.. В заключение моли СГС да постанови решение, с което да потвърди атакувания съдебен акт.

Подсъдимият моли съда да потвърди присъдата на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите 2 в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.

Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция, като такава по същество, изцяло се съгласява с установената от първия съд фактическа обстановка, като приема следното:

Подсъдимият И. Х. Й., ЕГН **********, е роден на 13.10.1977 г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес в с.Чепинци, общ.Столична, ул.“****. По произход е българин, български гражданин. Завършил е основно образование. Работи на частна практика - сглобява мебели. Не е женен и няма деца. Съгласно актуална справка за съдимост, не е осъждан.

Свидетелите А.Ц.Т. и А.Ц.М. придобили, чрез дарение от родителите си, собствеността върху недвижим имот, състоящ се от къща и дворно място, находящи се на адрес с.Чепинци, ул.„****.

Съгласно приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №74, том III, рег.№3930, нот.дело №452/2013 г., Ц.А.Д. и съпругата му - С.Б.Д., дарили поравно на дъщерите си А.Ц.Т. и А.Ц.М., свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Район „Нови Искър“, Столична община, одобрени със заповед №РД-18-10/16.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Чепинци, Район „Нови Искър“ на Столична община, ул.“****, с площ на поземления имот по скица от 796 кв.м., при съседи по документи за собственост: улица, Д.И.Х., К.П., Г.К.Т. и АА.К..

През 2014 г., с акт за узаконяване №8/23.07.2014 г., издаден от главния архитект на Столична община-Район „Нови Искър“, е узаконена и построената в процесния имот триетажна двуфамилна жилищна сграда, изградена в отклонение от одобрените строителни книжа в УПИ V-222, кв.105 по плана на с.Чепинци.

През 2016 г., свидетелите Т. и М. решили да си разделят дарения имот, като започнали да подготвят необходимите за това документи. Това станало с нотариален 3 акт за собственост на недвижим имот №82, том II, рег.№1258, нот.дело №253/2016 г., по силата на който А.Ц.Т. и А.Ц.М., били признати за собственици при равни дялове на придобития чрез дарение недвижим поземлен имот, находящ се в с.Чепинци, ул.“****. Със същия нотариален акт, на основание построяване на нова сграда по време на брака при условията на чл.21 от СК, А.Ц.Т. и съпругът й - П.Р.Т., А.Ц.М. и съпругът й - М.К.М., били признати за собственици на по 1/2 идеална част от сграда, построена в описания поземлен имот, представляваща триетажна двуфамилна жилищна сграда.

Видно от приложените по делото писмени доказателства /нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №85, том IX, дело №1323/1973 г. и строително разрешение №1475/26.05.1980 г., издадено на името на Д.И.Х./, се установява, че свидетелят Х.а е едноличен собственик на недвижим имот, ведно с построената в него къща, находящ се в с.Чепинци, ул.“****.

По повод събраните документи, необходими за изповядване на сделката за разделянето на придобития имот, свидетелите Т. и М. установили, че линията на съществуващата от дълги години масивна ограда, изградена от метални тръби и метална мрежа, между техния имот и съседния имот, собственост на свидетеля Х.а, не съвпада с границата между двата имота, отбелязана в издадената им скица, съгласно одобрения кадастрален план. Несъвпадението се изразявало в това, че в горния край на парцела откъм улицата, свидетелите Т. и М. са навлезли около 20 кв.м. в имота на свидетеля Х.а, а в долния край - свидетелят Х.а е навлязла около 40 кв.м. в техния имот. С оглед на така направената констатация, и с цел да не се разрушават изградените вече в завзетите около 20 кв.м. чешми, лози и др., двете сестри започнали да водят разговори със свидетеля Х.а за предприемане на необходимите действия за узаконяване на границите на имотите, но по досегашната, съществуваща линия.

Първоначално, свидетелят Х.а се съгласила да участва в мероприятията, поради което през 2017 г., свидетелите Т. и М. подали документи в Община гр.Нови Искър за промяна на кадастралната граница. Свидетелят Х.а, обаче, не представила допълнително поисканите от нея документи в общината и мероприятието пропаднало, поради липса на съгласие от страна на всички собственици. Свидетелите Т. и М. предложили на свидетеля Х.а да й заплатят заетата от тях горна част от имота от 20 кв.м., а заетите от нея в долната част на улицата 40 кв.м. - да й ги подарят, като идеята на двете сестри отново била да не се променя линията на действащата ограда.

Първоначално, свидетелят Х.а се съгласила, като в един момент дори само предложила да продаде на свидетелите Т. и М. въпросните около 20 кв.м от мястото си, срещу сумата от 7000 лева, но впоследствие отказала категорично предложената сделка, доколкото считала, че свидетелите Т. и М. не могат да излязат от нейното дворно място, защото къщата им е построена незаконно - на самата линия, разделяща двата съседни имота, но те отказвали да я премахнат. Междувременно, свидетелите Т. и М.

4 били уведомени от Община-гр.Нови Искър, че сделката с прехвърлянето, съответно даряването на завзетите места, не може да се осъществи, тъй като свидетелят Х.а не е едноличен собственик на парцела, и освен нея има още двама съсобственици - вуйчото на свидетеля Д. и още едно лице с имена Н. или Н.Г..

Двата съседни имота били разделени от изградена масивна ограда, с поставени бордюри, здрави колци и мрежа, още преди инкриминирания период от време. За изграждането на оградата, свидетелят Д. участвал с бордюрите, коловете, изливането на бетон, а свидетелят Х.а предоставила мрежата. Поради техническа грешка, свидетелят Д. несъзнателно поставил оградата така, че навлязъл в съседното дворно място с около 20 кв.м. в горната част откъм улицата, а той самият отстъпил несъзнателно с около 40 кв.м. от своето място в долната част на имота си. Разбирайки за допусната грешка, свидетелят Х.а започнала да реже поставената оградна мрежа, декоративните храсти към нея и лозите, а поради отправени заплахи към семейството на свидетелите Т. и М., че ще събори поставената ограда, за да си вземе завзетото от тях нейно място, последните организирали бригада от близки и роднини, с помощта на които свалили бордюрите, коловете и мрежата на съществуващата вече масивна ограда между двата съседни имота, и на нейно място поставили не много стабилна ограда, само със забити колци в земята и вързана към тях мрежа, на указана линия от геодезисти. Мрежата и на така поставената временна ограда и декоративните храсти към нея, многократно били рязани, с оглед на което свидетелят Т. подала сигнал на тел. 112, когато тя и свидетеля Х.а били предупредени да не се саморазправят по между си.

На 03.04.2019 г., свидетелите Т. и М. подали заявление до Агенцията по кадастъра за корекция на кадастралната карта, поради констатираното от тях несъответствие, между действащата ограда и кадастралната карта. Свидетелят Х.а възразила в Агенцията по кадастъра, срещу изготвената скица от геодезисти, предвиждаща допустимо отстояние при грешка от 93 см., съответно срещу искането на свидетелите Т. и М. за преместване на оградата на 93 см в посока съседното дворно място, в горната част на парцела. Искането им било отхвърлено от Агенцията по кадастъра, поради което свидетелите Т. и М. обжалвали решението пред Административен съд, който също отхвърлил искането, а поради това решението на съда било обжалвано пред Върховен административен съд, отново без резултат искането им било оставено без уважение.