Решение № 1660 от 11.07.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. Бургас, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120106335 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от етажната собственост на сграда „А“ с идентификатор ***, находяща се в гр. С., *** представлявана от управителя „Гардения-2016“ ООД, против Н. И. В. искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 000 евро /с левова равностойност 1955,83 лв./, представляваща неплатени разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост за 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 789,78 лв., дължима за периода 01.01.2020 г. – 23.10.2023 г., сумата от 1 000 евро /с левова равностойност 1955,83 лв./, представляваща неплатени разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост за 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 590,88 лв., дължима за периода 01.01.2021 г. – 23.10.2023 г., сумата от 1 000 евро /с левова равностойност 1955,83 лв./, представляваща неплатени разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост за 2022 г., ведно с мораторна лихва в размер на 392,57 лв., дължима за периода 01.01.2022 г. – 23.10.2023 г., сумата от 1 000 евро /с левова равностойност 1955,83 лв./, представляваща неплатени разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост за 2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 194,25 лв., дължима за периода 01.01.2023 г. – 23.10.2023 г., сумата от 352,82 лв., представляваща неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 142,46 лв., дължима за 1 периода 01.01.2020 г. – 23.10.2023 г., сумата от 352,82 лв., представляваща неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 106,59 лв., дължима за периода 01.01.2021 г. – 23.10.2023 г., сумата от 352,82 лв., представляваща неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г., ведно с мораторна лихва в размер на 70,82 лв., дължима за периода 01.01.2022 г. – 23.10.2023 г., сумата от 352,82 лв., представляваща неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 35,04 лв., дължима за периода 01.01.2023 г. – 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че с решение по т. 6 от дневния ред на проведеното на 01.11.2019 г. общо събрание на етажната собственост на сграда „*“ с идентификатор *** по КККР на гр.

Созопол е бил определен размерът на годишната парична вноска за разходи за поддържане на общите части в размер на 1000 евро на собственик, платима еднократно и авансово за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., както и за следващите две години или до приемане на ново решение от общото събрание. С решението по т. 9 от дневния ред на същото общо събрание е бил определен и размерът на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, а именно по 6,10 лв. на месечна база или 73,20 лв. на година, съобразно притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата, платима еднократно и авансово за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., както и занапред, до евентуалното й изменение от общото събрание, като срокът за внасянето й е най-късно до 31.04 на текущата година. Сочи се, че ответникът притежава 4,820 % ид.ч. от общите части на сградата, поради което дължи по 352,82 лв. годишно за фонд „Ремонт и обновяване“. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, и чл.

86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който исковете са оспорени като неоснователни. Изложени са твърдения за неопределеност на претендираните разходи за поддръжка и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за неяснота на падежите на отделните задължения.

Оспорено е твърдението за изпадане на ответника в забава по отношение плащането на претендираните главници, предвид неяснотата относно техните падежи, поради което са оспорени и исковете за заплащане на мораторни лихви. На следващо място се твърди, че през всяка от процесните години ответникът е живял в имота си в етажната собственост не повече от 30 календарни дни в рамките на една календарна година, поради което на осн. чл.

51, ал. 2 от ЗУЕС /в редакцията й към 29.09.2023 г./ той не дължи заплащане на разходи за поддръжка и управление на етажната собственост. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, уточнено в съдебно заседание на 23.05.2025 г., по отношение на следните суми: 1000 евро - разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост за 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 789,78 лв., дължима за периода 01.01.2020 г. – 23.10.2023 г., 1 000 евро - разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост за 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 590,88 лв., дължима за периода 01.01.2021 г. – 23.10.2023 г., 352,82 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 142,46 лв., дължима за периода 01.01.2020 г. – 23.10.2023 г., и 352,82 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 106,59 лв., дължима за периода 01.01.2021 г. – 23.10.2023 г.

Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, ангажирани се доказателства.

2

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, т.*, рег. № ***, дело № ** от *** г., ответникът Н. В. собственик на апартамент № **, на първи жилищен етаж във вх. * на жилищна сграда „*“ с идентификатор ***, построена в УПИ IV-8036 с идентификатор ***, находящ се в м. „Б.“, земл. на гр. С., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ от 79,00 кв.м., ведно с 4,820 % ид.ч. от общите части на сградата.

По делото е представен Протокол № 2 от проведено на 01.11.2019 г. общо събрание на етажната собственост – сграда * с идентификатор ***, находяща се в гр. С., *** от който е видно, че с решението по т. 6 от дневния ред е определен размер на годишната парична вноска за разходи за поддържане на общите части, а именно 1000 евро на собственик, платима еднократно и авансово за календарната 2020 година, като също така е решено тази такса да важи и за следващите две години или до провеждане на ново събрание, на което да се приеме нарочно решение. По т. 7 от дневния ред е прието решение, че годишната вноска за поддържане на общите части е дължима независимо от броя на дните, за които е ползван самостоятелния обект, а с решението по т. 8 е определен срок за внасяне на тази вноска – най-късно до 31.03.2020 г., а за следващите години – до 31.03 на текущата година.

Видно е също така от горепосочения протокол, че по т. 9 от дневния ред е прието решение размерът на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде 6,10 лв. на месечна база или 73,20 лв. годишно, съобразно притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата, платима еднократно за годината – 2020 г., като тази вноска да важи и занапред до евентуалното й изменение от общото събрание. Решено е също така вноската да се заплаща най-късно до 31.04 на текущата година.

По делото са представени копия на Решение № 68/04.03.2021 г. по гр.д. № 5067/2020 г. на БРС и Решение № 627/14.12.2021 г. по възз.гр.д. № 1021/2021 г. на БОС, от които се установява, че приетите от ОС на ЕС решения от 01.11.2019 г. са били атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и са били отменени частично, като относима към настоящия спор е отмяната на решенията по т. 7, по т. 8 и по т. 9 – в частта, с която е определен срок до 31.04 на текущата година за внасяне на вноската. В останалата част приетите от общото събрание на ЕС решения са оставени в сила.

Видно от представената по делото с писмо от 05.06.2025 г. на директора на ОДМВРБургас информация, ответникът няма регистрирани пътувания през границите на РБългария за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г., като последното му регистрирано излизане от страната е на 26.08.2019 г. през ГКПП Аерогара Бургас и няма последващо влизане.

По делото е разпитана свидетелката Л.О., която заявява, че тя и мъжът й живеят целогодишно в комплекс „Г.“ в гр. С. от м. юли 2022 г. и през летния сезон работят там – почистват комплекса, включително общите части на сградите и го поддържат. Свидетелката знае, че единият от апартаментите на първия етаж във вх. * на голямата сграда е собственост на Н. В., както и че той е в Р. от 2019 г. и не е идвал в България, но твърди, че от 2022 г. до сега през целия летен сезон (от май до септември) в този апартамент има хора, като е чувала от други собственици, че така е бил ползван имотът и през 2020 г. и 2021 г.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявените искове за главниците са основателни и доказани, тъй като същите се дължат на основание влезли в сила решения на общото събрание на собствениците в етажната собственост, които подлежат на изпълнение и са задължителни за всички етажни собственици. С оглед на това съдът намира, че на основание решението по т. 6 от протокола от проведеното на 01.11.2019 г. общо събрание на етажната собственост ответникът дължи годишна парична вноска за 3 разходи за поддържане на общите части в размер на 1000 евро за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и на основание т. 9 от същия протокол ответникът дължи годишна парична вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 352,82 лв. за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата (73,20 лв. х 4,820 % ид.ч.).

Неоснователни са възраженията на ответника за неопределеност на претендираните разходи за поддръжка и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като техните размери са конкретно посочени в решенията на общото събрание, като не е необходимо да бъде доказано реално извършване на конкретни разходи от етажната собственост.

Неоснователно е и възражението, че ответникът не дължи заплащане на разходи за поддръжка и управление на етажната собственост на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС (в редакцията на ДВ, бр. 26 от 2016 г.), поради това, че е живял в имота си не повече от 30 календарни дни в рамките на една календарна година. Действително по делото се доказа, че ответникът е напуснал територията на РБългария на 26.08.2019 г., но от свидетелските показания се установи, че неговият апартамент в етажната собственост се ползва ежегодно през целия летен сезон от други лица, поради което следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и ответникът не е освободен от заплащане на разходи за поддръжка и управление на ЕС.

Предвид дължимостта на главниците, съдът намира, че на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава върху тях, като лихвата е дължима, считано от 01.01 на съответната календарна година, тъй като съгласно приетите от общото събрание на ЕС решения вноските се дължат авансово за съответната година.

По отношение размерите на дължимите лихви и след извършени изчисления с помощта на приложението Калкулатор.бг, съдът намира, че същите са в посочените в исковата молба размери, поради което и акцесорните искове са основателни и доказани.

Предвид основателността на исковете, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване по давност на част от процесните задължения:

В случая претендираните главни задължения имат характера на периодични плащания, поради което по отношение на тях, както и по отношение на акцесорните претенции за мораторна лихва, намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, т.е. погасяват се с изтичане на тригодишна давност. С оглед на това и тъй като исковете са предявени на 24.10.2023 г., съдът намира, че погасени по давност са задълженията на ответника за периода преди 23.10.2020 г. В случая обаче общото събрание на ЕС е приело решение, че разходите за поддръжка на общите части и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ се дължат авансово, т.е. на 01.01.2020 г. е настъпил падежът на задълженията на ответника за 2020 г., съответно от тази дата е започнала да тече погасителната давност по отношение на тези задължения и към датата на предявяване на иска тази давност вече е изтекла. Ето защо съдът намира, че погасени по давност са задълженията на ответника за дължими суми към етажната собственост за 2020 г., а на осн. чл. 119 от ЗЗД са погасени по давност и дължимите лихви за забава върху тях, поради което в тези части претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В останалата му част възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.