Решение № 2408 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2408 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100505592 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. В. В., ответник в първоинстанционното производство, представляван от особен представител адв. Ю. Б., срещу Решение № 3927/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 8101/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в.

Решението се обжалва в частта, с която е признато за установено в отношенията между „Изи Финанс“ ЕООД и Д. В. В., че последният дължи на дружеството на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл 6 ЗПФУР сума в размер на 700 лв., представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №39462/15.07.2022 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023 г. до окончателно погасяване на вземането.

Във въззивната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявеният от 1 дружеството осъдителен иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Изи Финанс“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк.

А.Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивният съд съгласно с чл. 269 ГПК се произнася служебно за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част. Въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо по следните съображения:

Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство - за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск.

В конкретния случай, с определение

2

№

7012/14.02.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. № 8101/2024 г. на СРС с мотиви, че на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. след подадено възражение от страна на длъжника, който не бил подал такова възражение и е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.

В последствие с определение № 7333/16.02.2024 г. на основание чл. 253 ГПК съдът отменил своето прекратително определение № 7012/14.02.2024 г. с доводи, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила.

Софийски районен съд е продължил съдопроизводствените действия като е постановил обжалваното Решение № 3927/07.03.2025 г., по гр. д. № 8101/2024 г.

Съгласно чл. 253 ГПК, съдът може да изменя или отменя само определенията, които не слагат край на производството. Прекратителното определение е от категорията на актовете, които слагат край на делото, следователно не могат да бъдат изменяни по реда на чл. 253 ГПК. След постановяването му, първоинстанционният съд не разполага с правомощие да се произнася отново по съществуването на процесуалните предпоставки за допустимостта на производството. Единственият ред за отмяна на такъв акт е чрез инстанционен контрол или извънредните способи по ГПК, но не и по реда на чл. 253 ГПК.

Посоченото прекратително определение № 7012/14.02.2024 г. е връчено редовно на страната на 20.02.2024 г., като в него е указано, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването. Жалба срещу него не е постъпила, съответно определението е влязло в законна сила на 28.02.2024 г.

След като прекратяването е влязло в сила, производството е било окончателно приключено. Постановяването на последващи определения и решение е недопустимо поради липсата на задължителна процесуална предпоставка – висящ процес. Съгласно с чл. 270, ал. 3 ГПК, недопустимите решения подлежат на обезсилване, а производството следва да бъде прекратено.

По разноските

3

С право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разполага ответникът – въззивник в производството. Доколкото е представляван от особен представител, същият не е сторил разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд, IV – B състав РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3927/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 8101/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4