Решение № 148 от 04.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20245300900468 по описа за 2024 година

Осъдителен иск по чл. 7, ал. 4, предл. трето от Търговски закон.

Производството е образувано по искова молба на “3 АРТ СТУДИО“ ЕООД, с ЕИК 203742197, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. “Дунав“ №176, ап. 5, представлявано от управителя Т. Р. Б. против “3 АРТ СТУДИО ПЛОВДИВ“ ЕООД, с ЕИК 207868994, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, жк Тракия, бл. 149, вх. Б, ет. 2, ап. 5, представлявано от В.И.Д. – управител.

Твърди се в исковата молба, че на 10.06.2024 г. без знанието и съгласието на ищцовото дружество управителят и съдружник в последното - В.И.Д., в нарушение на чл. 142 от ТЗ, учредила еднолично дружество с ограничена отговорност с търговска фирма “3 АРТ СТУДИО ПЛОВДИВ“, с ЕИК 207868994 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.

149, вх. №Г, ет. 2, ап. 5. Новоучреденото дружество имало идентичен предмет на дейност и седалище в гр. Пловдив с тези на ищцовото – осъществяване на фотографски услуги. Счита, че наименованието на ответника е достатъчно близко до това на вече регистрираното търговско дружество “3 АРТ СТУДИО“ ЕООД, като при изговаряне двете имена същите звучат идентично, което въвежда третите лица в заблуждение относно правилната идентификация на съответния търговец. Посочва, че търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им има такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е 1 невъзможно между тях да се направи разграничение, както в процесния случай.

На следващо място посочва, че допълнението “Пловдив“ в наименованието на ответното дружество се явява допълваща и второстепенна дума – сочеща седалището на фирмата, което съвпада с това на ищеца и не дава отличителен характер на ответника. Липсват и различия в правноорганизационната форма на двете дружества, както и в предмета на дейност. Навежда твърдения за знание от страна на управителя и собственик на капитала на ответното дружество за правата върху фирменото наименование, тъй като същата е била съдружник и управител в дружеството – ищец и цели извличането на изгода в противоречие с добросъвестната търговска практика, както и увреждане на ищеца. Регистрирането на ответника без предварително съгласие и одобрение на ищеца, в нарушение на чл. 142 от ТЗ, както и въпреки подписана декларация в този смисъл, индикирали умисъл и намерение за увреждане. Счита, че минималното различие в имената е чисто формално, несъществено, подразбиращо се за града, в който оперират субектите, което според ищеца, аргументира извод за съществуване на реална опасност правните субекти, които евентуално ще влизат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника “3 АРТ СТУДИО ПЛОВДИВ“ ЕООД /с ЕИК 207868994/ със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, жк Тракия, бл. 149, вх. Б, ет. 2, ап. 5, представлявано от В.И.Д. – управител, да преустанови недобросъвестното използване на фирменото си наименование поради сходство с това на регистрираното по-рано от ищеца дружество с наименование “3 АРТ СТУДИО“ ЕООД, с ЕИК 203742197, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. “Дунав“ №176, ап. 5.

В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът “3 АРТ СТУДИО ПЛОВДИВ“ ЕООД, с ЕИК 207868994, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, жк Тракия, бл. 149, вх. Б, ет. 2, ап. 5, представлявано от В.И.Д. – управител, чрез процесуалния си представител адв. И. Н., депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че не е налице недобросъвестност от страна на ответника при ползване на името на дружеството, като едновременно с това не е налице идентичност или сходство между фирмените наименования на страните в производството. Твърди се, че разликата в имената е достатъчно видима и съществена, за да може потенциалните търговски партньори на двете дружества да се ориентират за това обстоятелство. Посочва се, че с напускане на ищцовото дружество от страна на Д. единствен собственик и управител на ищеца остава Т. Б., съответно собственик и управител на ответника е В. Д., като тази разлика съществено отличавала двете спорещи дружества, което възпрепятствало въвеждане в заблуждение на клиентите на двете дружества. Моли съда да отхвърли исковата претенция, както и да му присъди сторените в производството разноски.

2

В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която пояснява първоначалната искова молба и изразява своето становище във връзка с депозирания отговор на исковата молба. Навежда отново твърдения за недобросъвестност на В. Д., която въпреки подписаната от нея декларация по чл. 142 от ТЗ, в която заявява, че без съгласието и знанието на ищцовото дружество няма да регистрира друго такова, на 12.06.2024 г. е учредила “3 АРТ СТУДИО“ ЕООД. Претендира разноски за заплатена ДТ за производството.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа възраженията си срещу основателността на иска, заявени с ОИМ.

И двете страни излагат подробни становища относно мотивите им да предприемат съответните фактически и правни действия, основно свързани със здравословното състояние на В. Д., които съдът няма да приповтаря предвид липсата на пряка връзка с предмета на спора.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

С доклада на делото доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин: Всяка от страните дължи доказване на заявените от нея позитивни факти. Ищецът следва да установи твърденията си за недобросъвестност на ответното дружество, както и идентичност или сходство на фирмата на ответника с тази на дружеството – ищец. В тежест на ответното дружество е да докаже направените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения за положителни факти от значение за изхода на спора.

Изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати обстоятелствата, че процесните търговски дружества са вписани в Търговския регистър с фирмените си наименования така, както се сочи в исковата молба, като ищецът е вписан през 2015г, а ответникът - през 2024г., както и че Т. Б. и В. Д. през целия период на дейност на ищцовото дружество са осъществяла дейността му, без да са наемали трети лица, които да ги подпомагат, с изключение на периода, в който поради влошено здравословно състояние на В.

Д., същата е била замествана от ** й А.А..

Указано е на страните също, че освен горните факти, не се нуждаят от доказване и публично известните такива, вписани в ТР по партида на търговците.

Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение.

За спазването на този принцип законът в ал. 4 предоставя на търговеца искова защита на фирменото наименование – всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато тя е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.

3

Положителните изисквания – за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, трябва да се налице едновременно.

Следователно, за уважаване на предявения иск кумулативно следва да са налице следните предпоставки: първо, страните да са търговци; второ, фирмата на ищеца да е регистрирана по – рано от тази на ответника; трето, да е налице сходство във фирмените наименования на страните по спора по начин, по който потребителят на услугата би ги възприел като идентични и четвърто, да е налице недобросъвестност на ответника в използване на фирменото наименование.

В конкретния случай по наличието на първите две предпоставки не се спори.

Относно третата предпоставка следва да се посочи, че правото на фирма е абсолютно и изключително - то може да се упражнява само от търговеца, който я е регистрирал и е противопоставимо, като всяка следваща фирма трябва да се различава от регистрираните преди това и да не въвежда в заблуждение. Следователно, наличието на сходство зависи от преценката дали впоследствие регистрираната фирма въвежда потребителите в заблуждение.

По отношение на четвъртата предпоставка е нужно да се отбележи, че, доколкото фирмата на търговеца и м а общи черти с търговската марка, бидейки и двете нематериални блага - обозначения, обект на абсолютни права , като марката отличава стоките и услугите, предлагани от търговеца, а фирмата е индивидуализиращ белег на самия търговец, то формираната съдебна практика относно недобросъвестното използване на търговска марка е приложима и в случая. Така при преценка дали дадено действие е недобросъвестно, следва да се проследи доколко то противоречи на добрите търговски нрави и честната търговска практика.

Понятието

"недобросъвестност" представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на ответника за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. Критерии относно съдържанието на понятието "недобросъвестност" по смисъла на чл. 7, ал. 4 ТЗ могат да бъдат известността на по - рано регистрирана фирма, идентичност или сходство в съдържанието на двете фирми, поведението на ответника преди и след регистриране на фирмата от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестно използване на фирменото наименование.

В случая е налице съществено сходство между двете фирмени наименования. Налице е пълна идентичност в словесния елемент 3 АРТ СТУДИО, като единствената разлика е добавката ПЛОВДИВ, която обаче предвид идентичното седалище на търговците не дава отличителен характер на ответника. И двете дружества имат идентичен предмет на дейност и еднаква правноорганизационна форма. Горното обуславя почти пълно 4 съвпадение между двете наименования, като третите лица трудно биха ги разграничили, особено при положение че и двете дружества осъществяват фотографски услуги, а управителят и едноличният собственик на капитала на ответното - В.И.Д., преди това е била съдружник и управител на ищцовото, заедно с другия съдружник лично е предоставяла услугите и на практика клиентите я разпознават като лице, извършващо дейност от името на ищцовото.

Следователно единствената разлика – добавката ПЛОВДИВ, не е достатъчно отличителна и навежда на мястото на осъществяване на дейността на дружеството, което съвпада с това на ищеца, поради което не би могло да се приеме, че изискването за уникалност е спазено, както и че клиентите не биха могли да бъдат объркани с кое от двете пловдивски студия, предоставящи фотографски услуги, договарят. Сходствата в звученето и в изговарянето на двете фирмени наименования са толкова големи, че на практика достигат степен на идентичност, а контрагентите не биха могли да знаят – без да направят нарочна проверка, с кое дружество договарят, още повече че свързват името на В. И. Д. с дейността на ищцовото, която лично е извършвала фотографски услуги почти през цялото време на съществуването му. В този смисъл са и представените и неоспорени доказателства – сходно оформление на каталози, календари; разпечатка от административния панел на фейсбук страницата на ищцовото дружество, объркване при оформянето на счетоводни документи /фактури/, както и на клиентите, които са получили услуга от едно от дружествата /в случая ответника/, а се свързват за допълнителна такава с ищеца, който не е техен съдоговорител.

Горното покрива и четвъртата предпоставка – недобросъвестно използване на фирменото наименование, доколкото едноличният собственик на капитала и управител на ответника е б и л съдружник и управител в ищцовото дружество, поради което знанието за по-рано регистрираната фирма и нейната дейност е безспорно. Същевременно двете дружества, които са и с еднакви правно организационна форма и седалище, имат идентичен предмет на дейност – фотографски услуги. Това заедно с обстоятелството, че идентичната дейност лично е била осъществявана от В. Д. и на практика клиентите я разпознават като служител на ищцовото дружество, наред с високата степен на сходство в наименованията, създава условия за заблуждаване на клиентите на ищеца, че продължават да ползват неговите услуги, докато в действителност са обслужвани от ответното дружество. Не без значение за критерия „недобросъвестност“ е и нарушението на забраната за конкурентна дейност по чл. 142 ТЗ, като ответното дружество не оспорва, че регистрирането му е без предварително съгласие и одобрение на ищеца и въпреки подписана декларация в този смисъл, което само по себе си е индиция за недобросъвестност.