Решение № 191 от 18.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Кърджали, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140101590 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) и е образувано по искова молба от М. Ю. Ю., с ЕГН ********** от *** срещу ТП на НОИ, гр. Кърджали. Ищецът твърди, че е работил в цех на АПК, находящ се в с. ****, общ. Черноочене, в периода от 01.01.1975 г. до 01.09.1977 г. Сочи, че е заемал длъжността ****, по трудов договор на пълно работно време - 8- часов работен. Възнаграждението в размер на 80 лв. му било изплащано от този работодател, като касиерка на АПК е идвала по месторабота в с. ****, общ. Черноочене, където се е извършвало заплащането на работните заплати.

Навежда се, че работодателят /респ. осигурителят/ на ищеца - АПК „Х-ти конгрес”, с. Черноочене е прекратил дейността си и няма правоприемник.

Сочи се, че с Писмо с изх. ****/3.11.2020 г. ТП на НОИ - Кърджали е отговорил, че не може да издаде на ищеца удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 за периода 01.01.1975 г. - 01.09.1977 г., поради липса на информация за лицето М.Ю.М.., в документите на осигурителя, намиращи се в ТП на-НОИ и удостоверяващи осигурителен стаж и доход. Излага се още, че независимо, че с приемо-предавателен протокол ****/22.01.2007 г. е била извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя 1 разплащателни ведомости и трудовоправни документи, ТП на-НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация.

Акцентира, че за положения трудовия стаж от ищеца от 01.01.1975 г. до 01.09.1977 г. или общо две години и осем месеца, който стаж е нанесен в трудовата му книжка, е било отказано от страна на ответника издаване на удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13. Респективно, поради липса на информация за лицето М. Ю. М., в документите на осигурителя, намиращи се в ТП на-НОИ, положеният от ищеца трудов стаж в АПК „Х-ти конгрес”, с.

Черноочене, като такъв по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, към настоящия момент не му е бил зачетен за пенсиониране. Посоченото е било основание ТП на НОИ – Кърджали да му откаже отпускане на полагаемата му се лична пенсия за трудов/оснгурителен/ стаж и възраст, което било сторено с Разпореждане с ****/04.12.2020 г.

Претендира спрямо ответника да се установи трудовият му стаж за периода от 01.01.1975 г. - 01.09.1977 г., т.е. две години и осем месеца, на длъжността „****” в АПК „Х-ти конгрес”, с. Черноочене. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът ТП на НОИ – гр. Кърджали е подал отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, като заведен при спазване на изискванията на чл. 4 и чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Намира посочените в исковата молба гласни доказателства за недопустими, поради неизпълнението на изискванията на чл. 6, ал. 4 ОТ ЗУТОССР. В тази връзка по отношение на свидетеля С.Х.Х. /С.Х.Х./ сочи, че не е зачетен осигурителният му стаж в АПК „Х-ти конгрес“, с. Черноочене за периода през който е работил там, а именно от 22.11.1976 г. до 30.09.1977 г., поради липса на заверка на подписи и печат в представената трудова книжка. По отношение на другия посочен свидетел Л.С.Ч. подчертава, че същият е работил в АПК „Х-ти конгрес“, с. Черноочене за периода 01.03.1976 г. - 08.04.1976 г. и от 18.03.1977 г. до 30.09.1977 г., за които два периода единствено счита, че са допустими неговите показания.

Относно последния трети свидетел - С.М.К. заявява, че осигурителният стаж на същия за периода 01.01.1975 г. до 1977 г. не е зачетен, тъй като трудовата му книжка не е била оформена по надлежния ред, съгласно наличната в ТП на НОИ – Кърджали информация, поради което намира неговите показания за недопустими. Счита, че в разглеждания случай ответникът - ТП на НОИ- 2

Кърджали с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат за сметка на ищеца.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Д. Г. от АК-Кърджали, като поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответника, се явява старши юрисконсулт З. Б., която счита иска за неоснователен.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Видно от представената по делото Tрудова книжка **** на ищеца М. Ю.

Ю. същият е работил в АПК „Х-ти конгрес“, с. Черноочене, без прекъсване в периода от 01.01.1975 г. до 01.09.1977 г., като е заемал длъжността ****, които обстоятелства са удостоверени с подпис и печат на работодателя. В представената по делото трудова книжка имената М.И.Й. са зачеркнати и са изписани имената на ищеца М. Ю. Ю., поради което е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с ***/08.02.2021 г., издадено от Община Черноочене, от което се установява, че зачеркнатите имена в трудовата книжка - М.И.Й. и тези на ищеца – М. Ю. Ю. са на едно и също лице.

Видно от Уведомително писмо с изх. ****/13.11.2020 г. на ТП на НОИ - гр.

Кърджали е отразено, че в документите на осигурителя ТКЗС „Обновление“, с. Черноочене, намиращи се в ТП на НОИ - гр. Кърджали липсва информация за лицето М. Ю. Ю.. Същото представлява доказателство по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, обуславящо допустимостта на исковата претенция.

В тази връзка на ищеца е било издадено удостоверение Обр. УП-17 с ********/31.05.2024 г. на основание чл 30, т. 1, б „г“ от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето трудов/осигурителен стаж за процесния период.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, след представяне на документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТОССР (заверени копия от трудови книжки), установяващи че поисканите свидетели 3 са работили при същия работодател и обуславящи допустимостта на свидетелските показания, по делото са разпитани свидетелите Ш.М.Б. и С.Х.Х..

Свидетелят Ш.М.Б., в показанията си твърди, че през време на процесния период ищеца е работил като **** без прекъсване, на пълен работен ден (8 часа) и на пълно работно време (по спомен при петдневна работна седмица) в АПК, с. Черноочене, като редовно са получавали своите заплати срещу подпис, което се отразявало и във ведомостите на дружеството.

Свидетелят С.Х.Х., сочи, че е работил в АПК, с. Черноочене като ***** в периода от 22.11.1976 г. до 30.09.1977 г. В показанията си твърди, че ищеца вече е бил на работа в предприятието, когато свидетелят е започнал работа там – 22.11.1976 г., но че същият е напуснал месец преди него – на 01.09.1977 г.

Сочи, че М. е работил като ****, на пълно работно време и е получавал възнаграждение съобразно изработеното, около минималната - 80 лв., като заплатите били получавали от касиер срещу подпис.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като по делото е удостоверено, че през целия процесен период при един и същ работодател ищецът е работил със свидетеля Ш.М.Б., а част от този период (22.11.1976 г. до 30.09.1977 г.) и със свидетеля С.Х.Х. видно от представените трудови книжки.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на двамата посочени свидетели.

По допустимостта на иска: Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – визирани в чл.

5 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона. В настоящия случай е налице правен интерес от установяване на стажа, придобит преди 31.12.1999 г., с оглед установяване на пенсионните права на лицето, тъй като стажът за горепосочения период не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка, поради ненадлежното му оформяне. Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да 4 има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищеца е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. От представената трудова книжка се установява наименованието на фирмата, длъжността на която е работил ищеца, размера на трудовото му възнаграждение, както и датата на постъпване на работа, датата на прекратяването на трудовия договор и основанието за това прекратяване, като в необходимите графи са положени подпис на ръководителя и печат на предприятието.

От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели, безспорно се установяват вписаните в трудовата книжка обстоятелства, както и обстоятелството, че ищецът е работил на пълен работен ден, като липсват доказателства в обратна посока.

Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо събирането на гласни доказателства, предвид липсата на доказателства, че лицата (свидетелите) не представяj надлежно оформени документи, от които да е видно, че са полагали труд при този работодател, поради следното: съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства. В конкретния случай се представят трудови книжки, които има характер на начало на писмено доказателство за посочения в тях период, съвпадащ с този на ищеца по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия стаж. Следователно същите са 5 допустими по арг. на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, тъй като са спазени изискванията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.

С оглед гореизложеното, съдът възприема показанията на свидетелите Ш.М.Б. и С.Х.Х., като за същите е удостоверено от представеното заверено копие от трудовите им книжки на свидетелите, че същите са работили при същия работодател през процесния период. Показанията на свидетелите са обективни, непредубедени, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на ищеца и съдържащата се информация в трудовата му книжка.

В случая представената от ищеца трудова книжка по смисъла на чл. 6, ал.

2, т. 5 от ЗУТОССР представлява писмено доказателство за обстоятелството, сочещо за вероятност ищеца да е работил в предприятието на АПК „Х-ти конгрес“, с. Черноочене в периода от 01.01.1975 г. до 01.09.1977 г., а направените записвания са удостоверени с подпис и печат на ръководителя на предприятието. Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ „Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.“ Същата има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява писмено доказателство за изявленията, които се съдържат в нея.