Решение № 159 от 20.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000500997 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство

ЗАД

„ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 29.12.2023 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 04.01.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 111/05.01.2024 г.

Решение № 126/07.12.2023 г., постановено по т.д.№ 83/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав, в частта, с която искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 2 000 лв. до пълния присъден размер от 28 882 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител – юрисконсулт К. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 04.01.2024 г. също приложен към въззивната жалба.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

1

Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД. Поддържа прекомерност на присъденото обезщетение и неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на въведеното от ответника възражение за принос от страна на пострадалия, изразяващ се в неизползване на обезопасен колан. Поддържа се, че ответникът е доказал по безспорен начин въведеното възражение за съпричиняване. Поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил, съответно не е обсъдил в решението данните събрани в хода на производството, относно основателността на наведеното от ответника твърдение в отговора на исковата молба, относно липсата на причинноследствена връзка между получените от ищеца телесни увреди и процесното ПТП от 28.08.2021 г. Твърди, че в хода на процеса е установено, че телесните увреди могат да бъдат получени от „побой“, а непосредствено след ПТП е започнал бой. Поддържа се, че решението страда от съществени процесуални пороци, тъй като е постановено при извеждане на неправилни, неясни, противоречиви и непълни мотиви. Твърди, че съдът не е разгледал в цялост събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, като е изложил единствено съображения, преповтарящи исковата молба на ищеца, обсъждайки неотносими факти и позовавайки се на необосновани предположения. Счита, че следва да се отчете и приносът на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан, което е единствена причина за настъпването на телесните повреди. Развива подробни съображения по същество във връзка с така изложените възражения.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция до обжалвания размер, при условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение, като вземе предвид размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски и за двете инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна ищецът Г. Д. Б. чрез процесуалния му представител адвокат Б., с който оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна.

2

Третото лице помагач не депозира отговор.

Ищецът Г. Д. Б. и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ответника е връчен редовно на 23.01.2024 г., а насрещната въззивната жалба е подадена на 05.02.2024 г.) обжалва Решение № 126/07.12.2023 г., постановено по т.д.№ 83/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав, в частта, с която искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 28 882 лв. до пълния предявен размер 35 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Е.

Б., надлежно упълномощена с пълномощно приложено на л.25 от първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 12.03.2024 г., представен по делото с молба вх.№ 2561/14.03.2024 г

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Счита, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Поддържа, че е налице тежка последица в резултат от претърпения инцидент, а именно: деформация на носа на ищеца, като скелетът на същия е с луксация в ляво, за която са събрани безспорни медицински доказателства. Твърди, че по делото е установено, че възстановяването на ищеца не е завършено, все още има постоянни, силни болки и затруднено дишане. Тези проблеми от своя страна водят до тежко безсъние. Говореното е проблемно, неясно и неразбираемо, в този смисъл комуникацията с хората е свързана с крайни неудобства и притеснения. Силно са ограничени и социалните контакти на ищеца, не може да спортува и свободно да извършва физически дейности. Развиват се подробни съображения по същество на спора.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на оспорена в медицинската й част КСМАТЕ, без да допусне своевременно поисканата от ищцовата страна повторна СМЕ и без да обсъди заключението на вещото лице медик в контекста на всички събрани по делото 3 доказателства относно причинените на ищеца телесни увреждания.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което уважи исковата претенция до пълния й предявен размер, като присъди допълнително още сумата от 6 118 лв. Претендират се разноските.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба, такъв е постъпил само от ответното застрахователно дружество чрез процесуалния му представител адвокат Л., с редовно учредена представителна власт с пълномощно приложено към отговора. Оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 126/07.12.2023 г., постановено по т.д.№ 83/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав, в частта, с която искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е уважен за сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г., е влязло в сила на 13.01.2024 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, чрез своя процесуален представител поддържа насрещната си въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на ответника. Претендира разноски, за което представя списък.

В открито съдебно заседание възивникът-ответник, чрез своя процесуален представител моли съда да уважи въззивната му жалба и да намали присъденото обезщетение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Г. Д. Б. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за осъждането на ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от 4 травматични увреждания получени в пряка причинна връзка от пътнотранспортно произшествие на 28.08.2021 г. на главен път І-1 до гр.Ботевград, виновно причинено от водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 2000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.02.2022 г., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 28.08.2021 г. около 22 часа, в землището на община Ботевград по главен път І-1, в района на 187 км, с посока на движение от град Враца към град Ботевград, Д. П. М. е управлявал л.а.м. „Опел Корса“ с рег.№ ******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/12000382056, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред. Автомобилът се е движил със скорост от 80 км/ч, при условията на слаб дъжд и мокро асфалтово покритие, в зоната на дясна хоризонтална крива. Управляваният от М. автомобил е изпреварвал колона от автомобили, движейки се в лявата пътна лента. Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, разделени една от друга с двойна непрекъсната линия „М2“ и за посоката на движение на автомобилите. От двете страни платното за движение било ограничено от стоманена предпазна ограда. В даден момент л.а.м. „Опел Корса“ загубва напречната си устойчивост, при което преминава в дясната лента на платното за движение и поради по-високата си скорост застига и удря в задна лява част движещият се в същата посока л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ********, управляван от А. В. Б., в който автомобил на задна 5 лява седалка пътувал и ищеца. От удара лек автомобил Ауди започнал ротационно движение в посока обратна на часовниковата стрелка и след като се завъртял на около 180 градуса, се приплъзнал с дясната си странична част по стоманената предпазна ограда, ограничаваща в ляво платното за движение, по отношение първоначалната посока на движение на автомобилите и се е установил на място успоредно на еластичната ограда. След удара лек автомобил Корса е преминал през дясната си пътна лента, преодолял е еластичната ограда и се е установил в дясното крайпътно пространство.

Съобразно заключението по комплексната експертиза, в нейната автотехническа част, причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил Опел Корса, който в зоната на ПТП, при избиране на скоростта на движение на автомобила, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя.

С приетото пред първоинстанционния съд заключение по комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че в пряка причинна връзка с произшествието, ищецът е получил лицева травма, изразяваща се в счупване на хрущялната част на носната преграда с изкривяване на външния нос наляво.

Установява се, че при удара в задна лява част на автомобила, в който е пътувал ищеца, главата му следствие на инерционните сили отива в посока назад на автомобила, следва ротацията на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка, при която главата се изнася в посока на центробежната сила в случая наляво и е възможно да достигне стъклото на вратата, дори при поставен предпазен колан. Следва удар на дясната странична част на автомобила, при което главата отива по посока на ударния импулс-надясно.