Решение № 5229 от 18.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5229 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20231100505684 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 22508/05.04.2023 г., от „Е.“ ЕООД, ЕИК **** и П. П., ЕГН **********, съдебен адрес: София, ж.к. ****, чрез адв. Г. В., срещу Разпореждане от 27.03.2023 г. по изп. № 20238440400372 по опис на ЧСИ С.Я., peг. № 844, район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжниците за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което да обуславя адвокатски хонорар в размер 2 160 лв., поради което счита, че същият е прекомерен. Заявява, че процесуалния представител на взискателя не е предприел никакви други действия по изп.дело, освен подаване на молба за образуването, поради което счита, че му се следва хонорар в размер на 200 лв. само за образуването му. Искането му към съда е да се намали адвокатския хонорар до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изп.производство. Моли също така да се преизчисли пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като към настоящия момент не е настъпило изпълнение, не са събрани суми по изп.дело, за да бъдат начислени съответно допълнителни такси.

Взискателят по изпълнителното дело – „С.“ ЕООД, чрез адв. В.В., е депозирал възражение в законоустановения срок, с което заявява доводи за неоснователност на 1 частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на частната жалба, като се твърди, че адвокатският хонорар не е прекомерен от гледна точка сложността на делото, което се усложнява от фактическа и правна сложност с оглед действията на длъжниците. Заявява, че таксата по т.

26 от ТТРЧЗСИ е изчислена правилно с оглед материалния интерес по двата изпълнителни листа и присъединеното вземане в полза на държавата. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20238440400372 е образувано по молба на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, въз основа на два изпълнителни титула.

По изп. лист, издаден на 05.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70350/2022 г. на СРС, длъжникът дължи в полза на взискателя по делото – „С.“ ЕООД, ЕИК ****, следните суми: 16 740,00 лв. главница, по Запис на заповед, ведно със Законна лихва за периода от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, 1 594,80 лв. присъдени разноски.

По изп. лист, издаден на 05.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70353/2022 г. на СРС, длъжникът е осъден да заплати в полза на взискателя следните суми: 10 800,00 лв. - главница, по Запис на заповед, ведно със Законна лихва за периода от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, 1 236.00 лв. присъдени разноски.

С молбата за образуване и след представяне на документи, доказващи заплащането на адвокатския хонорар за представителство по изпълнителното производство, с разпореждането за образуване от 03.02.2023 г. е присъединено за събиране по делото и възнаграждение в размер на 2 160.00 лв. /с ДДС/ в полза на взискателя.

На основание чл. 458 ГПК и предоставени Удостоверения за наличие или липса на задължения, по отношение и на двамата длъжници по делото, е конституирана държавата като присъединен взискател, за събиране на публични задължения в размер както следва:

- с Удостоверение /вх. № 08465/06.02.2023 г./ по отношение на длъжника П. П. са присъединени публични задължения в размер на 230,00 лв.

- с Удостоверение /вх. № 08768/07.02.2023 г./ по отношение на длъжника "Е." ЕООД са присъединени публични задължения в размер на 17 178,61 лв.

На 21.02.2023 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения да БАНКА ДСК АД, Т.Б.А.Б. ЕАД, ОББ АД, ПИБ АД.

ПДИ е връчена на длъжниците на 28.02.2023 г. в кантората на ЧСИ при отказ.

С Разпореждане от 01.03.2023 г. по молба на взискателя е спряно изпълнението на наложените запори върху трудовото възнаграждение и откритите банкови сметки на длъжника П. П.. Със същото разпореждане е наложена възбрана върху следния недвижим 2 имот: Апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

На 27.03.2023 г. от длъжниците е подадено възражение, с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на 200 лв. без ДДС и срещу определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, което с разпореждане от 27.03.2023 г. е оставено без уважение, тъй като адвокатският хонорар е изчислен съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат В.В., като е претендирано възнаграждение в размер 2 160 лв. с ДДС, но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.

3

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, както и че участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ Якимов възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.

Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Поради изложеното частната жалба е и като такава следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, и П. П., ЕГН ********** - длъжници по изпълнително дело № 20238440400372 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, Разпореждане от 27.03.2023 г., с което СИ е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „С.“ ЕООД, ЕИК **** по изпълнително дело № 20238440400372 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ до размера на сумата 200,00 лв. Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5