Решение № 264 от 17.08.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000262 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД, ЕИК 201043736, гр.Добрич против решение № 260008/15.02.202г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 166/2020г., в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на М. ИВ. М. с ЕГН ********** от гр.С.З. сумата от 114 618,50 лв. -дължима арендна цена по договори за аренда № 93/15.12.2000г. и Анекс №178/13.11.2013г., по Договор № 694/12.09.2005г. и Анекс №179/13.11.2013г.; по Договор № 822/03.10.2008г. и Анекс № 180/13.11.2013г.; по Договор № 978/08.09.2011г. и .по Договор № 182/13.11.2013г. и Анекс № 181/13.11.2013г., за стопанската 2017/2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 21 741,11лв. -лихва за забава , считано от 01.01.2019г. до предявяване на исковата молба; сумата от 114 618,50лв. - дължима арендна цена по договори за аренда № 93/15.12.2000г. и Анекс №178/13.11.2013г., по Договор № 694/12.09.2005г. и Анекс № 179/13.11.2013г.; по Договор № 822/03.10.2008г. и Анекс № 180/13.11.2013г.; по Договор № 978/08.09.2011г. и по Договор № 1

182/13.11.2013г. и Анекс № 181/13.11.2013г. за стопанската 2018/2019г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от 13.11.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 10 071,25лв. -лихва за забава, считано от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба, както и сумата от 23 127,39лв. -съдебно деловодни разноски и с което са развалени договорите за аренда на земеделска земя, изрично посочени в диспозитива на решението.

Със същото решение въззивникът е осъден да предаде на М. ИВ. М. от гр.С.З. владението върху посочените в него земеделски земи в землището на с.Карапелит, с.Подслон и с.Гешаново, община Добрич. Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни аргументи за това.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

- иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.8 ал.1 от ЗАрЗ за заплащане на сумата от 115 100лв .- дължима арендна цена за стопанската 2017/2018г., ведно с лихва за забава в размер на 21 741,11лв.за периода от 01.01.2019г.до датата на подаване на исковата молба – 13.11.2020г., за заплащане на сумата от 115 100лв.за стопанската 2018/2019г., ведно със законна лихва за забава за периода в размер на 10 071,25 лв., считано от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба 13.11.2020г., както и законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане на задължението и по двата иска;

- иск с правно основание чл.27 ал.1 т.2 вр.чл.28 ал.1 вр.ал.2 ЗАрЗ за разваляне на арендните договори, сключени между страните, поради виновно неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за арендно плащане за повече от три месеца за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. и -иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗАрЗ – за предаване владението на арендуваните земеделски земи.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от 2 фактическа страна, че между страните по спора съществуват дългогодишни облигационни отношения, възникнали въз основа на сключените между тях договори за аренда за земеделски земи, собственост на ищеца М. ИВ. М. от гр.С.З. и съпругата му М. Й. М.а, находящи се в землището на с.Карапелит, Гешаново и Подслон, община Добрич, а именно : Договор №93/15.12.2000г. и Анекс № 178/13.11.13г. за 548,271 дка; Договор № 694/12.09.2005г. и Анекс № 179/13.11.2013г. за 165,373 дка; Договор № 822/03.10.2008г. и Анекс № 180/13.11.2013г. за 141,134 дка; Договор № 978/08.09.2011г. и Анекс № 181/13.11.2013г. за 72 дка и Договор № 182/13.11.2013г. за 227,74 дка, всички със срок на действие до 01.10.2024г. Общият размер на арендуваните земи е 1 154,518 дка.

Претендираната арендна цена за двете процесни стопански години е по 100 лв на декар, или по 115 100лв за всяка стопанска година. Позовавайки се на Договорените условия и задължения от 06.09.2019г., представляващ и според ищеца предсъдебно споразумение, изготвено по искане на ответника и подписано лично от него, арендаторът признава, според ищеца, в т.3 и т.4 размер на рентата за 2018г. и 2019г. от 120лв/дка. В молба от 10.12.21г. – л.328 ищецът предлага на съда да приеме за доказана претенцията му относно размера на задължението, а именно – по 100лв дължими на декар за всяка една година от процесния период, като сбор от всички дължими суми по арендните договори. При това положение претендираната арендна цена за двете процесни стопански години е 100 лв за декар. Начинът на нейното формиране е посочен във всички анекси към основните договори и в Договор № 182/13.11.2013г. На 75% от общата площ по договора арендното плащане е в размер на 50% от реализираната продукция по среден добив по видове култури, изплатени по пазарни цени, действащи 15 дни преди реалното плащане за текущата стопанска година, но не по-малко от 30 лв.годишно; На 25% от общата площ на имотите по договора арендното плащане се формира от производството на биомаса от енергийни култури, използвани като суровини за биогаз инсталация и получаването на краен продукт електрическа енергия и е 50 % от нетните приходи от продажбата на електрическа енергия, получена от използваната биомаса, добита от посочените площи. Освен това арендаторът дължи и 50% от годишната субсидия за единица площ по СЕПП, в срок до 30 дни от датата на получаването за съответната стопанска година.

3

По този начин исковата претенция, като арендна цена за декар и начин на формирането й, е възпроизведена в доклада по делото, приет в тази му част от двете страни без възражения.

В този смисъл оплакването в жалбата за липсата на яснота относно претендирания размер на арендното плащане за всяка стопанска година и начинът на неговото формиране е неоснователно.

От обясненията на ответника по начина на формиране на дължимото арендно плащане се изясни, че върху тези 25 % от арендуваната площ е трябвало да бъдат засети и отгледани енергийни култури – сорго, царевица за силаж и др.под., които арендаторът продава на друго дружество – „Атанасов груп“ ЕООД, което от своя страна след преработка ги влага като суровина – биомаса в производството на биогаз инсталация и получаването на краен продукт електрическа енергия. Произведената по този начин ел.енергия се продава на „Енерго-Про Продажби“ АД и се заплаща на „Атанасов груп“ ЕООД, който от своя страна заплаща на „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД стойността на суровината – биомаса, използвана за добиването й. Съгласно договорите „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД от своя страна заплаща на арендодателя 50 % от нетния приход в лева, получен от използваната биомаса, добита от 25-те % арендувани площи. Този механизъм на определяне на втората компонента от образуването на арендната цена дава основание на ответника да твърди, че размерът на тази цена се влияе от произведеното количество биомаса за всяка година, получено от конкретните площи, засяти с енергийни култури, както и от формираната себестойност в доходност на тон биомаса от единица площ, поради което неминуемо цената за всяка отделна година не е еднаква.

За определяне размера на дължимото арендно плащане за процесните стопански години са приети заключенията на ССчЕ – основно и допълнително.

От допълнителното заключение на ССчЕ – л.376 се установява, че за стопанската 2017/2018г. по счетоводни данни ответникът е реализирал приходи в размер на 1 072 788лв от добитите 10 727,88 тона царевица силаж, 19 448лв от добитите 17 тона грах семена, 273 521,44лв от добитите 2 278,32 тона тритикале и грах силаж и 36 092лв от добитите 25,78 тона нахут. Пак по счетоводни данни на ответното дружество добивите от зем.култури :

4 царевица силаж, грах семена силаж, тритикале и грах силаж и нахут силаж са реализирани като суровина за производство на биомаса.

Изчислената дължима рента е в размер на 64 818,26лв.

За стопанската 2018/2019г. ответникът е осчетоводил реализирани приходи от 844 398,97лв от добитите 10 307,45тона царевица силаж и 154 649,97лв от добитите 1 718,33 тона пшеница и грах силаж. Добиви за земеделски култури царевица – силаж и пшеница + грах – силаж са реализирани като суровина за производство на биомаса.

Арендната вноска за стопанската 2018/2019г., която се дължи на арендодателя от ответника за всеки от петте договора и анекси към тях за общо 1 146, 185 дка е в размер на 67 404,38лв.

След приспадане на извършените плащания за стопанската 2017/2018г. в размер на 64 668,40лв остава неизплатена рента от 149,86лв. След приспадане на извършени плащания за стопанската 2018/2019г. от 64 532,92лв остава неизплатена рента от 2 871,46лв.

Дължимата част от субсидията също е посочена. По представени от ответното дружество документи за заявени пред ДФ „Земеделие“ площи по СЕПП за стопанската 2018/2019г- от 10 353,900 дка и счетоводни регистри по сметка 705 - Приходи от субсидии, експертизата установи, че изплатената субсидия е в размер на общо 202 588,09лв или 19,57лв /дка, като 50% от този размер е 9,78лв/дка.

По отношение на приходи от ел.енергия в.лице дава обяснения в с.з. – л.316, че липсват данни за продадена такава. По счетоводни данни на ответника има реализирани приходи единствено и само от продажба на с.стоп.продукция. „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД не продава ел.енергия. Не е изследван и въпросът на кого ответникът е продавал биомаса.

При това положение за съда остава неясно как е изчислена втората компонента – приходи от ел.енергия, произведена от биомаса, при посочване размера на арендното задължение.

В заключение съдът не кредитира заключението на ССчЕ, тъй като размерът на дължимото арендно плащане е изчислен при неясни параменти на втората договорена между страните компонента. Освен това заключението за погасяване на дължимото арендно задължение за двете стопански години е извършено въз основа на представени от ответника твърдения в отговора на 5 исковата молба и представени писмени доказателства, без извършването на правен анализ на тяхното значение за спора.

Установено по делото е още, че между „Енерго- Про Продажби“ АД и „Атанасов груп“ ЕООД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, действал от 03.06.2014г. до 01.07.2021г. Въз основа на него за периода 01.10.2017г. до 31.12.2019г.

„Енерго- Про Продажби“, АД е изкупило от „Атанасов груп“ ЕООД ел.енергия и заплатило на дружеството сума в размер на 7 009 983,24лв. л.363.

Ответникът отрича да е налице връзка между „Атанасов груп“ ЕООД и процесните отношения – теза, която настоящият състав не споделя. Вярно е, че „Атанасов груп“ ЕООД не е страна по договорите, предмет на настоящия спор. Но вярно е също така, че договореният между страните по спора начин на формиране на дължимото арендно плащане включва и една втора компонента, подробно обсъдена по-горе, съгласно която и според обясненията на самия ответник именно това дружество закупува и преработва - влага като суровина – биомаса, произведена от „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД върху процесните арендувани земи, в производството на биогаз инсталация и получаването на краен продукт електрическа енергия, продава тази енергия на . „Енерго-Про Продажби“ АД и от получената за това цена заплаща на „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД стойността на суровината – биомаса, използвана за добиването й. От своя страна „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД се е задължило да заплаща на арендодателя 50 % от нетния приход в лева, получен по този начин. Т.е. – ответникът се е задължил да осигури формирането на арендното плащане и в неговата втора компонента, макар и чрез трето лице – „Атанасов груп“ ЕООД. При наличните по делото данни, че за процесния период „Атанасов груп“ ЕООД е получило от „Енерго-Про Продажби“ АД заплащане на получената от биомаса ел.енергия в размер на 7 009 983,24лв, без да заплати на „Атанасов Биоенерджи“ ЕООД стойността на биомасата и предвид обстоятелството, че и двете дружества имат един и същи собственик на капитала, както и предвид на пречките, които ответникът е създал на в.лице за изготвяне на заключението му чрез непредставянето на необходимата счетоводна и друга документация, съдът прави извода, че размерът на дължимото арендно плащане за всяка стопанска година следва да 6 бъде определено в неговите три компонента така, както са договорени между страните в сключените между тях договори и анекси.