Определение № 1535 от 23.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1535 гр. Б.град, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20261200500281 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от ответниците С. С. И., ЕГН ********** и В. К.

И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес : с. **., за допълване на Решение № 324 от 26.06.2026г.. по въззивно гражданско дело № 281/2026г. по описа на ОС Б.град, в частта на разноските. Поддържа се, че с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, поради отказ от иска, но съдът е пропуснал да се произнесе за направените разноски пред първа инстанция.

Насрещната страна е депозирала отговор, че ответникът не е поискал разноски в проведеното открито заседание.

Разгледана по същество молбата на ищеца се явява и основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне (по начало недопустими съгласно чл. 246 от ГПК) от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Отделно от това е предвиден ред съгласно нормата на чл. 250 от ГПК за допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по искане на страната. Както е посочено в т.8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се 1 предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран.

Посочено е още, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Посочено е, че аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Посочено е също така, че разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Посочено е още, че, уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Посочено е още, че при втората хипотеза на чл. 248,ал.1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Видно от материалите по делото е, че разноските пред първа инстанция са поискани своевременно, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането. В чл.78 ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3000 лева /1533.88 евро/ разноски за първа инстанция.

По гореизложените съображения, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Допълва Решение № 324 от 26.06.2026г.. по въззивно гражданско дело 281/2026г. по описа на ОС Б.град, в частта на разноските, като постановява:

ОСЪЖДА О. Б. И., ЕГН ********** и съдебен адрес : с. **, да заплати на С. С. И., ЕГН ********** и В. К. И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес : с. ** , сумата от 3000,00 лева /1533.88 евро/ разноски за първа инстанция.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието допълване се иска т.е., пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3