Решение № 196 от 13.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Свиленград, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200713 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от П. Т. К. с ЕГН * * * * * * * * * * от г********************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 12372141 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 25,56 евро (49,99 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с материалния закон (не било посочено точното място на нарушението и наказанието било несправедливо).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. Т. К. не се явява.

С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат И. Д., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като не било посочено точното място на нарушението, правната квалификация било неправилна и на приложения по 1 делото снимков материал имало заснети два автомобила като не ставало ясно кой точно от тях е превишил максимално допустимата скорост. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 26.02.2026 година в 16.08 часа в град Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 11743bа, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока към метанстанцията МПС – лек автомобил марка „Субару”, модел „Б 9 трибека” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 63 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 13 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 12372141 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно 2 вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро (49,99 лв.), като мястото на нарушението е посочено по следния начин: град Свиленград, област Хасково. Фишът е връчен на дата 20.03.2026 година (, видно от Справката за нарушител/водач, Картона на ЕФ и Писмо с вх.рег.№ 7314 от 24.08.2026 година, както и от Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 26.02.2026 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 26.02.2026 година, периода - от 14.00 часа до 17.30 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 365+500, до бензиностанция „Евроойл”, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която са видни МПС. От същата се установява, че е заснет автомобил при измерена скорост на движение 66 3 км/ч и разрешена такава от 50 км/ч, като на снимката се виждат две МПС (както вече бе посочено), движещи се в една и съща посока.

От Протокол № 164-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ), който е и служебно известен на Съда, се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 11743bа, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има налагани множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) и няма налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, с р е щ у подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) - процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и 4 родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-6502 от 20.08.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, частично идентични с тези, посочени от адвокат И. Д. в Жалбата и с тези, изложени в Писмената му молба:

1. Настоящият състав на Съда намира, че от приложената в делото снимка не може да се установи кое от двете МПС е превишило максимално допустимата стойност, независимо от факта, че МПС, налични на снимката се движат в една и съща посоки, тъй като на снимковия материал не са отразени данни, индивидуализиращи заснетото конкретно МПС.

От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават две МПС, но от същата по никакъв начин не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите е отчетена с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство (както вече бе посочено), за да се приеме, че именно автомобилът, управляван на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с ограничение на скоростта.

По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретното МПС. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат 5 възможност да се формира извод, че процесното МПС попада именно в тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети две МПС), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.

При това положение не може да се установи по непротиворечив начин осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.

От изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени ЕФ и на това самостоятелно основание.

Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от посочената снимка, а е обективиран на отделна страница е посочена дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил. За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за Съда.