Решение № 464 от 19.11.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Пазарджик, 19.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200312 по описа за 2023 година Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "М." ООД- с.Марково, обл.Пловдив, ЕИК ****, представлявано от управителя М. П. И., депозирана чрез адв.Х. М. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление №ТКО-5/04.05.2022г. на Директора на ОПУ- Пазарджик, с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.2 б."б" от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл.54 ал.1 пр.2 вр. чл.53 ал.1 пр.2 от ЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

По жалбата първоначално е образувано АНД №928/2022г. по описа на РС- Пазарджик, по което е постановено Решение №397/30.09.2022г., с което атакуваното НП е потвърдено. По повод депозирана касационна жалба от "М." ООД- с.Марково, обл.Пловдив е образувано КАНД №1083/2022г. по описа на Административен съд- Пазарджик, по което е постановено Решение №61/16.02.2023г., с което е отменено решението на въззивната инстанция, а делото е върнато за ново произнасяне на друг състав на РС- Пазарджик. В тази връзка е образувано настоящото АНД №312/2023г. по описа на РСПазарджик, чийто предмет на разглеждане е депозираната от "М." ООДс.Марково, обл.Пловдив, ЕИК **** въззивна жалба против Наказателно 1 постановление №ТКО-5/04.05.2022г. на Директора на ОПУ- Пазарджик.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Дружеството жалбоподател счита, че НП било издадено извън установения в ЗАНН 6- месечен срок. Твърди, че АУАН не бил връчен на дружеството жалбоподател, в резултат на което същото било лишено от право да подаде възражения, които биха могли да мотивират АНО да не издава НП. Настоява, че нарушението не е извършено, доколкото процесният недвижим имот- агроаптека попада в границите на урбанизирана територия, поради което разрешение за специално ползване на пътя не се изисква. Акцентира и върху обстоятелството, че процесният недвижим имот не е собственост на дружеството жалбоподател. С тези доводи моли съда за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Не се явява и пълномощникът адв.М.. От същия е постъпило писмено становище, с което заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като прави доказателствено искане за допускане на СТЕ по формулирани въпроси. Претендира сторените разноски за разглеждане на жалбата пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата- АНО, чрез процесуалния си представителюриск.Я. Б., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото е доказано, че недвижимият имот, върху който е разположен процесният търговски крайпътен обект, попада извън строителните и регулационни граници на населеното място, поради което за експлоатацията му като ТКО се изисква разрешение за специално ползване. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано, след като на 25.10.2021г. от служители на ОПУ-Пазарджик, сред които и актосъставителят- св.Д. М., бил извършен оглед /проверка/ на търговски крайпътен обект /ТКО/. От проверяващите било установено, че "М." ООД, експлоатира търговски 2 крайпътен обект- "Агроаптека" и пътна връзка към него, разположен в обхвата и обслужващата зона на републикански път ІІ-37 /Панагюрище Пазарджик/, на км.123+300 в ляво, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от администрацията, управляваща пътя. В момента на проверката обектът функционирал, извършвайки търговска дейност- продавали се торове, семена и препарати за растителна защита. За влизане в обекта се преминавало през нерегламентирана пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. В процеса на проверката било направено измерване, при което се констатирало, че ТКО се намира на 8 метра, измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение /асфалтовата настилка/. Посоченото било квалифицирано от проверяващите и впоследствие от АНО като нарушение на разпоредбите на чл.26 ал.2 т.2 б."б" от ЗП , като то било първо за дружеството. Установеното нарушение не можело да се приеме за маловажно, съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършването на дейност от специалното ползване на пътищата без разрешение на администрацията, управляваща пътя съставлявало предпоставка за реализирането на ПТП, застрашаващи живота, както на извършителите на административно нарушение от посочения вид, така и на останалите участници в движението.

По повод горното против дружеството жалбоподател бил съставен в негово отсъствие, по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН, АУАН №ТКО-4/23.11.2021г. след като неговият управител бил надлежно поканен за това процесуално действие, но не се явил в указания срок. Въз основа така съставения акт, който жалбоподателят отказал да получи, било издадено атакуваното НП, което било надлежно връчено съгласно разписка на 24.06.2022г. /л.11 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 01.07.2022г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП, пред компетентния да я разгледа районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и материалите по АНП /находящи в приобщените към настоящото съдебно производство писмени доказателства по АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/, от показанията на актосъставителката- св.Д. М. и приетата СТЕ. Съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, като пълно, ясно, обосновано и правилно, в степен достатъчна, за да бъде поставено в основата на правните изводи по съществото на спора.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:.

3

Както АУАН, така и атакуваното НП, са издадени от компетентни органи, което се установява от приетите като писмени доказателства заповеди за материална компетентност- Заповед №РД-11-1284/10.11.21г. и Заповед РД11-151/18.02.2022г. /л.15,16 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/ .

При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на дружеството жалбоподател.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.26 ал.2 т.2 б."б" от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищ ата, без разрешение, се забраняват, в обхвата на пътя и обслужващите зони, експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.

В §1 т.8 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието "Специално ползване на пътищата"- използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях... ".

В чл.5 ал.2 от ЗП е посочено, че „обхватът на пътя“ е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него, на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата.

Съгласно чл.7 ал.2 от ЗП, „обслужващата зона“ обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. По-нататък, в §1 т.6 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието "обслужваща зона"- земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване.

Няма спор по делото относно това, че дружеството жалбоподател стопанисва търговски обект- агроаптека, находяща се на републикански път ІІ-37 /Панагюрище-Пазарджик/, на км.123+300 вляво, където се осъществява търговска дейност- продават се торове, семена и препарати за растителна защита. Това обстоятелство се установява безспорно от показанията на св.М., която посочва в своите показания, че използвайки измервателен уредкилометрично колело, извършила нужното замерване, в резултат на което установила, че ТКО се намира на 8 метра, измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение /асфалтовата настилка/ и че към момента на проверката в търговския обект имало клиент, който разговарял с продавачката. В този смисъл мястото на нарушението е индивидуализирано и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен с оглед нормативно въведените технически 4 характеристики на понятията обхват на пътя, пътна връзка и обслужваща зона, съгласно легалните им дефиниции по чл.5 ал.2 и чл.7 ал.2 от ЗП. При тази нормативна уредба следва извод, че експлоатация на търговски обекти, разположени встрани на пътното платно извън обхвата на пътя, но в обслужваща го зона, какъвто е процесният случай, е възможна след издаване на разрешение от надлежните субекти, посочени в Закона за пътищата.

С разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) законодателят е приел, че търговски крайпътни обекти /ТКО/ са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на §1 т.9 от ЗП е посочено, че "крайпътни обслужващи комплекси" са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили. След като в обхвата на легалното определение за търговски крайпътен обект са включени магазини, то няма логическо изключение, което да налага неприемането на процесната агроаптека като място за продажба. Ето защо, същата следва да се квалифицира като търговски крайпътен обект, тъй като в нея, освен че се извършва търговска дейност по смисъла на Търговския закон и обслужва пътуващите и превозните средства по републикански път III-8402/ВарвараСептември/. За този участък от пътя действат разпоредбите на чл.7 ал.1 от ЗП и чл.26 ал.2 т.2 б"б" от ЗП, като се изисква разрешение за специално ползване на пътищата, като не се спори между страните, че дружеството жалбоподател не разполага с такова разрешение, както и че експлоатирал обекта, т.е. че е извършва търговска дейност в него.

Спорният въпрос е свързан с разположението на процесния търговски обект и доколко същият попада в зоните на разрешителен режим- обхват на пътя и обслужваща зона, извън границите на урбанизираните територии и селищни образувания.