Решение № 120 от 18.11.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Никопол, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20244420100*** по описа за 2024 година

По искова молба вх.№****/**.**.****г. пред НРС е образувано гр.д.№***/2024г. по описа на съда, по което като ищец е посочен К. В. М., ЕГН********** с постоянен адрес в с.Л., общ.Г., ул.„Д.“№8 и настоящ адрес в с.Л., общ.Г., ул.„В.К.“№8, чрез адв.

С. Т. от ПлАК със съдебен адрес в гр.П., ул.„Р.“№11, ет.1 срещу „М.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., р-н С., ул.“Г.С.Р.“№147, представлявано от В.Г.С..

В исковата молба се твърди, че К. В. М., ЕГН********** сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №********** на **.**.****г.

Твърди се, че съгласно договора ответното дружество предоставило на ищеца сумата от 2000лв. със задължението последния да я върне до 29.08.2023г. Допълва, че след направена справка за кредитна задлъжнялост към БНБ - Централен кредитен регистър с вх.№БНБ-******/**.**.****г. и проведен телефонен разговор със служител на „М.”АД, М. заплатил на **.**.****г. обща дължима сума в размер на 2710.78лв. по кредит *********, чрез офис на „Г.“ЕООД - П. (действащо като представител на „И.“АД).

Твърди още, че не разполага с екземпляр от договор за потребителски кредит №***************** и приложенията към него, а отправеното искане към ответното дружество да предостави копие от този договор, заедно с приложенията към него, както и цялата информация относно погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, не било уважено.

Сочи, че съгласно решение ECEI:EU:C:2023:775 на СЕС от 12.10.2023г. по дело С-326/22: Член 16, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за 1 отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябвало да се тълкува в смисъл, че потребител по смисъла на член 3, буква а) от Директивата може да изисква от кредитора копие от този договор, както и цялата информация относно погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, но е необходима от една страна, за да се провери изчисляването на дължимата от кредитора сума поради намаляването на общите разходи по кредита вследствие на предсрочното му погасяване и от друга страна, за да се предостави възможност на потребителя евентуално да предяви иск за събиране на тази сума.

В заключение се сочи, че ищеца нямал друга възможност да защити правата си освен да предяви настоящия иск за връщане на сумата от 710.78 лв., представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит №*********, поради съмнения относно действителността на целия договор или отделни негови клаузи.

Прави се искане за присъждане на разноски, като на основание чл. 38, ал, 2 от ЗА да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и да осъди ответника да ги заплати.

Посочена е банкова сметка.

Представят се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

С разпореждане №592/05.07.2024г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен препис от исковата молба с приложенията за връчване на ответника.

На 18.07.2024г. ответникът е бил уведомен за разпореждането на съда лично. В срок от него с вх.№****/**.**.****г. е получен писмен отговор на исковата молба.

В отговора си ответникът моли в случай, че съда счете иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен.

Излагат се доводи за това, че действително между страните е бил сключен процесният договор за кредит, с който на ищеца е отпусната цитираната сума, която сума е била усвоена от него, а задължението е било предсрочно погасено. Същият бил сключен в съответствие със ЗПФУР. Доколкото цитираните от ответника факти до тук не били спорни се предлага съда да ги отдели за безспорни между страните.

Правят се уточнения в следните насоки: Действително процесния договор за потребителски кредит бил сключен между страните, като сумата била усвоена и съответно задължението по него е погасено предсрочно на **.**.****г. с постъпване на сумата в размер на 2710.78лв. Доколкото претендираната сума за възстановяване на основание чл. 55 от ЗЗД е в размер на 710.78лв., ответникът оспорва настоящият иск както по основание, така и по размер и в подкрепа на твърденията по-горе представя счетоводна справка за постъпила сума.

2

На следващо място се сочи, че в исковата молба не се посочва конкретно основание за обявяване договора за недействителен, а единствено са цитирани разпоредби, касаещи предоставяне на договора за кредит. В тази връзка ответника счита, че дружество е изпълнило всички изисквания на закона, с оглед на което не били налице основания за възстановяване на суми, доколкото била налице валидна облигационна връзка между страните, задължението по която било платено с постъпване на процесната сума. В допълнение се сочи, че било видно от приложените документи, че усвоената сума била в размер на 2000.00лв., като освен главница, по задължението била начислявана и договорна лихва, а предвид неизпълнение на задължението на падежната дата и законна лихва. Твърди се, че от своя страна ищецът не сочи по какъв начин е формирана претендираната от него сума. Наред с това на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, ответникът сочи, че нищожността на отделна клауза на влече нищожност на целия договор.

По отношение доказателствата се представя кредитното досие по процесния договор за кредит, както и счетоводна справка за извършени плащания.

Прави се искане за присъждане на разноски.

Относно искането по отношение разноските направено от процесуалния представител на ищеца се прави възражение относно претендирания размер на адвокатско възнаграждение, като моля същия да бъде съобразен с практиката на СЕС.

При определянето им се моли съда да вземе предвид практиката, обективирана и в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, като съгласно цитираното решение, което се споделя и от състави на Върховния касационен съд, пример за което е Определение №458/01.02.2004г., постановено по гр.д.

№1336/2023г. се твърди, че делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушавала правото на ЕС, тъй като не съответствала на критериите, изведени в цитираното решение, а именно: съдът да има възможност, отчитайки правната и фактическата сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респективно от представляваната в процеса страна. Допълва се, че цитираното решение било житейски оправдано, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производство, доколкото ако загуби делото в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производството. В допълнение на изложеното се излагат доводи, че в настоящия случай следва да бъде взета предвид 3 и цената на предявения иск, както и фактическата и правна сложност на конкретния случай. Съобразявайки духа на закона и на правните изводи, закрепени в цитираното по-горе решение се прави извод да се присъди адвокатски хонорар в размер под минималния, в случай че такъв се следва на насрещната страна.

Навеждат се доводи, че СЕС е достигнал до идентичен извод и в Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С - 427/2016 и С- 428/2016г., като съдебния акт била аргументирана тезата, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС. Съдът на ЕС извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Б.;

Решение № 95 от 31,05.2018г. на ОС - Д. по в.т.д. № 95/2018г. и др. Определение 11 №1371/15.09.2023 г . по в.гр.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС} Определение по вгрд №864/2020г на ОС Д. и др., Определение №311/23.04.2024г. по грд №190/2024 на ОС С..

Освен това при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатът сам, по собствена воля се съгласявал да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената, евентуално отхвърлена част от иска или исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл.78, ал.1-3 от ЕПК. Допълва се, че съдът бил задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, §1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, 4

§ 1 и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното се прави извод, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия, и в тази насока Решение № 2621 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 6587/2023 г. на С. районен съд, Решение № 2669 от 15.02.2024 г. по гр. дело № 56657/2022 г. на С. районен съд.)

В случай, че се иска присъждане на адвокатско възнаграждение с включено Л JTC считам, че такова не следва да е дължимо. В хипотеза на претендирано адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА се предоставя безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл.2 т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. С оглед на което, предвид характера на адвокатското възнаграждение претендирано на основание чл.38 от ЗА се сочи, че следвало да е без ДДС, в който смисъл било и Определение №917/02.05.2023 г. на ВКС, постановено по грд №е1323/2023г. Съгласно цитирания краен съдебен акт, на основание чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б.„в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Сочи се, че тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.