Присъда № 91 от 17.06.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №91/17.06.2024г. по НЧХД №100/2023г., изготвени на 08.08.2024г.

Постъпила е тъжба от Н. Б. Д. със съгласието на баща си Б. И. Д. против подсъдимия Т. К. Т. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

С подадената тъжба частният тъжител e предявил против подсъдимия граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от престъплението. Моли със съгласието на баща си да бъде конституиран в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника си поддържа предявения граждански иск и моли същият да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен, във връзка е с предмета на делото, но разглеждането му би затруднило наказателното производство, поради което не го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и отхвърли искането за конституиране на частния тъжител в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението като предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание по смисъла на НК.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава подробни обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда да го оправдае.

Защитникът предлага алтернативно ако съдът признае подсъдимия за виновен да приложи института на реторсията. Претендира направените по делото разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.01.2023г. подсъдимият Т. бил с автомобила си и дъщеря му, св. Х.

Т.. Те видели частния тъжител Н. Д. със свой приятел, св. П. С.. Подсъдимият спрял автомобила за да пита кое от момчетата притеснява дъщеря му. Попитал частния тъжител дали познава това момиче, сочейки дъщеря си, при което получил утвърдителен отговор. Подсъдимият го попитал дали има проблеми с нея, при което частният тъжител му отговорил „и да имам какво ще ми направиш“. Подсъдимият му направил забележка, че са големи мъже, имат автомобили, не ги ли е срам да закачат 15- годишно момиче, при което частният тъжител му казал „слез и ще видиш“. Подсъдимият слязъл от автомобила и го попитал „какво ще видя“. В този момент частния тъжител посегнал и ударил с юмрук подсъдимия в областта на устата. Подсъдимият вдигнал ръка, за да се предпази и го бутнал. В това време свидетелят С. се 1 хвърлил на врата на подсъдимия и започнал да го удря. Подс. Т. го отметнал от врата си и го съборил на земята без да го удря, но частният тъжител в този момент му посегнал още два пъти. Тези удари подсъдимият ги отбил и след няколко секунди излезли свидетелите К. К. и Т. В. от заведението и ги разтървали. Всичко това е било видяно от дъщерята на подсъдимия.

Вследствие на стълкновението между частния тъжител Д. и подс. Т. частният тъжител получил увреждания, които са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Вследствие стълкновението между частния тъжител и св. С. от една страна и подс. Т. Т. от друга наранявания получил и подс. Т., които са му причинили „болки и страдания“.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К. К., Т. В., Х. Т., И. С. и И. И., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, последователни, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. К. и Т. В., тъй като същите са безпротиворечиви, дадени са от очевидци и освен това те двамата са разтървали частния тъжител, св. С. и подсъдимия Т.. Свидетелите К. К. и Т.

В. са се намесили в стълкновението между тези лица като след тяхната намеса подсъдимият си е тръгнал с дъщеря си, а частният тъжител си е тръгнал със своя приятел, св. П. С.. Показанията на тези двама свидетели К. К. и Т. В. кореспондират изцяло с показанията на св. Х. Т., която е дъщеря на подсъдимия, но е видяла какво се случва. Нейните показания кореспондират с показанията на тези двама свидетели К. К. и Т. В., които не са заинтересовани от изхода на делото. Ето защо показанията на дъщерята на подсъдимия следва да бъдат кредитирани изцяло.

Съдът както бе посочено по- горе кредитира показанията на двамата полицейски служители И. С. и И. И., тъй като те са дадени от свидетели, които не са присъствали на инцидента, а са посетили местопроизшествието и са се опитали да издирят участниците в стълкновението, частният тъжител Д. и подс. Т.. Подсъдимият не са го открили, тъй като не е бил на адреса, на който живее, а са се срещнали с частния тъжител и неговия баща. От тях са научили какво се е случило, след което са ги посъветвали частният тъжител да си изкара медицинско удостоверение.

Съдът не дава вяра на показанията на св. С. в пълен обем, тъй като те не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Видно 2 е от описаната по- горе фактическа обстановка, че той е участвал в инцидента и то не се е опитвал да предотврати стълкновението между частния тъжител и подсъдимия Т., а е подпомагал частния тъжител, нанасяйки също удари на подс. Т., а и се е хвърлил на гърба му и се е опитвал да го държи и да му попречи да се отбранява докато частния тъжител го удря. Неговите показания следва да бъдат кредитирани единствено в частта, с която твърди, че се е случило стълкновение между частния тъжител и подсъдимия. В останалата част не следва да бъдат кредитирани. Те са дадени от лице, което е заинтересовано от изхода на делото, а и самия той е участник в сбИ.ето.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Т. Т., тъй като същите кореспондират с показанията на свидетелките К. К., Т. В., и Х. Т.. Х. Т. макар да е дъщеря на подсъдимия нейните показания следва да се кредитират изцяло, тъй като те кореспондират с показанията на незаинтересованите свидетели К. и В..

Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на съдебния експерт.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът счита, че подсъдимия Т. К. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 22.01.2023г. в гр. С. причинил на Н. Б. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, поради следните съображения:

От доказателствата по делото безспорно се установи, че по време на инцидента подсъдимият Т. Т. не е извършил описаното в тъжбата престъпление. Напротив доказа се, че частният тъжител Н. Б. Д. и св. П. С. са му нанесли побой на 22.01.2023г. Това се доказа по несъмнен начин от показанията на свидетелите К. К., Т. В. и Х. Т., които са очевидци, а двамата мъже В. и К. са разтървали участниците в инцидента. Съдът кредитира техните показания като безпротиворечиви, последователни и относими към предмета на делото. Това се доказва и от обясненията на подсъдимия, които съдът също кредитира изцяло. Те също кореспондират с показанията на тези свидетели.

Съдът счита, че подсъдимият Т. е действал при неизбежна отбрана. Доказа се по несъмнен начин, че със своите действия той е отблъснал предприетото 3 непосредствено против него противоправно нападение от страна на частния тъжител Н. Б. Д. и неговия приятел, св. П. С.. Неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва престъпния характер на деянието. В разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК е посочено, че „не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“. Видно е, че се касае за съвкупност от два основни и взамно свързани елемента, а именно непосредствено противоправно нападение и защита, която се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Смисълът на неизбежната отбрана се свежда в това, че във всеки един момент, в който някакво противоправно поведение застрашава съществуващи обществени отношения законът позволява на всеки човек да ги защити незабавно като прекъсва нападението чрез увреждане на нападателя. Ето защо съдът следва да приеме, че „деянието извършено в състояние на неизбежна отбрана е правомерно, общественополезно и необходимо“ и че такива деяния не могат да имат общественоопасни последици. Положението на неизбежна отбрана се създава от непосредственото противоправно нападение, което предизвиква защитата като позволена от закона реакция насочена към неутрализиране на нападението.

Нападение е всяко деяние, което поставя в реална опасност или уврежда държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, т. е. всяко общественоопасно деяние. Всяка форма на отрицателно поведение може да бъде нападение. Възможно е то да се осъществи чрез едно или няколко действия или чрез бездействие като деецът използва особени средства или оръдия или без да използва такива. Най- често нападението се извършва чрез действие, както е в конкретния случай, нанесен удар от страна на частния тъжител Н. Д. прераснало в нанасяне на удари, включване в нападението и на св. П. С., който е скочил върху гърба на подсъдимия, удрял го е и се е опитал да го обезвреди като го държи в състояние да не може да се отбранява от нанасяните от частния тъжител удари. Следва да се отбележи, че частният тъжител е получил в това отношение значителна помощ от неговия приятел, св. С., който не се е опитал да ги разтърве, а се е опитал да му помогне при нанасянето на побоя на подс.

Т. Т.. Нападението на частния тъжител Д. и св. С. е само външното проявление на деянието като действие, което създава реална опасност от увреждане или уврежда определени обществени отношения. В случая е видно, че такива увреждания са нанесени на подс. Т. Т.. Това е видно и от изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза.

Субект на нападението може да бъде всяко физическо лице и е без значение дали нападателят е наказателноотговорно лице и какви качества притежава.

Отбраняващият се не е длъжен, а и най- често няма възможност да 4 преценява субективната страна на нападението, защото то вече е създало опасността, срещу която трябва да се реагира незабавно. Ето защо нападението може да бъде осъществено при всички форми и разновидности на вината, както и при което и да е от обстоятелствата, които изключват вината.

Обект на нападението могат да бъдат практически и всички видове обществени отношения- личността или правата на отбраняващия се, друго физическо лице или негови права, правата на юридическо лице, както и различни държавни и обществени интереси. Ето защо неизбежната отбрана представлява универсално средство за самопомощ или за помощ на другиго при застрашени законни права и интереси от всякакъв вид лични, имуществени, субективни и т. н.

Отрицателното въздействие на нападението върху обществените отношения винаги се проявява като застрашаване, като съществуваща действителна опасност от тяхното увреждане. Това е така и когато е започнало увреждане на обекта на нападението, но отрицателното изменение в обществените отношения не е завършило. Съществуващата опасност от увреждане на даден обект е основанието закона да позволи нейното неутрализиране чрез увреждане на нападателя. Съдът счита, че нападение ще е налице още при замахването от страна на частния тъжител Д. за нанасяне на удари спрямо подс. Т. Т., но и когато той вече нанася удари върху подсъдимия Т.. А освен това такива удари нанася и неговия приятел, св. С..