Решение № 1172 от 22.12.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. Кюстендил, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тина Р. Йорданова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Йорданова Гражданско дело № 20231520101635 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от К. И. М., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр.***, ул. *** ***, действащ чрез пълномощника си еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Д.

Хаджикоцев“ 52- 54, представлявано от З. С. Р., съдържаща искане, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за кредит с № 9750273008/05.01.2023 г., сключен между ищеца и ответника, като е предявен и иск, с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева /частична претенция от 67,66 лв./, представляваща недължимо платени суми по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се сочи, че на 05.01.2023 г., ищецът К. И. М. бил сключил договор за паричен заем № 9750273008 с ответника "ВИВУС.БГ“ ЕООД /с 1 предишна фирма 4финанс/, като страните се били договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лева, при погасяване в срок до 04.02.2023 г.

Ищецът твърди, че в посочения договор, ответното дружество-кредитор било уговорило, че ГПР е в размер на 49,6%, а лихвен процент за кредита в размер на 40,96%, сума на лихвата за срока на договора - 10,10 лева, като в договора било записано, че кредитополучателят дължал сума в размер на 67,66 лева такса за бързо разглеждане. Заявява се, че ищецът е погасил сумата по договора, като за срока на договора бил заплатил по сметка на ответното дружество изцяло сумата по договора, включително и такса за експресно разглеждане, а именно: 374,73 лева. Счита, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който се прилагали разпоредбите на ЗПК и намира, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит бил грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което било над максимално установения праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се още, че невключването на допълнителни услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР и с тези си действия, ответното дружество било заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. По тези съображения счита за нищожна клаузата, с която е уговорено ищецът да бъде задължен да заплати на ответното дружество такса за експресно разглеждане на кредита, като твърди, че съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита и в конкретния случай не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК и визираната клауза, с която била начислена такса експресно разглеждане заобикаляла изискванията на цитираните по-горе императивни норми от ЗПК и водела до нарушаване на добрите нрави, въз основа на което била нищожна, на основание чл.21, ал.1 от 2

ЗПК. Изложеното водело до пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като се касаело за неравноправни клаузи и бил нарушен основният принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, защото се калкулирала допълнителна

/лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. С оглед на изложеното и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се иска обявяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане по договора за кредит № 9750273008/05.01.2023 г., сключен между ищеца и ответника, като се иска ответникът да бъде осъден, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща частичен иск от общо 67,66 лева недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който излага подробни съображения относно нередовността, неоснователността и необосноваността на твърденията в исковата молба, като посочва, че на 05.01.2023 г. ищецът и ответникът сключили договор за кредит с № 9750273008, който бил в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като с подписването му ответникът, в качеството му на кредитодател, предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател, сумата в размер на 300 лева, представляваща главница по кредита, който бил за период от 30 дни и с падежна дата - 04.02.2023 г., като начислените такси и лихви били, както следва: договорна лихва в размер на 10,10 лева и такса "Бързо разглеждане" в размер на 67,66 лева, с оглед на което общият размер на кредита, който кредитополучателят следвало да погаси на падежната дата, бил на стойност 377, 76 лева. Твърди, че още в начален етап от процеса на кандидатстване и одобрение, на кредитоискателя бил предоставен Стандартен европейски формуляр, който отговарял на всички изисквания относно информацията, която трябвало да съдържа, като редът и условията, по които на кредитополучателя бил отпуснат кредита, се уреждали в сключения договор и Общите условия към него и запознаването с тях бил задължителен етап от кандидатстването за кредит, а съгласно т.4.2 от Общите условия към договора, ищецът заявил получаването на допълнителна, незадължителна 3 услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена посочената такса спрямо сумата на кредита и срока на договора. Изтъква се, че на 26.01.2023 г. ищецът бил погасил предсрочно задължението си по договора за кредит, като внесъл сумата от 374,73 лева и се излагат твърдения относно това, че предоставената допълнителна, незадължителна услуга съответствала изцяло на законовата възможност по чл.10а, ал.1 от ЗПК, същата не следвало да бъде включена към ГПР, на основание чл.19,ал.3, т.2 от ЗПК, въз основа на което правилно не била елемент от формирането му, не се отнасяла до действия, касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се дължала за услуга, която не касаела условията по предоставянето и/или връщането на същия, нямала задължителен характер, тъй като се предоставяла единствено по желание на кредитополучателя и била подробно описана в Общите условия към договора, които, наред с нея, били предварително изпратени и съгласувани със специализиран държавен орган - КЗП. Въз основа на посоченото, се оспорват изцяло твърденията за нищожност поради нарушаване на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП и се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение и по реда на чл.235 от ГПК, както и във връзка с изложените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2, пр.3 от ЗЗД, кумулативно съединени с иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Предвид обстоятелството, че в конкретния случай са въведени няколко основания за нищожност на договора, а същият не може да бъде прогласен за нищожен на повече от едно основание, съдът намира, че исковете по чл.26, ал.1 от ЗЗД са предявени в условия на евентуалност, поради което следва да се произнесе по всеки един от тях, в поредност, в зависимост от естеството и тежестта на твърдения порок, според основанията по чл.26 от ЗЗД, като съгласно трайно установената и задължителна съдебна практика, съдът следи служебно за нищожността. Съгласно ТР №1/2020 г./27.04.2022 год. по тълк.мд № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл.7, ал.3 ГПК е 4 предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност.

С Определение № 1285 26.10.2023 г. по описа на КРС, е отделено за безспорно, че между страните по делото е съществувало облигационно отношение, произтичащо от посочения Договор за кредит № 9750273008/05.01.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума от 300 лева, за период от 30 дни, с падежна дата на кредита 04.02.2023 г., като ищецът трябвало да заплати и договорна лихва в размер на 10,10 лева, както и такса „бързо разглеждане“ в размер на 67,66 лева, като същият е извършил предсрочно погасяване на кредита чрез заплащане на задължението му в пълен размер, което възлизало в размер общо на сумата от 374,73 лева, тъй като заради предсрочното прекратяване на договора, ищецът имал съгласно Общите условия към договора за кредит, съответно намаление на лихвата за предоставения кредит.

Във връзка с горното, по делото е представено заверено копие на Договор за кредит № 9750273008/05.01.2023 г., от което се установява, че ответното дружество, в качеството си на кредитор, е предоставило потребителски кредит на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 300 лева, при условия: срок на кредита - 30 дни, при стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен процент за срока на кредита 40.96%, сума на лихвата за срока на кредита - 10,10 лева, годишен процент на разходите 49,6%, такса за бързо разглеждане в размер на 67,66 лева, обща дължима сума по кредита 377,76 лева, с дата на получаване на сумата по кредита - 05.01.2023 г. и дата на връщане на сумата по кредита - 04.02.2023 г.

Въз основа на посоченото, съдът намира, че съгласно чл.9, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗПК, както и с оглед изрично уговорения в самия договор, вид на отпуснатия кредит, процесният договор за кредит се окачествява като 5 потребителски такъв, като кредитополучателят - ищец се явява "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, което води до извода, че за него се прилагат както разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и тези на Закона за потребителския кредит. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като съгласно чл. 6, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.