Решение № 200 от 25.11.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Нова Загора, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100299 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. Д. А. с ЕГН **********, чрез адв.Г. Д. от АК - Сливен, срещу СУ „ИВАН ВАЗОВ“ с ЕИК 000582554, представлявано от Директора М.К., с адрес: *** с посочено правно основание чл.128, т.2 и чл.222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излага, че ищцата е била в трудово правоотношение от 2007 г. със СУ „Иван Вазов“ - Нова Загора, ЕИК 000582554, с Допълнително споразумение от 01.09.2022 г. към Трудовият й договор длъжността се променила на старши учител, начален етап на основното образование, с код по НКПД: 23415003, с основно трудово възнаграждение в размер на 1533.00 лв., по силата на което до 27.07.2023 г. е работила в ответното училище като старши учител, и със Заповед № РД-07-1060/25.07.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ й е било прекратено трудовото правоотношение - във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - ранно пенсиониране.

На основание чл.222, ал.3 от КТ й били изплатени 11 брутни заплати в размер на 25524.84 лв. /при месечно брутно трудово възнаграждение 2320.44 лв./; на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск за 31 дни сумата в размер на 3377.14 лв. Ищцата била член на Синдиката на българските учители, съобразно издадената служебна бележка.

Сочи се, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На това основание на 10.08.2023 г. бил сключен анекс № Д 01-192 към колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/ 06.12.2022 г., с който бил променен чл.27 и считано от 01.01.2023 г. и били увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогичския персонал в системата на образованието не по-малко от 15 %. Съгласно последното допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата - 01.09.2022 г. в сила от 01.09.2022 г. брутната й трудова заплата била в размер на 1533.00 лв., с клас прослужено време, с брутно трудово възнаграждение от 2320.44 лв., поради което полагащото й се увеличение от 15 % възлизало на 348.06 лв. на месец.

Въпреки отправеното заявление вх.№ РД-04-17/19.09.2023 г. това увеличение не било изплатено на ищцата, като с Писмо с изх.№ РД - 04-172/13.02.2024 г. ответникът бил отказал.

Посочва се, че в случая законодателят с приемането на Закон за държавния бюджет за 2023 г. (обн.ДВ. бр.66 от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн.ДВ. бр.75 от 01.09.2023 г.), 1 бил приел същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С това бил преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № Д 01-192 към колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/ 06.12.2022 г., предвиждало нов размер на основните възнаграждения, който се прилагал считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагали по отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизат в сила и имат правно действие, т.е. към 01.01.2023 г., били отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Следвало да се посочи още, че с придадената обратна сила се предвиждали по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което било изцяло съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА.

Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023 г., сключилите го страни му били придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагали, считано от 01.01.2023 г. По този начин било налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. Разяснява се, че в случая изрично било посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023 г. Към този момент следвало да се определи и кръгът на правоимащите лица.

Затова се счита, че ищцата която била полагала труд в процесния период имала право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Тъй като с приемането на разпоредбите били преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следвало да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е било увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.

Ето защо за ищцата бил налице правен интерес да предяви настоящите искове за заплащането на дължимото увеличение на месечното възнаграждение за положения труд през периода 01.01.2023 г. - 27.07.2023 г. в размер на 348.06 лв. на месец, или общо сумата от 2436.46 лв. /за шест месеца/; Да иска дължимото увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за изплатените 11 брутни заплати - сумата от 3828.72 лв. /11м по 348.06 лв./; Да иска неплатено дължимото увеличение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск със 15 % от 3377.14 лв. или сумата от 506.55 лв.

Предвид изложеното, и след доказване на твърдяните факти и обстоятелства, ищеца моли съда:

1. ДА ОСЪДИ СУ „ИВАН ВАЗОВ“ БУЛСТАТ 000582554, представлявано от Директора:

М.К., с адрес за призоваване: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев“ № 54, да заплати на ищеца сумата от 2436.46 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023 г. до 27.06.2023 г. в размер на 348.06 лв. на месец, ведно със сумата от 501.13 лв. - по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава за вземането ни за периода 19.09.2023 г. /съгласно Заявлението за изпълнение/ до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението;

2. ДА ОСЪДИ СУ „ИВАН ВАЗОВ“ БУЛСТАТ 000582554, представлявано от Директора:

М.К., с адрес за призоваване: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев“ № 54, да заплати на ищеца сумата от 3828.72 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 348.06 лв. на месец, ведно със сумата от 787.49 лв. - по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забава за вземането й за периода 19.09.2023 г. /съгласно Заявлението за изпълнение/ до 16.03.2025 г., ведно

2 със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението;

3. ДА ОСЪДИ СУ „ИВАН ВАЗОВ“ БУЛСТАТ 000582554, представлявано от Директора М.К., с адрес за призоваване: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев“ № 54, да заплати на ищеца сумата от 506.55 лв., представляващо неплатеното дължимо увеличение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск със 15 % от 3377.14 лв., ведно със сумата от 104.18 лв. - по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забава за вземането й за периода 19.09.2023 г. /съгласно Заявлението за изпълнение/ до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства по опис.

Правят се доказателствени искания съда да задължи ответника, да представи Анекса на ищцата от 01.09.2022 г., ведно с основния трудов договор, тъй като в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не било посочено кой договор се прекратява.

Моли, ако ответникът оспори размера на претендираните суми, съдът да назначи СЧЕ.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника СУ „ИВАН ВАЗОВ“ с ЕИК 000582554, представлявано от Директора М.К., с адрес: ***, чрез адв.Д. П. от АК - Сливен, с който се посочва, че исковата молба е допустима, но по същество неоснователна.

Сочи се, че не оспорват, че ищцата М. Д. А. е била в трудово правоотношение със СУ „Иван Вазов“ гр.Нова Загора от 2007 г. до прекратяване на правоотношението, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране, прекратено със Заповед № РД-07-1060/25.07.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

Твърди се, че въз основа на тази заповед на г-жа А. били изплатени всички дължими й се обезщетения, подробно описани в заповедта.

Също така не се оспорва, че г-жа А. е била редовен член на НУС към КНСБ в СУ „Иван Вазов“ гр.Нова Загора до 30.06.2023 г., но се оспорва, че г-жа А. е заплащала членския си внос към местната организация в училището за периода 01.01.2023 г. 30.06.2023 г. и въз основа на това, че може да се ползва от разпоредбите на Колективните трудови договори.

Спорните претенции на г-жа А. по делото били следните:

Ищцата считала, че считано от 01.01.2023 г. следва да й се заплати допълнително увеличение върху работната заплата на основание Анекс № Д01 - 192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01 - 269/06.12.2022 г., с който бил изменен КТД. Така според нея нейното трудово възнаграждение е трябвало да бъде увеличено с 15 % считано от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение на 25.07.2023 г.

В тази връзка без да било посочено как точно е изчислена претенцията, г-жа А. претендирала да й бъде заплатено допълнително обезщетение в размер на:

- 2436.46 лв. увеличение на основното трудово възнаграждение с 15 % за периода от 01.01.2023 г. до 27.06.2023 г. в размер на 348.06 лв./месец, ведно със сумата 501.13 лв. за забава за изплащане на вземането за периода от 19.09.2023 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението;

Ищцата претендирала сумата от 3828.72 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ представляващо увеличение на 11 брутни заплати в размер на 348.06 лв./мес., ведно със сумата от 787.49 лв. лихва за забава, за периода от 19.09.2023 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване 3 на иска до окончателно изплащане на задължението;

Ищцата претендирала сумата от 506.55 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск увеличен с 15 % от 3377.14 лв., ведно със сумата от 104.18 лв., лихва за забава, за периода от 19.09.2023 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението.

Въз основа на тези твърдения г-жа А. поискала преизчисляване на дължимите й се обезщетения при пенсиониране.

Заявява се, че така предявените искове считали, че са процесуално допустими, но по своето същество същите били неоснователни.

Основния спорен въпрос по делото бил:

Следва ли разпоредбите на подписания на 10.08.2023 г. анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., да се прилага за служителите, освободени преди подписването му? Т.е. спорно по делото било, може ли подписания на 10.08.2023 г. Анекс към КТД да има обрано действие от 01.01.2023 г. за всички педагогически специалисти заемали длъжност към тази дата или той действа само занапред.

Ответната страна считала, че страните по КТД се били договорили осигурените средства да бъдат ползвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата педагогически специалисти. Към датата на подписването на анекса ищцата не е била заето лице в системата на образованието и член на страна по КТД, тъй като същата е била освободена със заповед, считано от 10.07.2023 г. Считат, че Анекса към КТД подписан на 10.08.2023 г., се отнасял (имал действие) само за заетите педагогически специалисти към датата 10.08.2023 г. и след това, а датата 01.01.2023 г. всъщност не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а била начален момент, от който се увеличавали работните заплата за лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на заплатата възниквало на 10.08.2023 г., с подписване на анекс към тази дата, поради което и към тази дата следвало да бъде очертан кръга на правоимащите лица.