Присъда № 64 от 13.06.2022, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1405/2021 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от Г. К. Г., ЕГН ********** от с. Драгор, обл. Пазарджик, която е повдигнала обвинение против подсъдимата П. ИВ.

ИВ., ЕГН ********** от гр. Пазарджик за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно затова, че на 13.11.2019 година, в гр.Пазарджик й е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител Г. се явява лично и с повереник, чрез който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Повереникът пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимата.

Не претендира присъждане на направени по делото разноски.

Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Дава обяснения, с които не се признава за виновна по така повдигнатото й с частната тъжба обвинение. Иска да бъде оправдана.

Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението.

С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от тъжителя Г.Г. против подсъдимата П.И. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.11.2019г., до окончателното й изплащане. В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител и гр. ищец поддържа гражданския иск до размер от 5000 лева и иска присъждането именно на тази сума като обезщетение за неимуществените вреди. Защитникът на подсъдимата оспорва иска и пледира за отхвърлянето му като неоснователен.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Между семействата на тъжителката Г. и подс. И. били установени добри приятелски взаимоотношения от дълги години. Те обаче се влошили през 2019г., защото съпругът на подсъдимата – св. И.И., бил нает от този на тъжителката – св. М. Г., да изгради система за парно отопление в дома им.

Поради некачествено изпълнение на ремонтните дейности, забава във времето и непредставяне на документи за получени парични суми, св. Г. се скарал със св.И. и го изгонил от дома им, като така прекратил всякакви взаимоотношения с него. Това се отразило и на взаимоотношенията между тъжителката и подсъдимата, които също охладнели една спрямо друга.

1

Към момента, когато се случило всичко това, тъжителката стопанисвала под наем търговски обект - магазинче, находящо се в гр.Пазарджик на бул.

„Ал.Стамболийски“ № 78, в което продавала основно закуски, захарни изделия и напитки.

Подс. И. пък работела като търговски представител и дистрибутор на търговската марка „Д.“. По повод на това тя била доставила за ползване в магазинчето на тъжителката хладилни витрини /малка и голяма/ и я снабдявала с минерална вода, с търговска цел.

Заради настъпилия разрив в отношенията между двете семейства по посочената по-горе причина, тъжителката Г. решила да преустанови и служебните отношения, които имала с подс. И.. Ето защо в началото на м. ноември 2019 г. й се обадила по телефона с предложение да преустановят търговските им отношения, от което подсъдимата не останала особено доволна.

Няколко дни преди инкриминираната дата, подс. И. отишла в търговския обект на тъжителката, откъдето взела само голямата хладилна витрина, а малката останала.

На 13.11.2019г., след 07:30 часа, тъжителката отишла на работа в обекта си. Минути след това на място пристигнала и подсъдимата, като била видимо ядосана. Нарекла тъжителката неблагодарница и започнала да бута по земята стелажи, с наредените върху тях стоки. След това минала зад барплота, където била тъжителката. Хванала я с две ръце за шията и започнала да я души. Г. опитвала да се освободи от захвата на подсъдимата, при което била одрана с нокти в областта на шията. Успоредно с душенето подс. И. дърпала към себе си тъжителката, след което я блъскала назад към стената и ръба на мивката. Това продължило минута-две, след което тъжителката Г. успяла да се освободи от ръцете на подсъдимата. Побегнала извън магазина си и отишла в намиращото с наблизо кафене, стопанисвано от св.Г.Ц.. Била изключително уплашена и разстроена. Споделила й, че е била нападната, душена и удряна от подсъдимата, както и че същата разхвърляла магазина й. Веднага след това тъжителката позвънила на тел.112, като започнала да води разговор с оператор на телефона за спешни повиквания, обяснявайки какво се било случило и искайки изпращането на полицейски екип. В този момент св.Ц. погледнала навън и видяла, че подс.И. е на улицата, като качвала в служебния си автомобил малката хладилна витрина. Тогава Ц. заключила входната врата на своя обект от вътрешната страна и двете с тъжителката останали в него.

След като тъжителката приключила разговора с оператора на тел.112, тя показала на св.Ц. нараняването, което била получила в областта на шията. В този момент от врата й паднало златно синджирче, което носела, като станало ясно, че същото е скъсано, но до този момент се било задържало на дрехите на Г.. След като натоварила хладилната витрина, подс.И. дошла до обекта на Ц., но разбрала, че врата му е заключена. Та повикала тъжителката, но същата отказала да излезе навън при нея, след което И. си тръгнала. Веднага след 2 това тъжителката се обадила на своя съпруг – св.М. Г., като му разказала какво се случило. Той пък позвънил на съпруга на подсъдимата – св.И.И. и го попитал какво била направила жена му, споделяйки, че имало конфликт между двете им съпруги и че била повикана полиция. На свой ред св.И. се обадил на подсъдимата и я попитал какво се е случило, а тя отвърнала, че не се било случило нищо, но казала, че ще се върне в обекта на тъжителката, за да види какво става. Междувременно там вече били пристигнали полицейски служители – свидетелите Д.К. и Д. Й., които започнали да снемат обяснения от Г.. Такива били снети и от И., след нейното пристигане на място. Спрямо тъжителката и подсъдимата били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР, с които им било разпоредено писмено за в бъдеще да решават всички спорни въпроси според действащото законодателство. Междувременно на място били пристигнали и съпрузите на тъжителката и подсъдимата.

На следващия ден – 14.11.2019г., в 08:30 часа, тъжителката Г., придружавана от своя съпруг, посетила кабинета по Съдебна медицина в „МБАЛ – Пазарджик“ АД, където била освидетелствана от съдебен медик, който издал медицинско удостоверение.

По-късно през деня, около 12:30 часа, тъжителката посетила психиатричен кабинет, където била прегледана от доктор-психиатър.

От приетото по делото като писмено доказателство СМУ № 341/14.11.2019г. /л.12-13 от материалите, съдържащи се в кориците на НЧХД № 2340/19г. на ПзРС/ се установява, че при извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни увреждания:

По лявата странична повърхност на шията имало мораво кръвонасядане с размери 3 х 1 см. По цялата дясна странична част на шията имало мораво кръвонасядане с размери 3 х 2 см, а сред него имало разкъсно-котузна рана , с размери 0,5 х 0,8 см, без коричка. По лявата горна средна гръбна част имало синкаво-червеникаво кръвонасядане с размери 16 х 5 см. По предната повърхност на лявата мишница било установено мораво-синкаво кръвонасядане с размери 5 х 2 см. Била установена болезненост по лицето, главата и крайниците.

Така констатираните телесни увреждания според съдебния медик съставлявали лека телесна повреда, а в частност описаната по-горе разксъсноконтузна рана причинила на пострадалата разстройство на здравето извън случаите не чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

От приетия по делото като писмено доказателство Амбулаторен лист № 1438/14.11.2019г., издаден от психиатъра д-р К. Т. /л.14 от материалите, съдържащи се в кориците на НЧХД № 2340/19г. на ПзРС/ се установява, че в момента на прегледа е била напрегната, тревожна, плачела, имала тремор на тялото, като споделила, че не може да спи и да се храни, т.к. преживявала отново случилото се предишния ден, за което също споделила на психиатъра и той го вписал в графата „анамнеза“. Психиатърът констатирал, че била 3 психомоторно видимо напрегната, емоционално лабилна, а мисленето й било ангажирано със свръх преработка на психотравмените събития. Като обективно състояние констатирал още инсомния, анорексия, астеновегетативен синдром. Предписано било медикаментозно лечение с ксанакс и диазепам, а при нужда релаксофитол.

По повод на описаното до тук тъжителят Г.Г. сезирала с тъжба РСПазарджик, в резултат на което било отпочнато настоящото наказателно производство. Преди образуване на настоящото производство, тъжителката Г. подала тъжба в РС-Пазарджик за същия инцидент, в която обаче твърдяла, че подсъдимата била извършила деянието в качеството й на длъжностно лице и спрямо нея също в качеството й на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на служебните им задължения, както и по хулигански подбуди.

По тази тъжба било образувано наказателно производство по НЧХД № 2340/2019г. на ПзРС, но с разпореждане на съда от 11.12.2019г. същото било прекратено на основание чл.247а ал.3 от НПК и материалите били изпратени по компетентност на РП-Пазарджик, с оглед изнесени данни за извършено престъпление от ОХ – по чл.131 ал.1, т.1, т.2 и т.12 от НК. С постановление на прокуратурата от 09.08.2021г., образуваното ДП било частично прекратено, досежно извършено престъпление по чл.131 от НК и спряно, досежно установеното от прокурора извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на пострадалата било изпратено съобщение за това. В срока по чл.81 ал.3, предл.2 от НПК, тъжителката Г. подала настоящата тъжба.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите М. Г., Г.Ц. и Б.П., частично от тези на свидетелите Д. Й., Д.К., Д.Ч., Г.Т. и И.И., също от приетите по делото писмени доказателства и вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ аудиозапис на подаден на тел.112 сигнал за инцидента. Този компактдиск има статут на веществено доказателство по смисъла на чл.109, предл. последно от НПК, тъй като същият съдържа аудиозаписи на входящи и изходящи телефонни повиквания, като с тях би могло да се допринесе за изясняване на релевантни за делото факти. Самите аудиозаписи, като входящи и изходящи повиквания по смисъла на чл.15 от ЗНССПЕЕН112 съставляват данни, записани автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Тези данни пък имат статут на веществено доказателствено средство /ВДС/ по смисъла на чл.17 от горецитирания закон. Съдът не намери за необходимо да подлага вещественото доказателство и съдържащите се в него ВДС на експертен анализ, посредством назначаването на аудио-техническа експертиза, т. к. автентичността им не бе оспорена от страните по делото.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта им, в която отрича да е нанасяла умишлено побой над пострадалата по описания по-горе начини. Според заявеното от подсъдимата, на инкриминираната дата сутринта, преди 08:00 часа, тя отишла в обекта на тъжителката и я заварила там още докато отключвала входната врата. Двете се поздравили за добро утро, след което влезли вътре. Подсъдимата казала на тъжителката да 4 отмести два стола, които пречели, след което да й помогне да изтеглят витрината. Тя обаче не й съдействала, а излязла навън и отишла в съседния обект на св.Ц.. След това подсъдимата натоварила сама хладилната витрина в служебния си автомобил и отишла пред обекта на св.Ц., където се намирала тъжителката, с намерение да оформят приемо-предавателен протокол за взетата витрина. Установила обаче, че обекта е заключен отвътре и тъжителката не искала да излезе, затова постояла още няколко минути и си тръгнала. Насочила се към търговски обекти, които следвало да обслужи, находящи се на ЖП гарата в града, когато получила обаждане от съпруга й.