Решение № 30 от 17.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Русе, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201769 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 24-0457-000537/01.10.2024 г. на началника на РУ Ветово към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление и намира, че същото е неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснато нарушение на материалния закон. Не били съобразени от наказващия орган всички факти и обстоятелства, относими към извършеното нарушение. Деянието следвало да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради ниската си обществена опасност. По-ниската обществена опасност се определяла от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по смисъла чл. 6 ЗАНН. Следвало да се вземат предвид и всички други обстоятелства, 1 относими към извършеното, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът, неговата личност, отражение на деянието сред обществото и др. Налице било постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 5673/2024 г., с което е отказано образуването на досъдебно производство с аргумент, че е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, но въпреки това наказващият орган не приел случая за маловажен по чл.

28 ЗАНН и при индивидуализацията е приел обратното съгласно правилата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, че деянието се отличавало с висока обществена опасност и имало негативен отзвук сред останалите участници в движението. Посочено било, че деянието е извършено умишлено и виновно при форма на вината пряк умисъл. С това наказващият орган превишил правата си и иззел функциите на прокуратурата, която се била произнесла вече по случая. Наказващият орган не съобразил и това, че жалбоподателят бил водач от близо 39 години, без да бил наказван досега, като притежавал „златен талон“ за водач на МПС без наказания. Това превозно средство жалбоподателят управлявал в гр. Ветово повече от 2 години, без да е бил предупреждаван, че нарушава закона. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. П. А. от АК – Русе, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Налице било произнасяне на РП – Русе, че извършеното деяние било с ниска обществена опасност. Наказващият орган не извършил преценка дали случаят е маловажен, а прескочил правата си, като не се съобразил с преценката на прокурора за малозначителност на деянието, а приел, че е налице административно нарушение, в противоречие с извода на прокуратурата. Обществената опасност се определяла и от цялостната характеристика на деянието и дееца. Последният притежавал „златен талон“, който се издавал на определени лица, които не нарушавали закона като водачи. Жалбоподателят близо 39 години не нарушавал закона и не бил наказван. Това трябвало да бъде съобразено от наказващия орган и случаят да се отнесе като маловажен. Жалбоподателят не е създавал опасност за движението. Той съзнавал, че е управлявал МПС, но не бил запознат, което не било оправдание, но никой не го бил предупреждавал.

Административнонаказващият орган – началникът на РУ Ветово към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Т. Й., която оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а 2 наказателното постановление потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 16.10.2024 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 03.10.2024 г. лично, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 24-0457-000537/01.10.2024 г. на началника на РУ Ветово към ОД МВР – Русе е издадено против М. Д. М. за това, че на 24.08.2024 г., в 09,10 ч, в гр. Ветово, на кръстовището на улиците „Хан Кубрат“ и „Георги Сава Раковски“ управлявал своето собствено двуколесно ППС, марка SHANSU, с номер на рама CP60V1000W60H000025, с мощност от 1000 W, по пътищата, отворени за обществено ползване, което не било регистрирано по надлежния ред.

От разпита на актсъставителя, допуснатия свидетел и приложените към делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 24.08.2024 г., към 09,10 ч, полицейските служители на РУ – Ветово К. К. Ц. и Р. С. С. осъществявали пътен контрол в гр. Ветово и се намирали в района на кръстовището на улиците „Хан Кубрат“ и „Георги Сава Раковски“.

Те забелязали жалб. М. да наближава към тях, управлявайки своя мотопед – двуколесно ППС с електрически двигател марка SHANSU, с номер на рама CP60V1000W60H000025, с мощност от 1000 W, и решили да го спрат и да му извършат проверка. Те установили, че това превозно средство принадлежало към категорията L1e-B съгласно съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г., а по своите характеристики можело да развива скорост до 45 км/ч. От това полицейските служители приели, че управляваното от М. превозно средство подлежало на задължителна регистрация съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП и правилата на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните 3 пътни превозни средства. При това положение св. Ц. съставил АУАН срещу жалб. М., защото управляваният от него мотопед не бил регистриран.

С Постановление от 25.09.2024 г. по пр. пр. № 5673/2024 г. на РП – Русе било отказано образуването на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, защото деянието не съставлявало престъпление поради своята малозначителност и материалите са изпратени на началника на РУ – Ветово към ОД МВР – Русе за вземане на административно отношение.

Според приложения към материалите по делото сертификат процесното превозно средство е категория L1e-B съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г., мощността на двигателя е 1 kW, а максималната конструктивна скорост – 45 км/ч.

Тази установена фактическа обстановка като цяло не се и оспорва от жалбоподателя. Единственият довод на защитата е за съставомерността на нарушението, респективно индивидуализация на наказанието.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предписва наказание за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Видно от доказателствата по делото двуколесното ППС марка SHANSU, с номер на рама CP60V1000W60H000025, с мощност от 1000 W, представлява моторно превозно средство съобразно дефиницията на § 6, т.

11 на ДР ЗДвП, защото притежава двигател за придвижване, независимо че същият е електрически такъв, а не с вътрешно горене. Съгласно чл. 140, ал. 1 4

ЗДвП на регистрация подлежат всички моторни превозни средства, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване. Въведен е принцип на всеобща регистрация на превозни средства, оборудвани с двигател, чрез който се осъществява тяхното предвижване. Изключения са предвидени само в чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. В т.

9 е посочено, че не подлежат индивидуалните електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Процесното ППС марка „SHANSU“ не попада обаче в тази дефиниция, доколкото от представения сертификат е отразено в графа 2.1.2., че собствената му маса е 144 кг, т.е. повече от посочените в дефиницията на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП маса от 50 кг и следователно не попада сред изключенията, неподлежащи на регистрация. Не са налице доказателства това превозно средство да е било регистрирано, поради което жалб. М. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, в чието извършване е обвинен. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е нерегистрирано. По силата на закона той е бил длъжен да предприеме действия по неговата регистрация, като незнанието, че е следвало да стори това, не означава субективна несъставомерност на деянието, защото незнанието на съответните нормативни правила не може да послужи за освобождаване на никого от отговорност. Въпреки знанието, че това превозно средство не е регистрирано, жалбоподателят е предприел движение по пътищата, отворени за обществено ползване, в нарушение на диспозицията на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

За нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП се предвиждат две кумулативни наказания – глоба в размер от 200 до 500 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.

Действително са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно личността на жалбоподателя, доколкото не са налице доказателства той някога да е извършвал пътни нарушения, а с управлението си на това превозно средство не е създавал опасност за движението. Превозното средство не може да развива скорост повече от 45 км/ч, което също означава, че обществената опасност от управлението му е ниска. Въпреки наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът е в невъзможност да намали или измени наложените наказания под законоустановените минимуми, доколкото е налице забрана за това съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН. Случаят не 5 може да бъде квалифициран и като „маловажен“ с оглед приложението на чл.

28 ЗАНН, защото този институт не е приложим за нарушенията по ЗДвП поради изричната забрана на текста на чл. 189з ЗДвП. Така единствен вариант би се явила преценката за малозначителност на деянието съгласно чл. 11 ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 НК. Следва да се отбележи, че е неправилно становището на защитата, че наказващият орган е „подменил“ волята на прокурора и е направил нова преценка за наличието на обществена опасност. На първо място, преценката на прокурора за това дали е налице обществена опасност или не, направена в Постановление от 25.09.2024 г. по пр. пр. № 5673/2024 г. на РП – Русе, обхваща само и единствено съставомерността на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК. В постановлението не е коментирано дали обществената опасност е толкова ниска, че следва да изключи и съставомерността на деянието и като административно нарушение съгласно чл. 6 ЗАНН. Аксиматична истина е обстоятелството, че когато едно деяние осъществява формално белезите както на административно нарушение, така и на престъпление, то определящият фактор за наказуемостта му се явява обществената опасност, като за престъпленията същата е по-висока отколкото при административните нарушения. В настоящия случай прокурорът е преценил, че обществената опасност не е достатъчно висока, за да бъде квалифицирано деянието като престъпление, но тя не изключва административнонаказателната отговорност, поради което материалите по прокурорската преписка са изпратени на административнонаказващия орган.