Определение № 20574 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20574 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509523 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 24.07.2026 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение от 14.07.2026 г., постановено по гражданско дело № 1871/2026 г. на Софийски районен съд, 32 състав, в частта, с която съдът връща на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на акта в обжалваната част и моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предвид неизпълнение на дадените точни указания за внасяне на дължимата държавна такса, актът на СРС е правилен в обжалваната част – налице са предпоставките за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Дори и след предявяване на исковете по чл. 422 ГПК /в срока за изпълнение на указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК/ ответникът да не е заплатил изцяло сторените от ищеца разноски по заповедното производство /за юрисконсултско възнаграждението/, исковият съд не може да издаде изпълнителен лист за тези разноски въз основа на заповедта. След предявяване на иска за установяване на вземането по заповедта съдът, който разглежда иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе /с 1 осъдителен диспозитив/ за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство /виж т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, с оглед твърденията за неплатени разноски по заповедното производство, ищецът е следвало да направи искане за присъждането им. При липсата на присъдени такива в акта, с който се туря край на производството, да направи искане по чл. 248 ГПК, каквото в случая ищецът не е сторил.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно. Подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение, Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от 24.07.2026 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение от 14.07.2026 г., постановено по гражданско дело № 1871/2026 г. на Софийски районен съд, 32 състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2