Решение № 61 от 01.04.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ловеч, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200809 по описа за 2023 година

С Електронен фиш Серия К №7729586 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на М. Т. Н., ЕГН ********** от гр. Б., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.06.2023 г. в 11:23 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, в с. Микре, с АТСС СПУКС„ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „Ф.Т.“ с рег. № ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 75 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост със 25 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5561277 на 23.09.2022 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят М. Т. Н., който го обжалва в срок, чрез адв. К. от АК Варна, след дадени указания от съда, е посочил, че предмет на жалбата е Електронен фиш Серия К №7729586 издаден от ОД на МВР Ловеч, и че моли същия да бъде отменен като незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, в която насока излага подробни аргументи. Излага, че в обжалвания електронен фиш не е идентифицирана нарушената правна норма, сочеща повторност, както и възражения касаещи несвоевременното комплектуване на преписката, предвид на това, че АНО е счел себе си за некомпетентен да се произнесе по същото, и изпращането и в РС Ловеч, с което бил допуснал в АИС АНД процесния ЕФ да фигурира със статус „влязъл в сила“. Оспорва годността на използваното в случая АТСС, годността на съставения протокол на основание чл.10, ал.1 от Наредба №81213-532/2015 г., годността на предоставения от АНО снимков материал. Твърди, че процесното АТСС е бил разположено неправилно, без да са изпълнени правилата на производителя, че не са представени всички кадри от АНО, съдържащи нормативно изискуемите метаданни по закон реквизити. Твърди, че е налице неправилна административна намеса от АНО във функциите на АИС на ЕЦОН.

1

С оглед на гореизложеното моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен, като на доверителят и бъдат присъдени направените разноски по делото. В даденият му от съда срок представя писмени бележки, в които е изложил подробни аргументи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и неговия процесуален представител адв. К. от ВАК. В даденият му от съда срок чрез своя процесуален представител жалбоподателят е представил писмени бележки, в които е изложил подробни аргументи, в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и е направил искане съдът да му присъди направените по делото разноски съгласно приложения списък.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 25.07.2023 г. На 07.08.2023 г. жалбоподателят Н. е депозирал заявление с вх. №906000-12443/11.08.2023 г., в което е посочил, че са налице предпоставките на чл.54, ал.1, т.2 и т.7 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП и моли процесния ЕФ да бъде анулиран, поради неправилно приложение на материалния закон и неправилно приложение на санкционната норма. По делото е представено, прието и вложено като доказателство писмо с рег. №906000-13747/01.09.2023 г., което възражение е връчено на жалбоподателя Н. на 05.09.2023 г. / известие за доставяне на лист 41 от делото/, с което последния е уведомен, че процесния ЕФ не е анулиран и може да бъде обжалван пред Районен съд Ловеч. Жалбата въз основа на която е образувано настоящето дело е с вх.

№906000-14115/08.09.2023 г. С оглед на така ангажираните по делото доказателства от които се установява, че жалбоподателят е депозирал възражение за анулиране на процесния ЕФ, както и че непосредствено след като му е връчен отговора по това възражение същия е обжалвал ЕФ пред РС Ловеч, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 25 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС, тъй като посоченото място на извършване на нарушението – ПП І – 4, км. 34+900 е в границите на населеното място на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.

От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 138 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е 2 отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр.

Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 78 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 75 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като тя е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.

4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.

Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26.

Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП. При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( 3 нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.