Определение № 611 от 11.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Враца, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500448 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК вр. чл.83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12497/27.08.2025г., подадена от П.

В. Е. чрез ЕАД Е. И., против определение № 1280/15.07.2025г., постановено по гр. дело № 521/2025г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлено искането й за освобождаване от заплащането на депозит за вещо лице.

Жалбоподателката излага, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд приложил разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, тълкувайки я ограничително, била направена неправилна преценка относно социалния статус на П. Е., получаваният от нея доход, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, фактът, че отглежда малко дете, както и множеството дела, по които тя била страна. В случая първоинстанционният съд препятствал достъпа до правосъдие, поради невъзможността да заплати дължимия депозит, което в случая бил отказ от правосъдие. Излага се, че атакуваният съдебен акт противоречи със съдебна практика на ВКС, посочена в жалбата.

Предвид липсата на доходи, преценката на имущественото състояние, социалния статус на П. Е., получаваният от нея доход, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, фактът, че отглежда малолетно дете, както и множеството дела, по които била страна и следвало да плати държавни такси и депозити за съдебно-счетоводни експертизи, както и дължимите разноски по производството, които П. Е. не била в състояние да заплати, се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

1

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано по искова молба, подадена от П. В. Е. чрез ЕАД Е. И. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която се иска провъзгласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ***/18.08.2021 г., както и да се провъзгласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и обезчаващ договор за потребителски кредит № ***/18.08.2021 г. Иска се да се осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата от 20 лв. – платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***/18.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да се осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 50 лв. – претендирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за потребителски кредит № ***/18.08.2021 г.

С исковата молба е поискано изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани от ищцата задачи.

С молба с вх. № 9784/01.07.2025 г. ищцата чрез ЕАД Е. И. е поискала освобождаване от внасяне на депозит за съдебно-счетоводна експертиза, както и съдът служебно да извърши справки НОИ, НАП, АВ, както и за кредитната задлъжнялост на ищцата и след като съпостави доходите й, да се прецени дали тя би могла да заплати определения депозит за експертиза.

Първоинстанционният съд е извършил служебно справи за доход от пенсия и добавки за периода 02.07.2024 г. – 02.07.2025 г., справка обезщетения за безработица за периода 02.07.2024 г. – 02.07.2025 г., справка за болест и майчинство за периода 02.07.2024 г. – 02.07.2025 г., справка от Национална агенция по приходите за електронни трудови записи.

Съдът служебно с определение № 1207/02.07.2025г. е изискал служебно информация от НАП за изплатени на ищцата от установените нейни работодатели трудови възнаграждения, считано от 01.07.2024 г.

2

Поисканата информация е предоставена от НАП /стр. 128 –стр. 130 от първоинстанционното производство/ със справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.07.2024 г. – 08.07.2025 г. и справка –данни за осигуряването на ищцата за периода от м.07.2024 г. до м.06.2025 г.

От направената служебна справка за болест и майчинство за периода 02.07.2024 г. – 02.07.2025 г. се установява, че за периода м.май 2025 г. – м.юни 2025 г. ищцата е получила обезщетения за временна неработоспособност, както следва: за май 2025 г. – 4126,26 лв. и за месец юни 2025 г. – 866,52 лв.

От представената справка от ТД на НАП - Велико Търново, офис Враца се установява, че ищцата е получавала доходи от три работодателя до месец май 2025 г.

С определение № 562/14.10.2025 г. въззивният съд е указал на П. В. Е. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението да представи декларация по образец за имущественото си състояние и това на нейното семейство, доказателства, които да установят предвидените в нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, доказателства за нейната кредитна задлъжнялост и доказателства във връзка с изложеното от нея, че е страна по множества дела, по които следва да плати държавни такси и депозити за експертизи.

С молба с вх. 7439/28.10.2025 г. ищцата чрез ЕАД Е. И. е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

В декларацията под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК ищцата е декларирала, че не е семейна, има два малолетни деца – Т. П., родена на *** и М. Б., роден на ***, че получава доход от 900 лв. – обезщетение за бременност и раждане, че притежава МПС „Дачия Сандеро“, година на производство 2013 г., както и апартамент, около 68 кв.м, находящ се в гр.

Враца. Декларирала е също, че не притежава акции, облигации, не притежава движими вещи със значителна стойност, че не разполага с влогове в банки на значителна стойност и че няма вземания от трети лица.

От извършена служебна справка от въззивния съд за обезщетения за болест и майчинство за периода 01.01.2025 г. – 04.11.2025 г., се установява, че ищцата е получавала следните обезщетения, както следва: за временна неработоспособност за май 2025 г. – 4126,26 лв., за временна неработоспособност за юни 2025 г. – 1807,44 лв., за временна неработоспособност за юли 2025 г. – 940,92 лв., за временна неработоспособност за август 2025 г. – 3293,23 лв., за временна неработоспособност за септември 2025 г. – 2195,49 лв., за бременност и раждане на дете – чл.50 и чл. 51 КСО за месец септември 2025 г. – 940,92 лв., за бременност и раждане на дете – чл.50 и чл. 51 КСО за месец октомври 2025 г. – 3606,87 лв.

3

Въззивният съд е направил и служебна справка за обезщетения за безработица за периода 01.01.2025 г. – 04.11.2025 г., от която се установява, че ищцата не е получавала такива, както и служебна справка за трудови договори, от която се установява, че ищцата е страна по три активни трудови договора.

При така изведеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следното:

Обстоятелствата, които обуславят освобождаването от държавна такса и разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК най-общо се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебно производство.

Институтът на освобождаване от плащането на държавна такса и разноски по делото има подчертана социална функция и е установен в защита на социално слаби физически лица и за гарантиране възможността им за достъп до правосъдие. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК се прилага не в случай на затрудненост на страната да осигури заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото, а при констатирана невъзможност да заплати същите.

В производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка на доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски, изискуеми в производството. Тези обстоятелства се удостоверяват с подадена от молителя декларация, за чиято истинност той носи наказателна отговорност, и с представени от него доказателства. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства същите следва да се съпоставят с цената на исковете и с пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да се извърши крайният извод дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото /в този смисъл постоянната практика на ВКС, задължителна за съдилищата - напр. определение № 5 от 9.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7695/13 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./.

4

В настоящия случай от представените пред първоинстанционния и въззивния съд доказателства, както и от извършените по делото служебни справки безспорно се установява, че жалбоподателката е жена на възраст 33 години, в добро здравословно състояние, има две малолетни деца, не е семейна, доходите й в периода май 2025- ноември 2025 г. са единствено от обезщетение за временна неработоспособност, свързана с бременността на ищцата и за бременност и раждане на дете по чл. 50 и чл. 51 КСО, които са целеви доходи за отглеждане на дете. Също се установява, че към ноември 2025 г. ищцата е в майчинство по отглеждане на дете.

Не се доказва наличието на получаване на други доходи от ищцата.

Следва да се отбележи, че като източник на средства за заплащане задължението за депозит за вещо лице, могат да се ползват само паричните средства, налични по банкови сметки, но не и притежаваните от ищцата недвижим имот и МПС. Това е така, защото от страната не е декларирано, а и не се установява притежаването на тези вещи да носи някакъв доход на парични средства за собственика им към момента на искането за освобождаване от заплащане на депозит, който е релевантният такъв, към който се прави преценката на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК.

За възможността на ищцата да заплати депозита за вещо лице от значение е, че същата следва да осигури задоволяването на своите основни жизнени потребности, както и тези на двете й малолетни деца.

Предвид и обстоятелството, че тя сама отглежда двете си малолетни деца и е в отпуск по майчинство, то абсолютно невъзможно е за нея да поеме заплащането на депозит за вещо лице в размер на 400 лв. за съдебносчетоводна експертиза в първата инстанция.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, при които ищцата следва да бъде освободена от заплащането на депозит за вещо лице в размер на 400 лв. за съдебно-счетоводна експертиза в първата инстанция.

При изложените съображения, определението на районния съд е неправилно и същото следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на Районен съд-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по хода на делото.

5

Водим от горното, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1280/15.07.2025г., постановено по гр. дело № 521/2025г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлено искането на П. В. Е., ЕГН **********, с адрес: *** за освобождаване от заплащането на депозит за вещо лице за съдебно-счетоводна експертиза , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА П. В. Е., ЕГН ********** от задължението да заплати депозит за вещо лице в размер на 400 лв. за съдебно-счетоводна експертиза по гр. дело № 521/2025г. пред Районен съд – Враца.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по хода на делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Враца, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ