Решение № 888 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. В., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110109065 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК от М. Т. С., ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетните А. Д. К., ЕГН **********, роден на 24.08.2016 год. и Д. Д. К., ЕГН **********, роден на 05.08.2020 год., всички с постоянен адрес: гр. Б., обл. В., ул. Р. № ** против Д. К. К., ЕГН ***, адрес: с. Т., общ. А., обл. В., ул. Ц. № **.

Ищецът твърди, че с ответника са родители на децата А. и Д., като от година и половина бащата не живее с децата и тяхната майка. Заявява, че той не се интересувал от децата и не давал издръжка. Претендира упражняването на родителските права и местоживеенето на децата при нея. Желае на бащата да бъде определен режим на лични отношения с децата. Претендира издръжка за бъдеще време в размер на 400.00 лева месечно за всяко от децата, както такава за една година назад преди завеждане на делото в същия размер. Моли да бъдат присъдени разноски.

В законоустановения срок ответникът е дал отговор. Не оспорва искането да бъдат предоставени родителските права на майката и определено местоживеенето на децата при нея. Оспорва предложения режим на лични отношения, който намира за твърде ограничителен, както и размера на 1 претендираната издръжка. Твърди, че ежемесечно е давал издръжка на децата чрез тяхната майка, но на ръка и без документ. Счита, че не дължи издръжка за минал период и моли този иск да бъде отхвърлен. Сочи, че няма възможност да заплаща издръжка над 270.00 лева месечно, тъй като работи на четири часа, получава минимално възнаграждение и дължи издръжка на още едно свое дете. Желае определяне на разширен режим на лични отношения с децата.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на децата А. Д. К., ЕГН **********, роден на 24.08.2016 год. и Д. Д. К., ЕГН **********, роден на 05.08.2020 год.

Това се установява и от Удостоверение за раждане на А. Д. К. издадено въз основа на акт за раждане № *** г., Удостоверение за раждане на Д. Д. К. издадено въз основа на акт за раждане № *** г., издадени от Община В..

Не се спори между страните, че родителските права се упражняват от майката и че родителите са разделени от около година и половина преди завеждане на делото.

Страните не спорят, че А. е ученик в СУ „С. С. К. и М.“, гр. Б., обл. В., дневна форма на обучение в първи клас през учебната 2023/2024 год. и че редовно посещава учебните занятия. Същото се отнася и за учебната 2024/2025 год., през която детето е във втори клас в същото училище. Детето Д. посещава ДГ „****“, гр. Б., обл. В..

Майката работи като метач по трудов договор, сключен на 15.05.2025 год. с Община Б. и основно месечно възнаграждение 1131.00 лева.

Ответникът работи на непълен работен ден- 4 часа с нетно трудово възнаграждение за периода септември 2024 год. – август 2025 год. в размер на 411.25 лева. Той има още едно дете- К. Д. К., родено на 21.02.2025 год., ЕГН **********, на което дължи издръжка. Обстоятелството, че в новото му семейство се отглежда детето на партньорката му е неотносимо към спора, защото на това дете издръжка дължат неговите родители. Заплащането на кредит от ответника е ирелевантно за спора, поради което няма да бъде обсъждано от съда. Родителят е длъжен на първо място да осигури наред със собственото си съществуване и това на детето си /и съпруга си/, след това следват задълженията му за издръжка спрямо другите лица по чл. 141, т. 2 - т.

6 от СК и едва тогава задълженията му спрямо трети лица, непроизтичащи от издръжка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I. Относно упражняването на родителките права.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съвместното живеене на детето с родителя е 2 съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно.

Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните са родители на децата и са във фактическа раздяла година и половина преди завеждане на делото. До завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв.

Съдът следва да уреди и личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за децата само с оглед на техните интереси, като взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към децата, желанията на родителите, техния морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на децата и личната им привързаност към единия или другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности. Страните не спорят, че родителските права следва да се предоставят на майката и местоживеенето на децата следва да бъде определено при нея.

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, както е поискан в исковата молба. По делото не се събраха доказателства бащата да е ангажиран с отглеждането на децата след раздялата с тяхната майка. По данни на свидетеля С. бащата е вземал рядко децата за по няколко часа непосредствено след раздялата на родителите, а в последните десет месеца не ги е търсил, включително не присъствал на рождените им дни и не е подарил подарък. Съдът намира, че на бащата следва да се даде право да вижда и взема децата при себе си, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятната ваканция, когато не майката не ползва годишен отпуск, като за реализиране на личните си контакти бащата следва да взема и връща децата от и до дома на майката.

3

Издръжката на децата:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето А., родено на 24.08.2016 год. (понастоящем на 9 години и половина), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и други потребности във връзка с обучението, за заплащане на потребяваните от него електричество и вода, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер по- висок от минималната за страната, която при завеждане на иска е 269.25 лева /137.67 евро/, а към момента на даване ход по същество303.25 лева /155.05 евро/. По отношение на детето Д., родено на 05.08.2020 год. /понастоящем на 5 години и половина/ е необходима издръжка в по- нисък размер, предвид по- ниската му възраст, липсата на училищни разноски. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда децата. Следва да се отчете и факта, че бащата има алиментни задължения по отношение на още едно дете, на което дължи грижи и издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на месечната издръжка, нуждите на малолетните деца от храна, облекло и други потребности, както и като взе предвид възможностите на дължащия я родител, факта, че той работи на непълен работен ден, но липсват данни да са налице обективни причини, поради които бащата не би могъл да реализира поне средния за страната доход, следва да определи същата в размер на 190.00 месечно за детето А. и 170.00 евро месечно за детето Д., платима от ответника. При определяне размера на издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума трябва да се осигурят условия на живот на децата, които са имали преди раздялата на родителите и счита, че този размер не би създал особени затруднения на дължащия я родител. Без да прави опит да фиксира точната сума, необходима за месечната издръжка на деца на 9 и 5- годишна възраст и да се опитва да разпредели тежестта в поемането й между двамата родители, което е въпрос на статистически данни и индивидуални потребности, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, 4 считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Разликата до пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да се понася от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата.

По исковете за заплащане на издръжка за минало време:

Претендира се издръжка в размер на по 400 лева за всяко от децата. Не са представени доказателства те да са имали нужди, извън обичайните за деца на 9 и 5 години, поради което съдът намира, че такава се дължи от бащата в близък до минимално определения в закона размер. Ответникът не успя да докаже, че е заплащал издръжка в периода от една година преди завеждане на иска. Ангажираният от него свидетел изложи повърхностни и неубедителни твърдения, че ответникът вземал в заем от съпруга й суми, за да заплаща издръжка на децата си, но тя никога не е ставала свидетел на реално предаване на суми, нито на предаване на хранителните продукти на децата или тяхната майка, каквито по няколко пъти го била видяла да купува от магазина. За да се прецени, че дължащият издръжка родител е изпълнявал това свое задължение, трябва да е налице ежемесечно, точно и пълно такова, за по делото такива доказателства не се представиха от страна на ответника. Поради изложеното съдът намира, че исковете за заплащане на издръжка за период една година преди завеждане на делото следва да бъдат уважени като доказани по основание, а размерът им да бъде определен в близост до минималния за 2024 год. и 2025 год. или 150.00 евро месечно за детето А. /общо 1800.00 евро/ и 130.00 евро месечно за детето Д. /общо 1560.00 евро/.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Прието е в ТР № 3/2023 год. на ОСГК, че к огато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл.

78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. Поради това разноски по делото не следва да се присъждат.