Определение № 761 от 24.08.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. София , 24.08.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Борисова

Милен Михайлов

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20211100602904 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

Образувано е по частен протест от 01.07.2021 г. на прокурор при СРП срещу определение от 20.06.2021 г. постановено по НЧД № 5504/2021 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, с което е отменено постановление на СРП от 18.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15034/2018 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 3095/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.

С частният протест се твърди, че определението на първият съд е неправилно. Прокурорът излага подробни съображения на несъгласие с изводите на първия съд, касателно констатираната от този съд необходимост от извършване на допълнителни процесуално следствени действия с цел разкриване на обективната истина и установяване на действителната фактическа обстановка по делото. Счита, че извършването на посочените от съда в мотивите на атакуваното определение действия по разследването не биха допринесли до разкриване на нови факти, различаващи се от установените до момента, въз основа на събраните и проверени по делото доказателства. Прокурорът намира, че по делото е установено обстоятелството, че върху иззетите стоки – обувки и върху техните кутии са налице знаци, които са идентични с регистрираната марка рег. № 83939 „ Shoe Aquarium“, поради което не е налице възможност потребителя да бъде заблуден относно произхода на тези стоки, които нямат нищо общо с името „PUMA“, защото върху обувките и техните кутии ясно и на видимо място е посочено наименованието „Shoe Aquarium“. В тази насока посочва, че наличието на фигуративен знак, който е идентичен с регистрираната фигуративна марка рег. Номер 3513694 с притежател „ PUMA“, SE, Германия, само по себе си не е достатъчно да се приеме, че е налице възможност потребителя да бъде заблуден, че купува продукт с марка „ PUMA“, поради което счита направения в постановлението за прекратяване на наказателното производство извод в тази насока за законосъобразен и следва да бъде споделен. От друга страна прокурорът посочва в частния протест, че дори и да се приеме, че има формално извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК, то предвид броя на инкриминираните стоки и тяхната стойност, следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Според прокурора стойността на 1 инкриминираните стоки, която е изчислена чрез назначената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза е в размер на 3810,00 лева, ако те са с марка „PUMA“, SE, Германия и 1200,00 лева, ако са с марка „Shoe Aquarium“, която е в размер, който позволява да се наложи административно наказание за извършено административно нарушение по чл.

127, ал. ЗМГО. На следващо място се излагат доводи за това, че деянието в настоящия случай покрива именно хипотезата на чл. 127 ЗМГО, в който смисъл е и Постановление № 2 от 1974 г. на Пленума на ВС, като счита, че именно стойността на инкриминираните стоки обуславя и ниската степен на обществена опасност на деянието го определят като административно нарушение, за което е предвидена административно наказателна санкция глоба, както за физическите лица, така и за юридическите лица, които са го извършили. По изложените съображения, прокурорът намира, че постановлението, с което е прекратено наказателното производство е законосъобразно, защото е постановено след извършено всестранно разследване по делото, при което са събрани всички относими и възможни доказателства по делото в хода на досъдебното производство, на които е извършено задълбочено изследване. Моли атакуваното определение да бъде отменено по изложените съображения в частния протест, като неправилно, а постановлението, с което е прекратено наказателното производство по делото, потвърдено като законосъобразно.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с исканията и доводите изложени в частния протест на прокурор при СРП, както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частният протест е процесуално допустим поради това, че е депозиран в законоустановения 7-дневен срок за протестиране на определението на районния съд съгласно чл. 243, ал. 4 НПК.

Разгледан по същество протеста е неоснователен.

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 15034/2018 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 3095/2018 г. по описа на СРП е образувано по реда на чл. 212, ал. 3 НПК на 01.02.2018 г. за това, че на 01.02.2018 г. в гр. София, в магазин с търговско име „ Shoe Aquarium“, находящ се на бул. „**** и бул. „****, стопанисвани от „Н.****“ ЕООД без съгласието на притежателя на изключителното право, използвал в търговската дейност марка „Пума“ /Puma/, обект на това изключително право, поставена на различни по вид обувки, без правно основание – чл. 172б, ал. 1 НК.

В хода на разследването са извършени множество процесуално следствени действия – претърсване и изземване на адрес бул.“****, за което е съставен протокол на 01.02.2018 г., който е одобрен с определение от 12.02.2018 г. постановено по нчд № 2024/2018 г.; претърсване и изземване на адрес бул.“****, за което е съставен протокол на 01.02.2018 г.; протокол за оглед на веществени доказателства; разпитани са в качеството на свидетели – А.Т., С.Н., В.П., Д.В.-У., Б.М.; писмени митнически документи; изготвена е съдебно техническа експертиза; изготвена е съдебно икономическа експертиза.

По досъдебното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

С постановление от 18.03.2021 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24 ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК. За да прекрати наказателното производство 2 прокурорът е приел, че в конкретния случай липсва извършено престъпление.

За да стигне до посочения правен извод, държавният обвинител се е позовал на възприетата от него фактическа обстановка, която е изградил на основана на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка, каквито са изготвените експертни заключения, които е обсъдил в прокурорския си акт.

Посочил е още, че от материалите по делото не може да се изведе извод за наличие на умисъл у лицето Д.В.-У. за извършване на престъплението по чл.

172б, ал. 1 НК, която норма е бланкетна от своя страна и препраща към специалния ред, който урежда търговската дейност със съответните стоки и услуги, за които е необходимо да има разрешение от маркопритежателя или лицензопритежателя, или съответно нормите уреждащи свободно извършване на търговия със защитения знак. По изложените съображения прокурорът е счел, че са налице основанията и предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото.

Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е било обжалвано от свидетелката А.Т., в качеството на упълномощен процесуален представител на ощетеното юридическо лице „PUMA, СE“, Германия, което се явява лице пострадало от инкриминираното деяние, което е предмет на разследване по настоящото досъдебно производство.

С атакуваното пред настоящия съд определение е отменен прокурорският акт от контролираната съдебна инстанция и делото е върнато на държавния обвинител с указания по приложение на закона.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на районния съд намира, че последното следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Това е така, защото районният съд е подходил изключително отговорно към задълженията си възложени му от законодателят с процесуалната норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Така възоснова на своето вътрешно съдийско убеждение и въз основа на закона, районният съд е стигнал до законосъобразния извод, че постановлението на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебното производство следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. До този извод първият съд е стигнал изхождайки от основните принципи в наказателния процес визирани от законодателят в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал. 5 НПК, при което правилно е констатирал, че в случая проведеното разследване не е пълно, т.к. не са изследвани всички обстоятелства относими за разкриване на обективната истина. В случая правилно е констатираното от първия съд, че прокурорския акт е преждевременно съставен или преди да се съберат от прокурора и анализират в пълнота всички относими доказателства за разкриване на обективната истина, а на събраните до момента на произнасянето на прокурора е придадена предварително установена сила, което предприето поведение от държавния обвинител е процесуално недопустимо с оглед друг основен принцип визиран в чл. 14, ал. 2 НПК.

Действително, установената и възприета от прокурора фактическа обстановка, която е намерила отражение в съставения от него прокурорски акт е съответна на събраната до момента доказателствена съвкупност, но независимо от това и по мнение на въззивният съд е формирана при проведено непълно разследване, а направените крайни правни изводи касателно изхода на наказателното производство са преждевременни. В тази връзка, въззивната съдебна инстанция намира за неоснователни изложените в частния протест твърдения на прокурора, защото същите отново не почиват на основните принципи на наказателния процес визирани от законодателят в процесуално правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал.

3

5 НПК. Видно от протестираното във въззивното производство определение, първоинстанционният съд е възприел една част от констатациите на прокурора, а друга част – не е възприел, за което е изложил подробни съображения за това, защо не се съгласява с тях. Иначе казано, мотивите, въз основа на които е постановено прекратяването на наказателното производство, са били проверени от районния съд.

Въззивният съд в тази насока изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд като счита, че в случая не е проведено едно пълно, обективно и всестранно разследване, макар да са извършени множество до момента процесуално следствени действия в хода на досъдебното производство. Настоящият въззивен състав изцяло споделя крайния извод на първият съд, че следва да бъдат проведени допълнителни процесуално следствени действия. Това е така, защото прокурора е пренебрегнал задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК да събира доказателства, както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на оправдаването на лицето, което може да се определи като вероятен извършител на престъплението, но за което все още не са събрани данни за неговата виновност. Още по преждевременни в случая се явяват и изводите на прокурора за субективна несъставомерност на деянието. Това е така, защото в конкретния случай не са събрани писмени доказателства от страна на органа на досъдебно производство от компетентната за това институция - Патентно ведомство на Република България, на която е възложено задължение за правнa закрила на обектите на индустриалната собственост затова, чия собственост е търговска марка рег. № 83939 „ Shoe Aquarium“ и от кое лице се ползва, както и какви са изображенията на същата за да може да се сравнят в случай, че са налични такива с обективните находки представляващи иззетите и приобщени по делото като веществени доказателства стоки. На следващо място въззивния съд счита, че същата информация следва да бъде изискана от Патентно ведомство на Република България и за регистрираната търговска марка „PUMA, СE“, Германия, за да може на свой ред да се извърши необходимото експертно изследване чрез съпоставяне на изображенията на тази марка с изображенията върху стоките, които са иззети като веществени доказателства и изображенията регистрирани за търговска марка рег. № 83939 „Shoe Aquarium“, в случай на налични такива. В тази насока изводите на първия съд са правилни и законосъобразни, поради което въззивният съд ги споделя изцяло и ги намира за относими към необходимостта от установяване на действителната фактическа обстановка по делото с цел разкриване на обективната истина, каквото задължение имат и органите на досъдебното производство, каквато несъмнено е прокуратурата. Едва след извършване на посоченото по-горе изследване може да се отговори ясно, конкретно и точно на въпроси имащи своето правно значение за изясняване не само на обективната, но и на субективната страна на разследваното престъпление. На следващо място е видно, че прокурорът макар и да е събрал в хода на досъдебното производство представените писмени документи /митнически писмени документи/ от страна на свидетелката Д.В.-У., то отново обективираната в тях информация не е проверена с цел обосноваване на изводи, които да подкрепят неговия карен извод за липса на престъпление.