Решение № 2140 от 14.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2140 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110217744 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от СВ. Р. ИВ., подадена чрез адв. Т. от САК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г., издадена от мл. автоконтрольор П. от ОПП – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, за „управление на МПС след употреба на алкохол чл.343б от НК“ - с 1,35 промила алкохол, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се твърди, че Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г. е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. В Заповедта за задържане на лице не била посочена конкретна точка от чл.72, ал.1 от ЗМВР.

Освен това се твърди, че фактическото основание, вписано в Заповедта, е нечетливо и неясно, поради което било ограничено правото на защита на И. да разбере фактическите и правни основания за задържането му. Твърди се Заповедта да е дописвана с химикал. Не било ясно от съдържанието на Заповедта с данни за какво престъпление е разполагал полицейският орган, за да разпореди задържането на С.И.. Твърди се, че лисват фактически основания за издаването на Заповедта, поради което бил нарушен чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

Липсвали и мотиви за издаване на процесната Заповед. На следващо место в жалбата се твърди, че Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г. е постановена в несъответствие с целта на закона. Задържането било извършено в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Твърди се, че самоличността на жалбоподателя е 1 установена и няма данни той да се е укривал, с което да е осуетил явяването си пред компетентни органи. Със задържането му не било предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Според И. със неговото задържане били засегнати правата и интересите му в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава актът. Поради това се иска съдът да отмени обжалваната Заповед за задържане на СВ.

Р. ИВ. като незаконосъобразна. Иска се и присъждане на сторените от С.И. разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Жалбата е била подадена по пощата – чрез СПИДИ на 02.11.2021г. и тъй като е била адресирана до Административен съд – София град (АССГ), е входирана там под № 38302 от 04.11.2021г. С Разпореждане на Заместник председател на АССГ от 04.11.2021г. са били изискани от 04 РУ – СДВР материалите по преписката. С писмо до АССГ с вх. № 41499/26.11.2021г. на съда е изпратено удостоверение за компетентост на мл. автоконтрольор П.. С Определение № 9557 от 02.12.2021г. е прекратено производството пред АССГ и делото е изпратено по подсъдност на СРС. На 21.12.2021г. е образувано настоящото адм. дело № 17744/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав. С Разпореждане № 8367 от 21.12.2021г. и с Разпореждане № 563 от 14.01.2022г. съдията – докладчик е изложил мотиви за разглеждане на делото по общите правила на чл.145-178 от АПК.

Пред СРС в съдебно заседание на 27.04.2022г. жалбоподателят СВ. Р. ИВ. не се явява лично. Вместо него се явява адв. Т., която заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. Т. моли съда да уважи жалбата като основателна, тъй като процесната Заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и това е довело до нейната материална незаконосъобразност. В пледоарията си адв. Т. преповтаря аргументите от жалбата като пояснява, че на ръка в Заповедта било дописано 1,35 промила алкохол. Твърди, че не били вписани конкретни обстоятелства и деяния и че липсват фактически основания за издаването на Заповедта.

Според адвоката липсва и законово основание за издаване на процесната Заповед, тъй като И. бил дал кръвно изследване за наличие на алкохол в кръвта, чийто резултат бил 0, поради което и воденото досъдебно производство било прекратено. За адв. Т. към момента на издаване на административния акт, органът, издал Заповедта, не е имал правно основание за издаването й. В останалата част пледоарията на адвоката преповтаря доводи от жалбата.

Твърди се, че не е било необходимо задържането на И. при условие, че той е дал кръвна проба за изследване. Иска се съдът да уважи подадената жалба и да отмени издадения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Моли се и за присъждане на разноски, включително по договора за правна защита и съдействие.

Ответникът – полицейски орган мл. автоконтрольор П. от ОПП – СДВР, редовно призован, се явява лично и заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС ответникът посочва, че поддържа писмените бележки, депозирани по делото от юрк. П. и обяснява, че на процесната дата е спрял жалбоподателя И. за проверка като пътен контрол на територията на 01 РУ – СДВР, 04 РУ – СДВР и 07 РУ – СДВР и на водача била извършева проверка с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“. Ответникът обяснява, че 2 е проверил, че водачът е правоспособен и след като го попитали дали е употребил алкохол, а той показал бутилка с ракия и отбелязал на нея какво количество е изпил, И. бил тестван за алкохол и отчетената проба била над 1,2 промила. Това наложило транспортирането на И. до Окръжна болница за даване на кръвна проба, след което той бил отведен в 04 РУ-СДВР като му било ограничено правото на свободно придвижване и това било докладвано на дежурния офицер и разследващ полицай. Карамфилов твърди, че са изготвени необходимите документи и по преценка от служители на 04 РУ-СДВР И. е бил освободен.

В писмената защита на юрк. П. (пълномощник на ответника) се твърди, че се оспорва подадената от С.И. жалба, тъй като обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на законово предоставените му правомощия, при спазване на административно – производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в съответствие с приложимото материално право. Твърди се, че жалбоподателят е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при ОПП – СДВР в изпълнение на правомощията му. Твърди се, че в Заповедта, с която жалбоподателят е бил задържан, са посочени фактическите и правни основания съобразно чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР. Пояснява се, че лицето е задържано във връзка с установяване на съпричастност към престъпление по чл.343б от НК – за управление на МПС след употреба на алкохол. Относно мотивирането на Заповедта юрк. П. цитира Тълкувателно решение № 16 от 1975г. на ВС, ППВС № 4 от 1976г., Тълкувателно решение № 4 от 2004г. на ОС на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 2006г. на ВАС. Твърди, че няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящо издаване на административния акт. В производствата по издаване на Заповеди за задържане, функцията на такъв подготвителен документ притежава Докладната записка, изготвена по повод постановената принудителна административна мярка. Твърди се, че правилно полицейският орган, съблюдавайки целите за превенция, разкриване на престъпления и недопускане укриването на такива е постановил задържането на жалбоподателя. Обяснява се, че полицейският орган не следва да събира доказателства, установяващи по категоричен начин вина на лицето – предполагаем извършител на престъпление. Преценката за осъществяване на задържането е въпрос на оперативна самостоятелност. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличие на данни, от които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като няма законово изискване тези данни да са доказани. Доказването на безспорността на извършеното престъпление и точната му правна квалификация се извършват в досъдебното производство. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици за гражданите или за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Пояснява се, че за прилагащия мярката орган не е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е нужно само да е налице предположение за извършено престъпление – данни, които биха убедили един безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният може да 3 извърши престъпление (Решение по жалби № 50027/2008г. и № 50781/2009г. – П. И П. срещу България на ЕСПЧ). Твърди се, че всяко съмнение за това, че задържаното лице може да препятства или затрудни разследването може да оправдае налагането на мярката, като не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата. Посочва се, че налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са били налице данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Твърди се, че на СВ.

Р. ИВ. била предоставена декларация, указваща, че той е запознат с правата си на задържано лице. Поради това се иска съдът да отхвърли жалбата на СВ. Р. ИВ. и да остави в сила обжалваната Заповед за задържане на лице като законосъобразна и обоснована. Иска се в полза на СДВР да бъде присъдено и юрисконсултско възнагражение. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

За времето от 19.00 часа на 18.10.2021г. до 07.00 часа на 19.10.2021г. И. И. и П.К.

(младши автоконтрольори в ОПП - СДВР) били назначени като автопатру 91-147. Около 01.09 часа на 19.10.2021г. те спрели за проверка водача на товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ 4040 НН, движещ се в гр. София, на Околовръстен път, след кръговото на бул.

„Черни връх“, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „България“.

Установили, че водачът е СВ. Р. ИВ.. На 19.10.2021г. в 01.09 часа на С.И. била извършена проверка с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен № 0024 и поредна проба 01278, която била положителна – 1,35 промила. На място П.К. в присъствието на И. И. съставил срещу СВ. Р. ИВ. АУАН Серия GA № 530437 от 19.10.2021г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Освен това на СВ. Р. ИВ. бил издаден и талон за изследване с бланков № 087853 за явяване в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София. Талонът бил връчен на И. в 01.40 часа на 19.10.2021г. с даден срок от 45 минути за явяване в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София.

На 19.10.2021г. в 01.45 часа била взета кръвна проба от С.И. в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, която по служебен път била изпратена за изследване във ВМА. Според Протокол от химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с лаб. № 6937 от 20.10.2021г. в изследваната кръвна проба, взета от СВ. Р. ИВ., не е установено наличие на алкохол /етанол/.

Междувременно СВ. Р. ИВ. бил задържан от мл. автоконтрольор П. от ОПП – СДВР на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР около 01.09 часа на 19.10.2021г. със Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г. Като фактическо основание за задържане на лицето е посочено следното : „управление на МПС след употреба на алкохол чл.343б от НК“ и е уточнено, че алкохолът е 1,35 промила. Срещу подпис СВ. Р. ИВ. получил екземпляр от тази Заповедта за задържане. Според вписването в нея И. е бил задържан временно в помещение на 04 РУ – СДВР до 11.55 часа на 19.10.2021г.