Определение № 1248 от 02.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1248 гр. Плевен, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500866 по описа за 2026 година С Определение № 185/ 10.07.2026г. по ч.гр.д.№ 243/ 2026г. Никополски районен съд е прекратил на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК производството по делото.

Това определение е било съобщено на молителя П. Х. Д. на 20.07.2026г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 27.07.2026г.

Още на 22.07.2026г., т.е. в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК срещу това определение на Никополски районен съд е подадена частна жалба от П. Х. Д. с искане да бъде отменено това определение и делото да се върне на Никополски районен съд за продължаване на производството по чл. 51 от Закона за наследството.

Плевенски окръжен съд намира ,че частната жалба е редовна и допустима,доколкото е подадена в срока по чл. 275 ,ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , подадена е от лице , което е било надлежна страна в производството пред РС-Никопол и е внесена и дължимата държавна такса за въззивното обжалване,поради което следва да бъде разгледана по същество.

По същество , обаче , Плевенски окръжен съд намира ,че частната жалба е неоснователна ,доколкото въззивната инстанция ,като прецени цялото движение на делото –първоначално пред ПлРС ,където е било образувано ч.гр.д.№ 774/ 2026г. , а след препращането му по подсъдност на Никополски районен съд и по ч.гр.д.№243 / 2026г. по което е постановено процесното обжалвано определение ,намира ,че действително и до настоящия момент и въпреки положените значителни усилия както от ПлРС ,така и след това от РС-Никопол за изясняване на фактическата обстановка и характера на претенцията на П. Д. , жалбоподателят П. Х. Д. не е отстранил множеството нередовности ,вътрешни противоречия и 1 неясноти на исковата си молба ,поради което правилно РС-Никопол е върнал същата на осн. чл. 129 , ал. 3 от ГПК и е прекратил производството по ч.гр.д.№ 243/ 2026г. на НРС.

С т.н. „искова молба „ всъщност молителят П. Д. прави опит за образуване на производство по чл. 51 от Закона за наследството (ЗН) производство за определяне на срок за приемане или отказ от наследство,което няма характер на съдебен спор (исково производство), а е охранително производство,чиято цял би могло да се предположи ,че е съдът да принуди наследниците на починалото лице (в случая И.Ц. Д.) да заявят официално дали приемат неговото наследство или се отказват от него, за да се внесе яснота в имуществените отношения между ищеца и посочените от него ответници . Надлежното посочване на ответниците с техните имена ,ЕГН и адреси за призоваване, което е извършено от ищеца с уточняващата му молба вх.№ 1534/ 21.05.2026г. , вложена на л. 8 и 9 от делото на РС-Никопол,обаче , е само един от множеството недостатъци на ИМ, който единствено е отстранен съобразно дадените от РС –Плевен и от РС-Никопол указания към ищеца за отстраняване на нередовности.

Що се касае за изложението на обстоятелствата на които се основава искът , обосноваването на правния интерес от предявяването на иска и формулирането на това в какво точно се състои искането – нередовности по чл. 127,ал.1 т. 4 и т. 5 от ГПК молбата на П. Д. , дори разглеждана съвместно с всичките последващи уточнения и допълнения остава изключително нередовна, неясна и объркваща.

В обстоятелствената част са смесени факти за имоти в гр. Плевен и с.

***,едни от които се твърди ,че са били собственост на И.Ц. Д. , по отношение на който от преценката на документите ,представени по делото и твърденията на самия ищец може да се прави извод ,че е чичо на ищеца , а за други се твърди ,че са били собственост на бащата на ищеца ,който става ясно ,че е Х.Ц. Д.,като в крайна сметка не става ясно претенции за чие наследство има П. Д. - дали по отношение на наследството от И.Ц. Д. или на баща си Х.Ц. Д.

. Оттук остава неясен и необоснован, и правният му интерес от предявяване на искането по чл. 51 от Закона за наследството (ЗН) - производство за определяне на срок за приемане или отказ от наследство,спрямо посочените от него ответници ,които са наследници на И.Ц. Д. .

Споменават се без ясна последователност и отношение към исковата молба разводи, дарения, покупко-продажби,завещания и сключване на сделки с трети лица през периода от 1957 г. до 2011 г. ,като изобщо не става ясно тези безразборно нахвърляни факти каква връзка имат с процедурата по чл. 51 от ЗН и това само обърква съда при изясняване какъв всъщност е предмета на делото.

Няма и ясно формулирано искане ,доколкото се говори за „запазен дял“ на П. Х. Д. по ЗН от наследството на И.Ц. Д. , което би било предмет на съвсем друг вид дело – по иск за възстановяване на запазена част по чл. 30 от ЗН, което си противоречи с искането по чл. 51 от ЗН. При това следва да се има предвид , че П. Д. ,който се явява племенник на И.Ц. Д. поначало няма право 2 на запазена част от наследството на своя чичо И. Д..В българското наследствено право кръгът от лица, които имат право на запазена част, е строго ограничен по закон. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН), право на запазена част имат единствено:Низходящите на починалия (деца, внуци, правнуци);Родителите на починалия (или преживелите възходящи от първа степен) и Преживелият съпруг.Тъй като братята, сестрите и техните низходящи (племенниците) спадат към трети ред наследници, законът не им предоставя право на запазена част. Това означава ,че И. Д. е можел свободно да се разпореди с имотите си приживе (чрез дарение или продажба) или за след смъртта си (чрез завещание) в полза на когото и да било, без племенникът да може да оспори тези действия на основание „накърнена запазена част“.

Евентуалният интерес от дело по чл. 51 от ЗН остава единствено към разполагаемата част от това наследство ,т.е. племенникът би могъл да претендира дял от наследството на чичо си И. Д. само по закон, и то единствено ако наследниците на сина Ц.И. Д. изгубят правото си да приемат наследството или се откажат от него и имотите останат незавещани на трети лица,но това не е ясно формулирано в т.н.“искова молба „.

Ищецът само в първоначалната си искова молба споменава един имот в с.*** за който се твърди ,че бил собственост на И.Ц. Д. , но заедно с това в тази молба и във последващите уточнения вече говори предимно за имоти в гр.Плевен , които са били собственост на баща му Х.Ц. Д. , а не на И. Д. , и че двамата - И. Д. и Х. Д. укривали запазения му дял от наследството .Говори се и за някаква продажба на дялове на някакво сдружение- търговец“Дружество 1150“ ; за обмяна на компенсаторни бонове от търговското дружество и Община Гулянци ,като не става ясно кой е бил притежател на тези бонове и има ли ищецът претенция по отношение на тях.

С частната му жалба пък се внасят съвсем нови и още по –объркващи твърдения за „доброволни делби между Х.Ц. Д. и синът на И.Ц. Д. –Ц. Д.

,като оттук пък жалбоподателят извежда някаква съвсем нова и неясна претенция ,която сам квалифицира по чл. 37, ал. 2 от ЗН с искане „ да замести И.Ц. Д. пред неговите кредитори в доброволни делби ..“ По този начин и с въпросната частна жалба не само ,че не се изясняват нито обстоятелствата на които се основава искът , а оттам и какъв е самият иск,но се внася още по – голяма неяснота и объркване какви права защитава ищецът ,какъв иск предявява и какво производство цели да бъде образувано пред Никополски районен съд .

Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд ,че обжалваното определение на РС-Никопол е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поради това , ПлОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение № 185/ 10.07.2026г.по ч.гр.д.№ 243/ 2026г. на Никополски районен съд с което е прекратено на осн. чл. 129, 3 ал. 3 от ГПК производството по делото.

Определението на ПлОС подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя П. Х. Д..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4