Решение № 3158 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3158 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100510202 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 29.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 15022/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 145 състав, „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 205615476/ е осъдено да заплати на Г. М. А. /ЕГН **********/ на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.01.2022 г., около 18.40 ч. в гр. София, през време и във връзка на извършваната работа от ищеца като „сметосъбирач“, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука /20.01.2022 г./ до окончателно изплащане на дължимата сума, и на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 1 460.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.01.2022 г., изразяващи се в разходените средства за закупуване на титаниева плака и два броя канюлирани винтове и имобилизираща шина във връзка с лечението на уврежданията, получени от злополуката, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба /22.03.2022 г./ до окончателно изплащане на дължимата сума, като исковете са отхвърлени: относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди- за разликата над сумата 6 000 лв. до предявения частичен размер от 40 000 лв., част от вземане в общ размер от 70 000 лв., и относно претендираното обезщетение за имуществени вреди- за разликата над сумата 1 460.50 лв. до пълния предявен размер от 2 921 лв. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът Г. М. А. е осъден да заплати на ответника „Софекострой“ ЕАД сумата 297.43 лв.- разноски по делото. На основание чл.38, ал.2 Задв ответникът „Софекострой“ ЕАД е осъден да заплати на Адв. дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв. Г. Х. /Булстат 176984955/ сумата 851.79 лв.- адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Софекострой“ ЕАД е осъден да заплати по 1 сметка на СРС сумата 298.42 лв.- държавна такса, и сумата 133.84 лв.- сбор от съответната част от депозитите за СМЕ, СПЕ и депозит за свидетел.

Постъпила е въззивна жалба от Г. М. А. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част относно претендираните обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава върху него и в частта относно присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните обезщетения по чл.200 КТ /за неимуществени вреди/ и чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от ответника „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД- гр. София, в която е заявено искане за отмяна на същото като неправилно и необосновано в частта му, в която са уважени исковете на Г.

А. за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава, и в частта за разноските, и за постановяването на решение за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата по жалбата на ответника страна- Г. М. А., оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на ищеца Г. А. е частично основателна.

Жалбата на ответника „Софекострой“ ЕАД е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната от ищеца част и следва да бъде отменено в частта, в която предявеният от Г. А. иск по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 4 000 лв.- горница над присъдената от СРС сума от 6 000 лв. до размер на сумата 10 000 лв., и вместо това следва да бъде постановено решение, с което на ищеца да бъде присъдена допълнително сумата 4 000 лв., ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното й изплащане. В останалите обжалвани от насрещните страни части постановеното от СРС решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предмет на настоящото въззивно производство са предявените от Г. А. иск по чл.200 КТ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от физическо и психическо естество, и акцесорен иск по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за присъждането на лихви за забава върху претендираната главница.

Спорни пред въззивния съд са въпросът за размера на дължимото на ищеца Г. А. за претърпените вследствие настъпилата на 20.01.2022 г. трудова злополука неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо естество/ обезщетение по чл.200 КТ и за наличието на предпоставки за неговото намаляване при 2 условията на чл.201, ал.2 КТ, поради проявена от работника при настъпване на злополуката груба небрежност.

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя през времетраене на трудовото правоотношение; 3/ претърпени от работника вреди /в случаянеимуществени/; и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата.

Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния работник непозволено увреждане, поради което и такава не се търси.

Размерът на неимуществените вреди и на дължимото за тях обезщетение по чл.200 КТ /доколкото се касае за вземане, породено от непозволено увреждане/ се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото.

По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че считано от 10.09.2021 г. ищецът Г. А. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, където заемал длъжността „сметосъбирач“ в Дирекция „строителство и управление на отпадъците“- Отдел „Управление на отпадъците“звено „Сметосъбиране, сметоизвозване и почистване“ в „Софекострой“ ЕАД- гр.

София.

Безспорно е по делото, а се установява и от събраните доказателства, че на 20.01.2022 г. по време на работа, при опит да се качи на сметосъбиращия автомобил ищецът се подхлъзнал и паднал, като наранил лявото коляно и дясната си ръка /Разпореждане на НОИ- ТП- София- град от 10.02.2022 г., влязло в сила на 15.03.2022 г., и др./, при което били причинени закрито счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на левия крак и на долния край на лъчевата кост на дясната ръка /епикриза, експертно заключение на съдебно- медицинска експертиза/, довели до временната му неработоспособност. Установена е и причинната връзка между уврежданията и неблагоприятните последици от тях- физически и психически болки и страдания, понесени от ищеца. Въз основа на събраните в процеса доказателствагласни, писмени и заключение на съдебно- медицинска експертиза, са установени по делото и претърпените от ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени /морални/ вреди.

Съгласно даденото от вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното 3 производство съдебно- медицинска експертиза заключение, прието като неоспорено от страните, вследствие на злополуката ищецът получил следните травматични увреждания: счупване, вътреставно, на тибиалното плато на голямопищялната кост на лява подбедрица, закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, по- дълъг от 30 дни; счупване непълно на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, лекувано с гипсова имобилизация с възстановителен период около месец. На 1.02.2022 г. му било проведено оперативно лечение по повод счупване на горния край на лявата голямо-пищялна кост- кръвно наместване и метална фиксация с плака и винтове, като пациентът бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за периода от 27.01.2022 г. до 3.02.2022 г. Според вещото лице обичайният възстановителен период за увреждането на голямопищялната кост от вида, получен от ищеца, бил в рамките на 3- 4 месеца, като при извършения личен преглед експертът установил, че ищецът продължава да се оплаква от болки и ограничена подвижност в лявата колянна става, особено при натоварване и промени във времето, и подлежал на усилена ЛФК и физиолечение, като бил неработоспособен за период от 6 месеца. Болките и страданията на пострадалия били най- интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Установеното по време на прегледа затруднение от ограничената подвижност в лява колянна става /придвижва се с канадка/, било рехабилитационен проблем, като прогнозата при усилена рехабилитация е добра и ще увеличи обема на движение. Към момента на прегледа не е констатиран функционален дефицит в дясна гривнена става.

Според дадените от свидетелката Н. М. /съпруга на ищеца/ показания, непосредствено след инцидента ищецът изпитвал силни болки в левия крак, във връзка с увреждането в този крак претърпял операция и след изписването му от болницата бил на легло, изпитвал силни болки, включително през нощта, не можел да се обслужва сам, свидетелката му носела леген до леглото, тъй като не можел да ходи до тоалетната, обличала го, носела му и храна в леглото. Възстановяването му продължило около 5 месеца, като ищецът използвал шина и патерица, каквато използвал и към момента. Понастоящем не можел да свива крака си, когато лежал и ставал рязко, казвал, че кракът го боли, не можел да върви нормално. Ръката му била в гипс около 20 и няколко дни. Ищецът приемал обезболяващи хапчета и се мажел с предписано му мазило за болката в крака. По данни на свидетелката обездвижването се отразило зле на ищеца- станал много нервен, викал без причина, не говорел с никого, чувствал се безполезен, тъй като не можел да работи, не искал да се среща с приятели и роднини, с внучетата си, защото не можел да им купи нищо. Принудили се да вземат заеми, тъй като ищецът останал без работа.